Решение № 20 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 07.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501812 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 193 от 07.04.2023 год., постановено по гр.д.№ 783/2022 год. по описа на Окръжен съд Благоевград са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 и чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК преявени от Национална агенция по приходите против И. С. В., В. С. М. и С. Н. В. за обявяване за недействителна по отношение на Държавата на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 123, том III, рег. № 6281, дело № 470 /2019 г. по описа на нотариус И. К., с която И. С. В. е продал на майка си В. С. М. 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с предназначение: „за търговска дейност“, с идентификатор № ***, изграден в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, с площ от 152.00 кв.м. и с адрес гр.Благоевград, пл.“7-ма Рилска дивизия“ №2, ет.1, при съседи: на същия етаж - няма; под обекта-няма; над обекта - ***. и ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот представлява МАГАЗИН, намиращ се на партерния етаж на жилищна сграда, построена в парцел III, пл.№ 1243, кв.97 по рег. план за пети микрорайон на Благоевград за сумата от 50 000 лева, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице.

Решението е обжалвано от ищеца Национална агенция по приходите, чрез процесуален 1 представител с доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявените при условията на евентуалност искове. Нормата на чл.216 от ДПК следва да се тълкува разширително и при положение, че лицето само е декларирало задължения, то с последващо разпореждане с имуществото, врежда интересите на Държавата, поради което то следва да се върне в патримониума на длъжника. Моли решението да бъде отменено, като исковете бъдат уважени.

Въззиваемите И. С. В., В. С. М. и С. Н. В. оспорват жалбата, като неоснователна. Твърдят, че не са налице елементите на фактическия състав на отменителните искове, поради което молят за потвърждаване на решението.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд при условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 и т.4 от ДОПК, като ищеца Национална агенция по приходите излага в исковата си молба, че ответникът И. С. В. му дължи сумата от 72 031.25 лева, която е установена с Решение № 01/112/06938/3/01/04/01 от 07.11.2017 г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“-гр.Благоевград; Декларация образец № 6 за 2016 г. и изпълнителен лист № 1036/2017 г. от 26.09.2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Твърди се, че въпреки наличните задължения, на 19.06.2019 г. И. В. е продал на майка си В.

В. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение: „за търговска дейност“, с идентификатор № ***, изграден в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, който имот представлява МАГАЗИН, намиращ се на партерния етаж на жилищна сграда, построена в парцел III, пл.№ 1243, кв.97 по рег. план за пети микрорайон на Благоевград, за сумата от 50 000 лева. Поддържа, че тази разпоредителна сделка длъжника е лишил кредиторите си от възможността да се удовлетворят от неговата реализация. Извършената сделка доВ. до ощетяване на Държавния бюджет, с което обосновава наличието на правен интерес от предявяване на претенциите. Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда длъжника не разполага със свободни от тежести материални активи, които да обезпечат установените и изискуеми задължения на И. В.. Твърди също така, че В.

В., към момента на сключване на сделката е била в брак с С. В. и няма данни за избран режим на имуществени отношения/задължения към момента на сключване на процесната сделка, поради което имотът, предмет на сделката е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С гореизложеното обосновава теза за наличие на всички изискуеми от закона предпоставки, визирани в чл.216, ал.1,т.6 от ДОПК - сделка, извършена между свързани лица, във вреда на публичния взискател, с което обосновава становище за основателност и доказаност на предявената претенция. При условия на евентуалност, в случай на отхвърляне на главната претенция, предявява иск да се обяви за недействителна процесната сделка като извършена с намерение да се увреди да се увреди публичния взискател, на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК. Счита, че гореизложените обстоятелства 2 установяват наличие на изискуемите от закона в цитираната разпоредба предпоставки сделка с имуществено право на задължено лице, след деклариране на публични задължения, сключена с намерение да се увреди публичния взискател в лицето на НАП.

Ответниците И. С. В., В. С. М. и С. Н. В. оспориват предявените при условията на евентуалност искове и молят съда да ги отхвърли.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

От представената пред първоинстанционният съд декларация образец № 6 за 2016 г. се установява, че ответникът И. В. дължи вноски за ДОО от 342.30 лева, вноски за ДЗПО Универсален пенсионен фонд в размер на 105 лева, вноски за здравно осигуряване в размер на 168 лева. Устаовява се от справка за общи задължения, че за 2016 г. ответникът В. има публични задължения за ДОО, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд в общ размер от 6,89 лева, а за 2017 г. публичните задължения на това лице са в размер на общо 72 024.36 лева, от които 49 670.25 лева главница и лехва в размер на 22 354.11 лева.

С решение № 01/112/06938/3/01/04/01 от 07.11.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Държавен фонд „Земеделие“-гр.Благоевград, на основание чл.20а, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители, на основание чл.8а, ал.1, т.2 вр. с чл.33, ал.1, чл.31а, ал.1 вр. с чл.14, ал.5 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и чл.70 и сл.ЗДР на ЗУСЕСИФ, на ответника И. В. е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева. Решението е влязло в сила на 09.07.2019 год.

Видно е от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 123, том III, рег.№ 6281, дело № 470 от 2019 г., че на 19.06.2019 г. И. В. е продал на майка си В. С. М. собствената си 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в гр.Благоевград за сума в размер на 50 000 лева. Не е спорно, че към момента на извършване на сделката В. В. е била в брак със С. В..

Настоящият въззивен състав приема, че независимо от различните обстоятелства, които се включват във различните фактически състави на исковете по чл.216, ал.1, т.1-6 от ДОПК, има една обща предпоставка, визирана в ал.1 на чл.216 ДОПК, а именно, че следва да има сделка, която е сключена след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия; в резултат на ревизията да са установени публични задължения.

В случая се претендира обявяване за относително недействителна спрямо Държавата на сделка, сключена между физически лица на 19.06.2019 г. и именно към тази дата следва да се преценява наличието на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК. В редакцията на общите предпоставки на исковете по чл.216 ДОПК, в различните фактически състави към датата на сключване на спорната сделка липсва като 3 условие установяването, че сделката следва да е сключена след датата на деклариране на публично задължение от длъжника. Тази предпоставка се включва като елемент на фактическия състав на тези искове след изменението на текста, който е в сила от 01.01.2021 г. Редакцията на нормата на чл.216, ал.1 ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., няма обратно действие. Ищецът обосновава предявяване на иска с твърдението, че ответникът И. В. е имал публично задължение, възникнало и установено с подадена от него Декларация образец № 6 за 2016 г., но до 01.01.2021 г. липсва нормативно установено основание за атакуване на сделки, сключени след деклариране на публични задължения. В този смисъл, предвид редакцията на разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК, действаща към датата на възникване на спорното правоотношение – 19.06.2019 г., изключва възможността за оспорване на сделки, на основание сключването им след деклариране на публични задължения.

На следващо място съдът намира, че не са налице и останалите общи предпоставки, визирани в ал.1 на чл.216 от ДОПК, а именно – към датата на сключване на оспорваната сделка ищецът не установи, че ответникът В. е имал установени публични задължения или че разпоредителната сделка е извършена след като му е връчена заповед за възлагане на ревизия и впоследствие последната е завършила с установяване на задължение. Въведената предпоставка за обявяване на недействителността - длъжникът да има установени публични задължения или такива в резултат на ревизията, предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение.

В настоящия случай от ищцовата страна не бе установено връчване на ответника В. на акт за започване на ревизия, по която впоследствие да е установено публично задължение и след това да е извършена атакуваната сделка, както и не се установи, че сделката е сключена след установяване на публичното задължение с решение № 01/112/06938/3/01/04/01 от 07.11.2017 г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“, доколкото към датата на сделката /19.06.2019 г./ това решение не е влязло сила и в този смисъл липсва стабилизиран административен акт. Предпоставката по ал.1 на чл.216 ДОПК включва установяване на публично задължение с влязъл в сила съдебен акт. Публичното вземане по посоченото решение на Държавен фонд „Земеделие“е установено като дължимо едва на 09.07.2019 г., т.е. след сключване на оспорваната сделка.

Изложеното митивира настоящия състав да приме неосноватлност на предявената претенция по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК.

Неоснователен е и предявения евентуален иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

Това е така, тъй като както бе посочено, не се установи от ищеца наличието на една от общите предпоставки на ал.1 на чл.216 ДОПК, в редакцията й към датата на сключване на спорната сделка, че сделката е сключена след наличие на публично задължение установено с влязъл в сила административен акт или съдебно решение.

Отделно от това за да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна 4 норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо Държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца, което по настоящето дело не се установи от събраните доказателства.