Решение № 60 от 28.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600094 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

НДВ №94/2026г. по описа на съда, е образувано по искане на осъдения К. К. К., с твърдения че са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т. 2 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила които представляват основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал. 1 т.5 НПК. Моли се да бъде възобновено наказателното производство по НОХД № 500/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, да се отмени Решение от 19.01.2026 г., постановено по ВНОХД №1070/2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе и Присъда № 109 от 14.10.2025 г., постановена по НОХД № 500/2025 г. по описа на Районен съд – Русе и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе от стадия на съдебното следствие за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че не са налице допуснати нарушенията, визирани в искането от осъденото лице. Показанията на пострадалата са надлежно приобщени към доказателствата по делото, което е видно от протокола от съдебното заседание проведено на 20.06.2025 г. във връзка с това, че пострадалата е заявила, че не си спомня подробности по случая.

1

Показанията й от досъдебното производство, когато е била разпитана на 24 октомври и 25 октомври 2024 г. са надлежно приобщени по реда на чл. 281 ал.4 от НПК. Съдът е обсъдил доказателствата по делото като е обособил две групи гласни доказателства и в мотивите си на лист 10 е посочил защо и въз основа на какви други доказателства дава вяра на показанията на пострадалата. По този начин не е нарушена презумпцията за невинност, тъй като мотивите на съда са свързани с обстоен анализ на доказателствата и приема, че тези гласни доказателства, от разпита на пострадалата, се подкрепят от показанията на цитираните от съда свидетели, от медицинските документи, снимковия материал и становищата. Във връзка с това искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Защитникът на осъденото лице К. К. К. адвокат И. счита, че при постановяване на осъдителната присъда е нарушен принципа на непосредственост и неправилно кредитиране на показанията дадени на досъдебното производство и на съдебното производство. Неправилно съдът е приобщил показанията на пострадалата Щ. в съдебното производство.

Показанията, дадени на досъдебното производство са относими и са наведени факти и обстоятелства само досежно нанесените й телесни повреди. Никъде не се споменава за заплаха, за извършване на престъпление по чл. 144 НК.

Освен това присъдата е необоснована. Нарушен е чл. 305 ал.3 от НПК, нарушен е принципа за презумпция за вина, както и е нарушено правото на защита на подсъдимия К., поради което следва да се възобнови наказателното производство по НОХД №500/25 г. на Районен съд - Русе, да се отмени решението на Окръжен съд - Русе и да се върне делото за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъденото лице К. К. К. моли да се върне делото за ново разглеждане и да му се постанови нова присъда.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

2

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С Присъда №109/14.10.2025г., по НОХД №500/2025г., по описа на РСРусе съдът е постановил: Признава подсъдимият К. К. К., за: виновен в това, че в периода месец май 2024 г.- 19.10.2024 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на шест пъти, в условията на домашно насилие, причинил на О. Щ. молдовска гражданка лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и повърхностни наранявания по главата и крайниците, довели до болка и страдане без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година; виновен в това, че на 08.10.2024 г. в гр.Русе, в условията на домашно насилие, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, се заканил спрямо О.

Щ., молдовска гражданка съответно с убийство с думите: “ще те убия“ и с престъпление против личността й с думите: “ще те пребия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23 от НК групира така наложените наказания, като налага общо, най- тежко наказание - лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.59 от НК приспада при изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил предварително задържан. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС определя за изтърпяване на наказанието първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, веществените доказателства и приложение на чл.53 ал.1 б.а“ от НК.

С решение №12/19.01.2026г. по ВНОХД №1070/2025г. на ОС-Русе е потвърдена Присъда №109/14.10.2025г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД №500/25 по описа на РРС.

Мотивите на първата инстанция се свеждат до следното:

Съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият К. К. К. е български гражданин, роден на 27.04.1980 г. в гр.Русе, с основно образование, неженен, безработен, осъждан. Подсъдимият е осъждан многократно, като към 07.10.2023 г. е изтърпял последно наложеното му наказание- лишаване от свобода за срок от 7 години при строг режим, определено по НОХД № 507/2017 г. по описа на Окръжен съд-Русе. По същото дело К. бил наказан за причиняване на тежка телесна повреда на П. К.анегова майка. Извън посоченото, подсъдимият е наказван в годините назад за деяния по чл.149 от НК, чл.198 от НК, чл.213 а от НК, чл.131 от НК и чл.144 ал.3 от НК.

През м.май 2024 г. св.О. Щ. се запознала с подсъдимия в градинка близо до дома му и не след дълго по негова покана решила да заживее с него в апартамента му в гр.Русе на ********, *********. До този момент Щ. живеела в дома на майка си, която била починала наскоро, заедно със св.С. Д., съпруг 3 на майка й и лице, което се грижело за нея от детството й.

Скоро след настаняването си в дома на подсъдимия, св.Щ. установила, че същият става агресивен след употреба на алкохол, изпитва силна ревност и става агресивен спрямо нея. Първоначално агресията на К. се изразявала в удари с шамари, като постепенно действията му градирали в негативен аспект.

На първо време свидетелката не предприела мерки да напусне апартамента или да се жали в полицията, тъй като след изтрезняване подсъдимият променял поведението си и се държал така, все едно нищо не се е случило.

В началото на м.юни 2024 г., на неустановена дата, докато били насаме в апартамента му със св.Щ. подсъдимият след като употребил алкохол започнал да й крещи и да я обвинява, че не ходи на работа и не изкарва пари, след което излязъл от апартамента. Възползвайки се от отсъствието на К., свидетелката събрала багажа си в две торби и отишла временно при неин познат - св. Г. Г., който я подслонил за около седмица. Г. разбрал, че подсъдимият проявява агресия към Щ. и искал да й помогне. К., от своя страна започнал да търси контакт със свидетелката и да я приканва да се върне при него. Той осъществил междувременно и контакт и със св. Д. - съпруг на майка й. В резултат на настояванията му, св. Щ. се завърнала през м. юни 2024 г. с багажа си в жилището на подсъдимия. Няколко часа след като се върнала, отново докато били насаме в апартамента, подсъдимия К. станал агресивен и ударил с две ръце няколко шамара по лицето на св. Щ., като й казал повече да не посмява да го оставя така и да си тръгва. В този момент св. Щ. изпитала страх, страдание и болка от ударите и за да не продължи да я удря, му обещала, че повече нямало да го напуска. Подсъдимия К. ревнувал свидетелката, не й разрешавал да комуникира с други, освен със св. Д. и то в негово присъствие, преимуществено гледал винаги да е до нея, когато излиза от жилището по какъвто и да е повод. Всичко това се отразило на психиката на свидетелката и я карало да изпитва още по- голям страх от подсъдимия, но не смеела да се оплаче. Физическото насилие над свидетелката от страна на К. зачестило, като от м. юли 2024 г. той започнал да я бие вече не са само с голи ръце, но и с дървена дъска за рязане с дръжка на нея, която държал окачена в помещение, ползвано като кухня в жилището му.

При тези обстоятелства, на 24.07.2024 г., докато били насаме в дома му, подсъдимия К. безпричинно нанесъл няколко удари с дъската за рязане безразборно по гърба, по ръцете, краката и по главата на св. Щ., при което тя викала от уплаха, болка и страдание, но никой от съседите не реагирал.

Въпреки причинените й травматични увреждания, подсъдимият не преустановил агресията си, и от съседна стая, ползвана като хол, взел машинка за постригване и указал на св. Щ. да седне на стол, като я натиснал към него с ръце. За да не вика свидетелката повече, подсъдимият й натикал телефон в устата, натиснал я още по силно с една ръка, включил машинката и започнал да й подстригва косата до кожа. Преустановил подстригването след като постигнал целта си. Св. Щ. била изключително изплашена от действията 4 му, когато се налагало да излиза от жилището в следващите дни изпитвала срам от вида си и носела забрадка за глава. В същото време тъй като отново била само заедно с подсъдимия, не можела да сигнализира никого за стореното от него и не смеела и да си тръгне.

На 27.08.2024 г. К. и Щ. излезли от апартамента, за да разходят кучето му. Подсъдимият забелязал хвърлен матрак до контейнер и искал да вземе калъфа му, като казал на свидетелката да му помогне. Тъй като тя хванала матрака непохватно, той й се развикал и й указал да се махне, обиждайки я, че е мързелива. Св. Щ. цялата се разтреперила, защото виждала, че той отново избухнал и предвид предходното му поведение, предположила, че отново ще последва насилие спрямо нея при прибирането в жилището. По тази причина Щ. веднага тръгнала с кучето към апартамента- както й бил указал К., оставила го и бързо, без да си събира багажа, използвала момента и още преди той да се прибере, да избяга. Щ. отишла отново при св. Г., като на главата си носела забрадка. Свидетелят веднага забелязал очите й, които били посинени.

Като си свалила забрадката, св. Щ. започнала да му разказва как подсъдимия К. я бил остригал до кожа, как я пребивал и че я било страх да остане при него.

Докато му разказвала, св. Г. започнал да забелязва и други белези по лицето и по главата й, които леко били отшумели и не бил забелязал веднага. Св. Щ. показала и причинените й белези по гърба и краката в резултат на ударите на подсъдимия с дъската за рязане. Поради всичко това св. Г. решил да я приюти този път за по-дълъг период. Така св. Щ. останала в жилището му до 05.10.2024 г.