Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 479 от 10.04.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 3096/2019
Вид
Решение № 479
Подписан
10.04.2020
В сила
05.06.2020
Състав
ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.62 и 63 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.63, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.66 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.71, т.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.71, т.3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 21, ал. 1, т. 11 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 21, ал. 1, т. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 129, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 479 от 10.04.2019 г. град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, трети състав, на единадесети март две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров при секретаря Ирина Ламбова като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ административно дело номер 3096 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Сънрайз“ АД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, ***, ет. 3, представлявано от Н.И.Б.– управител, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г., за недвижим имот находящ се във В.С.

Елените, общ. Несебър, обл. Бургас, деклариран с Декларация вх. № 14516/19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ.

Установените задължения за ТБО са в общ размер на 4 374.51 лева и лихва в размер на 1 500.53 лева (изчислена към 24.04.2018 г.).

Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорения акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон, както и поради липса на компетентност на административния орган и несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание не се представлява,

Ответната страна – Началник на отдел

„Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Несебър, редовно уведомен, не се явява. Представя административната преписка. Представлява се от юрисконсулт М.В., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Ангажира допълнително писмени доказателства и експертиза, представени с придружителни писма и молби.

В настоящата фаза на съдебния процес делото е повторно поставено за разглеждане по същество от състав на АС Бургас, след отмяна с Решение № 17145/16.12.2019г. по адм.д.

№7338/2019г. по описа на Върховния Административен съд на постановеното от предходен състав на АС Бургас Решение №712/10.04.2019г. по адм. д. № 2401/2018г. по описа на Административен съд Бургас, с което е била отхвърлена процесната жалба изцяло. Със същото отменително решение на ВАС са били дадени указания за събиране на допълнителни доказателства с цел установяване на точното местонахождение на недвижимия имот, предмет на спорния АУЗД и преценка на разположението му в територия, попадаща в обхвата на предоставените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените територии и съществуване на депо за битови отпадъци.

В изпълнение на дадените от върховния съд указания настоящият съдебен състав е назначил съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. да посочи процесният имот в землището на кое населено място се намира; 2. по какъв начин и откъде може да бъде осъществен достъп до този имот?; 3.Процесният имот намира ли се в м.

"Козлука" и „Варницата“ на гр. Свети Влас и районът по т. 3.6 от приложенията на заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г., издадени от кмета на община Несебър; включва ли "и" имотите, находящи на територията на ВС Елените или изразът "до" ВС Елените (под и над пътя)" определя крайната граница на района (без имотите в самото ВС Елените).

С оглед доказване твърденията на издателя на оспорения акт и направените от страна на жалбоподателя възражения за реално предоставяне на услугите, за които са определени такси с оспорения акт, вещото лице е било задължено да даде отговор на въпроса: по какъв начин е организирано сметосъбирането и сметоизвозването по отношение на процесния имот, включително, в случай, че има поставени контейнери за събиране на отпадъци, да посочи мястото, на което тези контейнери са локализирани, както и на този, около процесния имот – сграда, намират ли се територии, предназначени за обществено ползване и как е организирано почистването им, в случай че такова почистване е извършвано от община Несебър?

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Съдът, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД от решаващия орган, намира сезиращата го жалба за процесуално допустима за разглеждане по следните съображения: Актът е връчен на 26.04.2018 г. (л. 18) по пощата. Жалбата до решаващия орган – в случая началник отдел „МДТ“ Община Несебър е била изпратена по куриер на 10.05.2018 г.

(л. 14) и получена от административния орган на 11.05.2018 г. (л. 8), като е спазен 14-дневния срок за обжалване по административен ред, предвиден в чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ. При съобразяване на нормите на чл. 150, ал. 1 от ДОПК и чл. 155, ал. 1 от ДОПК, срокът за произнасяне на началника на отдел „МДТ“ е изтекъл на 18.07.2018 г. По делото не се установи наличието на произнасяне по посочената жалба, поради което съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване на акта, което може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Жалбата до съда е регистрирана с вх. № Н4-МДТ-4045/03.08.2018 г. и следователно е подадена в срок от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

Дружеството – жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ сграда - хотел

Андалузия, сграда № 25 чрез апортна вноска "Устав 188 том 10/31.05.2013" За посочения недвижим имот

„Сънрайз“ АД е подало Декларация вх. № 14516/ 19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ. В декларацията е посочена поотделно отчетната стойност на 7 бр. апартаменти с номера от С 001 до С 007 (всички частна собственост и всички с предназначение жилища), като сумарната отчетна стойност, възприета от органа по приходите е в размер на 591 150,00 лева. Посочено е, че декларираният умот е придобит от "Захарен комбинат Пловдив" АД. В отдел „МДТ“ при Община Несебър за имота е открита партида с № ********0036.

При извършена проверка от административния орган е установено, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. по партидата на дружеството в информационната система на отдел „МДТ“ за посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № МДТ-672/24.04.2018 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО, както следва: за 2014 г. главница в размер на 3 192,21 лева и лихви в размер на 1 182,98 лева и за 2015 г. главница в размер на 1182,30 лева и лихви в размер на 1 500,53 лева. Посочено е, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота. АУЗД е съставен от Здравка Манасиева Столева на длъжност главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Несебър, съгласно Заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от Кмета на Община Несебър, като за лицето е представено и Заповед № 342/02.04.2018 г. към Трудов договор № 52/17.09.2007 г. Видно от известие за доставяне ИД PS 8230 0060НТ А (л. 18) АУЗД е получен от длъжника на 26.04.2018 г.

В законоустановения срок дружеството е оспорило пред началника на отдел „МДТ“ при Община Несебър постановения АУЗД, като го е сезирал с жалба вх. № Н4-МДТ-2745/11.05.2018 г. (л. 8). За изпращането на жалбата на 10.05.2018 г. е представено доказателство – служебен бон (л. 14). Оспореният АУЗД е потвърден мълчаливо от решаващият орган, поради което дружеството е сезирало надлежния съд с искане за отмяна на акта.

Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност на административния акт. В жалбата се сочи, че процесният АУЗД е нищожен, необоснован, незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, както и постановен при несъответствие с целта на закона, като се излагат подробни съображения в подкрепа на така изразените твърдения. Прави се възражение, че в АУЗД не са изложени фактически и правни основания; липсват данни за имота; не е направена правна квалификация на приложената процедура, с която са установени задълженията; неясна и необоснована е и разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията и се начислява дължимата сума за ТБО; липсва яснота за кои именно услуги се начислява такса, на каква основа, с какъв способ и защо; неправилно е определен размера на начислената ТБО и др.

По делото са представени:

-

Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета на основание чл. 9 от ЗМДТ;

-

Решение № 610, обективирано в

Протокол № 20/12.05.2006 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен проекта за ПУП – ПРЗ на В.С. Елените, като решението е публикувано в ДВ, бр. 51/23.06.2006 г.;

-

Решение № 667, обективирано в

Протокол № 20/18.12.2013 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2014 г.;

-

Решение № 832, обективирано в

Протокол № 24/11.07.2014 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 във връзка с отпадъци от търговско промишлени дейности;

-

Решение № 1003, обективирано в

Протокол № 28/19.12.2014 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ във връзка чл. 20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2015 г.;

-

Решение № 1194, обективирано в

Протокол № 32/23.06.2015 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 относно претоварване на смесени отпадъци.

На територията на Община Несебър има изградени депа за обезвреждане на битови отпадъци. Като доказателства са представени актове за публична общинска собственост (АПОС) и скици, издадени от СГКК – Бургас, както следва:

-

АПОС № 5798/11.07.2014 г. и скица

№ 15-202856/20.06.2014 г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с.Равда;

-

АПОС № 5799/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6429/11.08.2016 г. и скица № 15-363479/ 25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с. Равда и

-

АПОС № 5800/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6430/11.08.2016 г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност „Бряста“, с. Равда.

Ответникът е ангажирал като доказателства по делото заповеди на кмета на Община Несебър за определяне на районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: Заповед № 1216/ 30.10.2013 г. – за 2014 г. и Заповед № 2189/31.10.2014 г. – за 2015 г.

С цел доказване реалността на доставките на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населените места в административната преписка са ангажирани множество доказателства относно кадровата обезпеченост за извършването на посочените услуги - Заповед № 61/26.10.2011 г. на кмета на гр. Свети Влас за определяне на границите и графика на сметопочистването и сметоизвозването, като макар в текста на същата да е посочено, че се касае само за 2012 г., върху нея е направено отбелязване, че е действала до 31.12.2016 г. Представени са заповеди № 29/30.05.2014 г. и № 28/22.05.2015 г. за сумарното изчисляване на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците чистота, работниците по озеленяване и шофьорите. Трябва да се отбележи, че в Заповед № 28/22.05.2015 г.