Решение № 1589 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100900775 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.06.2007 г. между „АС-С.“ ООД, като продавач и „ДТК Е.“ ООД, като купувач бил сключен предварителен договор, по който продавачът се задължил да прехвърли на купувача собствеността на седем офиса /от № 15 до № 21 вкл. на трети етаж/ и два склада /№ 1 и № 2/ в ОФИС КОМПЛЕКС „С.П.“ БЛОК Г в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ – 7-ми километър срещу продажна цена от 375 000 лева без ДДС.

Срокът за завършване на обектите с акт обр. 15 бил до 30.06.2009 г., а за сключване на окончателен договор – до 30.07.2019 г. С анекс от 15.06.2007 г. цената на продажбата била променена на 375 000 евро. Посочва, че с нотариален акт от 30.10.2015 г. „АС-С.“ ООД продало на „ДТК Е.“ ООД обектите в офис сграда-блок „Г“ срещу сумата от 375 000 лева без ДДС. В акта продавачът декларирал, че с нотариален акт от 2007 г. учредил ипотека върху продаваемите имоти за обезпечаване на вземания на „Р.“ ЕООД, а с нотариален акт от 2014 г. учредил втора ипотека за обезпечаване на вземанията на „Търговска банка Д“ АД.

Декларирал, че имотите не са под възбрана и се задължил да извърши необходимите действия за заличаване на ипотеките в срок до 30.12.2016 г. Задължил се да върне получената продажна цена и да заплати неустойка в размер на 375 000 лева, ведно със законната лихва, ако декларирането се окаже неистина и от това последва отстраняване на купувача от имотите. Задължил се за същото и ако не заличи ипотеките до 30.12.2016 г.

Твърди, че в срока до 30.12.2016 г. ипотеките не били заличени. Оказало се, че на 17.09.2015 г. продавачът учредил върху имотите на купувача още четири ипотеки за обезпечаване на вземания на „Търговска банка Д“ АД. Твърди, че на 13.09.2016 г. бил уведомен от ЧСИ, че по молба на „Р.“ ООД, като кредитор на „АС-С.“ ООД била наложена възбрана върху закупените недвижими имоти. На 12.02.2019 г. „АС-С.“ ООД образувало т.д. № 283/2019 г. на СГС, ТО, VI състав срещу „Р.“ ООД. На 15.12.2020 г. „Търговска банка Д“ АД подало молба до СГС с искане да се обяви в несъстоятелност „АС-С.“ ООД. Посочва, че с молба от 1

15.02.2021 г. „Е.-**“ ЕООД заявило искане за присъединяване в производството по несъстоятелност. Преди тази дата управителят на „АС-С.“ ООД, С.А. поканила купувачите на имоти/техните представители на среща в офиса на дружеството да обсъдят вариант за защита на правата им. Отишли след това в офиса на „Е.-**“ ООД, където управителят обяснил, че „Е.-**“ ООД може да стане кредитор с най-голямо вземане към „АС-С.“ ООД и да получи пропорционално най-голяма част от осребрената маса на несъстоятелността, като за целта било необходимо да се образува дело в арбитражен съд, което можело да приключи много бързо, но поради голямата цена на иска били нужни 270 000 лева за арбитражна такса и адвокатски възнаграждения. Твърди, че управителят на „Е.-**“ ООД предложил сумата да бъде разпределена пропорционално между заинтересованите според интереса. Изчислено било, че „ДТК Е.“ ООД следва да участва с 80 000 лева, като управителят на дружеството се съгласил да даде в заем на „Е.-**“ ООД сумата от 80 000 лева. Посочва, че на 16.04.2021 г. между „ДТК Е.“ ООД и „Е.-**“ ООД бил сключен договор за паричен заем от 80 000 лева. В същия ден сумата била преведена по банкова сметка на заемателя в „ОББ“ АД. Целта на отпуснатия заем била посочена в т. 4, а връщането на сумата в т. 5 и т. 6. Твърди, че с решение от 28.04.2021 г. на „Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно въздействие“ исковете на „Е.-**“ ООД срещу „АС-С.“ ООД били уважени изцяло, включително и за сумата 163 020 лева, представляваща разноски за платена арбитражна такса. Посочва, че с решение на СГС от 02.08.2022 г. „АС-С.“ ООД било обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2017 г. Твърди, че не е предявил вземане като кредитор на „АС-С.“ ООД, въпреки че има вземания за неустойки, респ. за връщане на продажна цена на придобитите от него ипотекирани недвижими имоти.

Сочи, че според т. 5 от договора за заем срокът за връщане на заемната сума е 30 дни „при положителен резултат от делото и получени най-малко 270 000 лева, събрани от масата на несъстоятелността на „АС-С.“ ООД“. Посочва, че положителен резултат от арбитражното дело бил налице на 28.04.2021 г. и 30-дни оттогава са изтекли, а заемателят не е длъжен, не иска и не може да чака някой, неясно кой, да получи 270 000 лева от масата на несъстоятелността. С покана от 13.03.2023 г., връчена на управителя на „Е.-**“ ООД на 30.03.2023 г., поискал от ответника да му върне дадената в заем сума, но последният не върнал заема, нито отговорил на поканата. Твърди, че обективираните в т. 5 и т. 6 от договора за заем уговорки не са пречка да получи дадената в заем парична сума, защото са недействителни в частта, в която връщането на заема е обвързано от кумулативното сбъдване на двете условия. Счита, че арбитражният процес на заемателя с несъстоятелното дружество вероятно е симулативен, защото „АС-С.“ ООД очевидно не се е защитавало.

Твърди, че при сключване на договора за заем заемателят е знаел какви са действителните му отношения с „АС-С.“ ООД, но го е сключил недобросъвестно и с това недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за връщане на заема. Поддържа, че е недействителна и уговорката в т. 6 от договора, според която „при отрицателен резултат от делото сумата няма да бъде върната“. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Е.-**“ ООД да заплати на „ДТК Е.“ ООД сумата от 80 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Е.-**“ ООД оспорва иска като неоснователен.

Счита изложените твърдения за недобросъвестност при сключване на процесния договор за заем, както и водене на симулативни процеси, наличие на скрити договорки за неверни и недоказани. Признава получаването на заемната сума на основание представения от ищеца договор за паричен заем от 16.04.2021 г. при условията, вписани в него. Не оспорва организирането на срещу от страна на управителя на „АС-С.“ ООД, на която всички кредитори били уведомени за започналата несъстоятелност от „Търговска банка Д“ АД. Не оспорва, че уведомил присъстващите, че в края на 2020 г. преди завеждане на делото за несъстоятелност е завел арбитражно дело, а не че в бъдеще ще заведе такова, както се 2 твърди в исковата молба. Твърди, че „Е.-**“ ООД не е поело гаранция за успешно провеждане на арбитражното производство или участие в осребряване на имуществото на „АС-С.“ ООД и по никакъв начин не е заблудил „ДТК Е.“ ООД. Счита за необосновано твърдението на ищеца за недействителност на връщането на сумата с кумулативното настъпване на условия. Сочи, че са неверни твърденията на ищеца за водене симулативен арбитражен процес поради това, че „АС-С.“ ООД не се е защитавало. В този случай „Е.-**“ ООД би гарантирало сигурно положително арбитражно решение, каквато отговорност не е поемал пред „ДТК Е.“ ООД. Счита, че поради ненастъпване на падежа на заемната сума – кумулативно настъпване на двете условия, искът се явява преждевременно заведен и съответно неоснователен към настоящия момент. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът пояснява и допълва иска. Сочи, че установяването на фактите по образуване и провеждане на арбитражния процес са от значение за това, доколко добросъвестен е бил представителят на „Е.-**“ ООД при мотивирането на ищеца да предостави в заем сумата от 80 000 лева и за това доколко вероятно е да се сбъдне втората част от условието за връщане на заема.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът иска да се отхвърлят всички направени с допълнителната искова молба доказателствени искания като неотносими.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен от „ДТК Е.“ ООД срещу „Е.-**“ ООД за заплащане на сумата 80 000 лева, дадена от ищеца на ответника по сключен между страните на 16.04.2021 г. договор за заем.

За да бъде основателен иск за връщане на предадената в заем сума, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с ответника е постигнал съгласие за предоставяне в заем на определена сума пари със задължение за връщане при определени условия, както и че му е предал тази сума.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален договор и същият се счита сключен с предаване на заемната сума.

В разглеждания случай страните не спорят, а това се доказа и от приетите писмени доказателства, че на 16.04.2021 г. между „ДТК Е.“ ООД, като заемодател и „Е.-**“ ЕООД, като заемател е сключен договор за паричен заем, по който ищецът е предал на ответника сума в размер на 80 000 лева. Заемната сума е преведена по банков път, както е уговорено в чл. 2 от договора.

Спорен между страните е въпросът дали сумата подлежи на връщане от ответника, като последният твърди, че искът е преждевременно предявен, тъй като не е настъпил уговореният падеж.

В чл. 4 от договора за заем е записано, че заемната сума се дава да послужи за плащане на съдебни разноски и такси за Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, както и съдебни разноски и такси по т.д. № 2475/2020 г. и за обявяване в несъстоятелност на „АС-С.“ ООД.

В чл. 5 е предвидено, че при положителен резултат от делото и получени най-малко 270 000 лева, събрани от масата на несъстоятелността на „АС-С.“ ООД, заемната сума по договора следва да бъде върната в български лева от заемателя на заемодателя най-малко до 30 дни.

В чл. 6 е уговорено, че при отрицателен резултат от делото сумата няма да бъде 3 върната.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че ответникът е постигнал положителен резултат при заведеното пред Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие дело, поради което следва да се приеме, че не е настъпило условието на чл. 6, при което сумата не подлежи на връщане.

От друга страна уговореният в чл. 5 падеж е неопределен, поради което съдът намира, че не обвързва страните. Поставянето на отлагателно условие, което е неопределено във времето и което може никога да не се сбъдне влиза в противоречие с характера на правоотношението, произтичащо от договор за заем и задължението на ответника като парично, което подлежи на изпълнение. Показателно за това, че предвиденото условие не обвързва страните, доколкото противоречи на същността на договора за заем, при който сумата подлежи на връщане е и обстоятелството, че с договор от 19.04.2023 г. „Е.-**“ ООД е прехвърлило на „В. и Ко“ ООД вземанията си към „АС-С.“ ООД, приети в производството по несъстоятелност, с което предвиденото в чл. 5 от договора за заем условие: да бъдат получени най-малко 270 000 лева, събрани от масата на несъстоятелността на „АС-С.“ ООД от ответника и едва тогава заемателят да дължи връщане на сумата, няма как да се сбъдне.

Предвид изложеното съдът намира, че клаузата в договора, с която е уговорен неопределен падеж за връщане е недействителна и не обвързва страните, поради което приложение следва да намери правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, че заемната сума подлежи на връщане в течение на един месец от поканата. В случая ищецът е поканил ответника да върне сумата, дадена по договора за заем, но това не е направено.