Решение № 1279 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501926 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е

1/ по въззивна жалба на Л. Н. Л.В с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И. Я. срещу Решение № 95/18.04.2024г., постановено по гр.д. № 1179/2023г. по описа на Районен съд Девня, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Л. Н. Л. ЕГН ********** съдебен адрес в **************, партер, дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. “ България “ №49, бл.53Е, вх. В, сумата от 2465.33 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40008149262 от 22.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 833.32 лева, договорна лихва от 20.03.2022г. до 05.04.2023 г., сумата от 76.04 лева, лихва за забава от 21.03.2022 г до 05.04.2023г. и сумата от 86.85 лева, законна лихва от 05.04.2023г. до 27.06.2023г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 744/2023г. по описа на РС Девня 2/ Частна жалба с вх. № 4265 от 26.06.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 срещу Определение № 387/20.06.2024г., 1 с което ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на Л. Н. Л. ЕГН ********** сумата от 288.62 лева, разноски по делото, на осн.чл.248 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че Договор за потребителски кредит № 40008149262 е действителен, тъй като формално отговаря на изискванията на чл. 11 от ЗПК и не са налице предпоставките на чл. 22 от ЗПК за прогласяване на неговата недействителност. Поддържа се възражението, че поради неточно посочване на ГПР, договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика на СЕС дело С-714/22 от 21.03.2024г. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В частна жалба с вх. № 4265 от 26.06.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 сочи, че съдът неправилно е определил съдебните разноски, доколкото правната и фактическата сложност на делото не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Счита се неправилен извода, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на спора.

Ответникът по частната жалба не депозира отговор в законоустановения срок.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, депозирани от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Д.Ж.К. с ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 40008149262/22.01.2022 г., в размер на 2500 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

893.11 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.03.2022 г. до 05.04.2023 г.;

119.51 лева – лихва за забава от 21.03.2022г. до 05.04.2023г. и 150.83 лева - законна лихва от 05.04.2023г. датата на предсрочната изискуемост до 27.06.2023г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 838.54 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1494.69 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

2

С Решение № 95 от 18.04.2024г., пост. по гр.д. № 1179 от 18.04.2024г. съдът е приел за установено в отношенията между страните, че Л. Н. Л. ЕГН ********** дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК 175074752 сумата от 2465.33 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40008149262 от 22.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 833.32 лева - договорна лихва от 20.03.2022г. до 05.04.2023 г., сумата от 76.04 лева - лихва за забава от 21.03.2022 г до 05.04.2023г. и сумата от 86.85 лева, законна лихва от 05.04.2023г. до 27.06.2023г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 744/2023г. по описа на РС Девня, като отхвърля иска за главница разликата над уважения размер от 2465.33 лева до претендирания размер от 2500 лева, отхвърля иска за договорна лихва за разликата над уважения размер от 833.32 лева до претендирания размер от 893.11 лева, отхвърля иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 76.04 лева до претендирания размер от 119.51 лева. и отхвърля иска за законна лихва за разликата над уважения размер от 86.85 лева до претендирания размер от 150.83 лева Със същото решение съдът е отхвърли предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от 838.54 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст във връзка с договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008149262 от 22.02.2022г. и за заплащане на сумата от 1494.69 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси във връзка с договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008149262 от 22.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на Договор за потребителски кредит Стандарт (ДПК) № 40008149262 от 22.01.2022г., сключен с ответната страна – Л. Н. Л., по силата на който на последния е предоставена сумата от 2500 лева, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 152.80 лева, ГПР от 48.81%, ГЛП от 41.00 и общо задължение по кредита в размер на 3666.92 лева.

Твърди се, че кредитополучателят закупува пакет за допълнителни услуги - Фаст срещу възнаграждение 875 лева и Флекси срещу възнаграждение 1500 лева при размер на месечната вноска 98.96 лева.

Закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Общото задължение по кредита, ведно със закупени допълнителни услуги възлиза на 6041.92 лева при месечна вноска 251.76 лева.

Твърди се, че кредитополучателят е направил една вноска от 370 лева.

Съгласно т.12.3 от ОУ при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2023г. Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения в резултат на подадено от кредитора заявление по реда 3 на чл. 410 от ГПК, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 744/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Настоява за уважаване на предявените претенции.

В писмения отговор ответникът излага съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Счита, че ДПК е недействителен, доколкото е сключен при превишаване на законовоопределения ГПР, предвид невключените в него размери на допълнителни услуги Фаст и Флекси.

Счита, че договорът не отговаря на чл.10 и 11 ЗПК, и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9. Оспорва сумата по кредита да е предоставена на кредитополучателя. Задължението по кредита не е обявено за предсрочно изискуемо. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е в хода на исковото производство, а и е видно от представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 40008149262 от 22.01.2022г., по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в качеството му на кредитодател, е отпуснал на Л. Н. Л., като кредитополучател, сумата от 2500 лева, като страните са уговорили с част от отпуснатата сума да се рефинансират други задължения на длъжника към кредитора, както и предаване лично на лицето.

Предвидено е кредитната сума да се върне в срок от 24 месеца, като крайния срок на погасяване, съгласно погасителен план към договора е 20.02.2024г.

Договорен е размер на месечна вноска от 152.80 лева при ГЛП от 41 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и при годишен процент на разходите (ГПР) 48.81 %, като общото задължение по кредита е 3 666.92 лева.

Страните са договорили и закупуването на допълнителни услуги като в договора за потребителски кредит е предвидено, че клиентът закупува услугите „Фаст" и „Флекси", като за услугата „Фаст" е предвидено възнаграждение в размер на 875 лева, а за услугата „Флекси" - възнаграждение 4 в размер на 1500 лева.

Предмет на тези допълнителни услуги са приоритетното разглеждане и изплащане на кредита (по услугата „Фаст") и правото на промяна на погасителния план, включващо възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски и смяна на датата на падеж (по услугата „Флекси"), като същите са подробно описани в чл. 15 от ОУ, неразделна част от ДПК. Предвидено е че задължението за заплащане на възнаграждението по тях става изискуемо с подписването на настоящия ДПК, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски по 98.96 лева всяка и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.