Решение № 2051 от 19.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2051

Хасково, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260700354 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. А. Г., подадена чрез адв. М. Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2443012 от 08.03.2026 г., издадена от младши инспектор в РУ – Хасково, ОД на МВР – Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", „гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, а също и че не съответства на целта на закона – основания по чл. 146 от АПК. Поддържа, че същата е нищожна, тъй като не съдържа предписаните от закона реквизити и съдържание. Сочи, че в заповедта липсва необходимата по закон конкретизация, както и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване и на разпоредените с нея правни последици. Твърди, че поради липсата на ясно и точно изразена воля на административния орган е невъзможно да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност, както и че самата заповед не може да бъде изпълнена. В жалбата се навежда и довод, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.

Жалбоподателят твърди още, че изложената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическа обстановка е непълна, неточна и невярна. Поддържа, че в акта не са отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на заповедта и за прилагане на закона, поради което същата е постановена при неизяснена фактическа обстановка.

Жалбоподателят оспорва истинността на посочените в заповедта обстоятелства, както и на обстоятелствата, отразени в АУАН, въз основа на който е издадена заповедта.

Предвид изложеното, жалбоподателят претендира отмяна на заповедта и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 511 евро, както и на направените по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи платена държавна такса за образуване на делото.

В хода на съдебното производство е постъпила молба-становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М. Т., в която се заявява, че жалбоподателят поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно приложен към молбата списък по чл. 80 от ГПК. Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.04.2026 г. В договора е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, като е отбелязано, че страните по взаимно съгласие прекратяват договора за оказване на безплатна правна помощ.

Ответникът по жалбата – Старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ при сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Хасково, ОД на МВР - Хасково, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2443012 от 08.03.2026 г., издадена от В. Б. А. - Старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ при сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Хасково, ОД на МВР - Хасково, посочен в заповедта като оправомощен със Заповед № 272з-199/19.01.2023 г., на Т. А. Г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че мярката се налага за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

В заповедта е отразено, че срещу Т. А. Г. е съставен АУАН серия GA № 5082060 за това, че в [населено място] по [улица]в посока [улица]е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Версо“ с рег.№ [рег. номер], като при проверката е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на ЗЗГО.

Цитираният акт за установяване на административно нарушение е приложен към административната преписка (АУАН серия GA № 5082060/08.03.2026 г.), като в същия е отразена идентична фактическа обстановка с отразяване на дата на извършване на нарушението – 08.03.2026 г.

Като писмено доказателство по преписката е приложено удостоверение от Гаранционен фонд относно наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторно превозно средство с рег. № [рег. номер]. От удостоверението се установява, че за посоченото превозно средство към 18.03.2026 г. в 14:24 ч., е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател ЗК „Уника“ АД, с начална дата на покритие 09.03.2026 г., 00:00 ч., и крайна дата на покритие 08.03.2027 г., 23:59:59 ч.

От разписката, представляваща неразделна част от обжалваната ЗППАМ, се установява, че препис от заповедта е връчен лично на адресата й на 08.03.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 18.03.2026 г. и заведена с вх. № 2099/18.03.2026 г.

Към преписката са приложени още Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково и Заповед № 272з-3201/29.09.2023 г. относно преназначаване на държавни служители на длъжност в МВР на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресата на оспорената заповед, за когото е налице пряк и личен правен интерес от оспорването ѝ. От приложената към заповедта разписка се установява, че същата е връчена лично на жалбоподателя на 08.03.2026 г., а жалбата е депозирана в Административен съд – Хасково на 18.03.2026 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Оспорването е насочено срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По довода за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност, съдът намира следното:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Тоест законът допуска прилагането на тези мерки не само от ръководителите на службите за контрол, но и от длъжностни лица, на които са предоставени съответни правомощия с изричен акт на оправомощаване. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2443012 от 08.03.2026 г. е издадена от В. Б. А., индивидуализиран в самата заповед като младши инспектор в РУ – Хасково, ОДМВР – Хасково. От представените по делото писмени доказателства относно заеманата от издателя на заповедта длъжност се установява, че към релевантния момент същият е заемал длъжност „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ при сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Хасково, ОД на МВР – Хасково. От приложената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково се установява, че сред оправомощените да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП са и държавните служители от звената „Патрулно-постова дейност“ при секторите/групите „Охранителна полиция“ в районните управления при ОДМВР – Хасково. При това положение съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, действал в рамките на предоставените му правомощия. Поради това не е налице основание за прогласяване нищожността на акта на основание чл. 168, ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа индивидуализация на издателя, адресата ѝ, приложената принудителна административна мярка, правното основание за постановяването ѝ и фактическите обстоятелства, възприети от органа като основание за издаването ѝ. В този смисъл не се установява такъв порок във формата на административния акт, който да обосновава неговата нищожност или отмяна само на това основание.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от срока, предвиден в съответната подбуква. За нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП този срок е не повече от 6 месеца, съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП.

В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и глоба за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От съдържанието на оспорената заповед и приложения по делото АУАН серия GA № 5082060/08.03.2026 г. се установява, че процесната принудителна административна мярка е приложена по повод констатация, че на 08.03.2026 г. в [населено място], по [улица]до в посока [улица], жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Версо“ с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Именно това обстоятелство е възприето от административния орган като фактическо основание да приеме, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При така изложените данни съдът приема, че към момента на издаване на заповедта административният орган е разполагал с фактическо основание да приложи принудителната административна мярка, доколкото от съдържанието на АУАН и заповедта се установява управление на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация. Заявеното оспорване от страна на жалбоподателя на истинността на отразените в заповедта и АУАН обстоятелства не е подкрепено с конкретни доказателства, които да оборват факта на управление на автомобила, както и факта, че към момента на проверката регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В случая обаче съдът следва да съобрази и настъпил след издаването на административния акт факт, който е от съществено значение за преценката за съответствието на продължаващото действие на принудителната административна мярка с оглед целта на закона. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a652e804-ac10-48bb-a051-ac5998cc1ab3