Решение № 97 от 09.02.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97/09.02.2023г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Росица Чиркалева

Петър

Вунов при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на Прокурор Евгения Стефанова………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД

(К) №1058 по описа за

2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от

АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Я.Г.К. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №117 от 26.09.2022 г., постановено по АНД №461 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Съдът неправилно приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Неправилна била констатацията на съда за ненарушаване на разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН в редакцията на ДВ бр.109/22.12.2020г. Навеждат се доводи, че разпоредбата била императивна и касаела законоустановено право на нарушителя, за което той не бил уведомен в хода на административнонаказателното производство, като визирания момент (връчване на акта) за изпълнение на това задължение не бил преклузивен. Допуснато било и друго съществено нарушение на процесуалните правила, наличието на което било пренебрегнато от съда, изразяващо се в липса на задължителен реквизит в наказателното постановление, изискуем съгласно чл.57, ал.3 от ЗАНН в действащата към датата на издаването му редакция – неуведомяване на нарушителя за правата му по чл.79б от ЗАНН. В наказателното постановление липсвал и друг съществен реквизит, изискуем съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН – не били посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Наказващият орган не мотивирал постановлението относно наказанието, вкл. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът отрекъл наличието и на друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че в акта и в наказателното постановление не била посочена точната законова разпоредба, която е нарушена, предвид това, че в чл.86, ал.1 от ЗЛОД се съдържали няколко различни хипотези на изпълнителни деяния, като санкциите били определени съобразно убития дивеч – дребен или едър. Не било ясно обаче коя хипотеза от изброените имал предвид наказващия орган като нарушена разпоредба.

Този пропуск не бил преодолян чрез другите посочени разпоредби. В чл.23, ал.1 от ЗЛОД било предвидено кой има право на ловуване – този, който има членска карта, билет за лов и разрешително за лов. В чл.43, ал.1 от същия закон било регламентирано по какъв начин се осъществява ползването на дивеча , а именно чрез ловуване, но не била посочена разпоредбата на ал.2 на чл.43, даваща дефиниция на ловуване и съгласно която ловуването можело да се изрази в множество различни възможни форми, като в конкретния случай не било посочено коя от тях е реализирана от дееца. В тази връзка се твърди , че в случая не било ясно в коя точно от законовите хипотези попадат действията на нарушителя, за да се прецени съобразно конкретната дали в действителност той е извършвал ловуване, при несъобразяване с разрешението за лов и съставляващо нарушението. Извън горното, незаконосъобразно съдът приел, че нарушението е доказано. По делото нямало категорични доказателства, че то е извършено именно от жалбоподателя. На следващо място, незаконосъобразен бил изводът на съда, че конкретното нарушение не представлявало маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и съответно бил неприложим чл.28 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че в случая били налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид конкретиката на нарушението. По подробно изложените съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд, както и наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез пълномощник, който моли да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

Претендират се разноски, съгласно представен списък, както за настоящата, така и за предходната инстанция.

Ответникът, Директор на Регионална Дирекция по горите – Кърджали, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационна жалба моли да бъде потвърдено решението на районния съд. На основание чл.63д, ал.3, и ал.4 от ЗАНН моли в полза на Регионална Дирекция по горите Кърджали като самостоятелно юридическо лице по чл.158, ал.2 от ЗГ, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случай, че не се потвърди решението на районния съд, се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което се моли същото да бъде намалено до минималното такова, изчислено съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил НП №2245/08.06.2022г., издадено от Директор на РДГ –Кърджали, с което на Я.Г. К., за нарушение на чл.86, ал.1, чл.23, ал.1, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и на основание чл.86, ал.1, т.2 във връзка с чл.23, ал.1, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗЛОД, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, както и е определено Я.Г. К., да заплати обезщетение в размер на 500.00 лева на основание чл.2 и чл.7 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. Със същото решение, на основание чл.63д, ал.1 вр. ал.4 от ЗАНН, в полза на РДГ – Кърджали е присъдена сумата от 80 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Приел е за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Изложил е и съображения, че липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл.28 вр. §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Преценил е, че наложените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“ са правилно и законосъобразно определени както по вид, така и по размер. Посочил е също, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и в частта на определеното обезщетение за щетите, нанесени на дивеча.

Решението е неправилно.

В наказателното постановление е посочено, че Я.Г. К. е извършил следното нарушение: на 28.11.2021г. в с. С., общ. С., Ловище №3 Предоставен ловностопански район С., по време на групов лов за хищник, с редовно заверен билет за лов и членска карта, е убил извън определения в разрешителното за лов вид дивеч, един на брой женска дива свиня 2-3 годишна.

Правилно районният съд е приел, че погрешното изписване на фамилията на наказаното лице, а именно „К.“ вместо „К.“ не е съществено нарушение, доколкото соченият за нарушител е индивидуализиран чрез вписания ЕГН т.е. липсва спор, че административнонаказателното производство е проведено именно по отношение на касатора.

Не се споделя обаче изводът на съда, че извършителят на деянието, прието за административно нарушение е именно Я.К..

За да приеме, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, районният съд се е позовал на първо място на показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочил е, че свидетелите са категорични относно обстоятелствата, че жалбоподателят е имал качеството на лице, което ловува, че има право да ловува, както и че е включен в разрешителното за лов , и затова на него е бил съставен АУАН, при което последният не е възразил, не е подал възражение в тази насока, не е навел подобно възражение в жалбата си , както и в съдебно заседание, като не оспорва това обстоятелство. Съдът се е позовал и на съставения констативен протокол №623/10.12.2021г. , посочвайки, че същият удостоверява конкретното нарушение, макар и в него да не е посочена дата на процесното деяние, по отношение на която е приел, че не се спори и тя се извежда от всички събрани в АНП, както и в съдебното производство доказателства. Според съда, независимо от неотразяването в констативния протокол по какъв начин е установено, че К. е отстрелял процесното животно, като нямало и такова изискване, същественото било, че е посочено кое е лицето, отстреляло дивата свиня, а именно жалбоподателят Я.К.. Наред с това съдът е посочил, че във възражението си и в обяснението си, дадено в хода на проверката, жалбоподателят сочел, че е убил процесната дива свиня на визираните в наказателното постановление дата и място, а неявяването му в съдебно заседание е възприел като индиция за неподкрепяне на тезата му за противното.

Според настоящия състав, от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че именно наказаното лице е извършител на конкретното нарушение. В производството пред административнонаказващия орган, а и в това пред районния съд, не са събрани категорични доказателства в тази насока. Коментираният Констативен протокол №000623, цитиран в наказателното постановление, е съставен на 10.12.2021г. в присъствието на Я.К..

В протокола обаче не е посочена датата, на която е извършен визирания в същия групов лов на хищник, а самият групов лов не е конкретизиран с посочване на номера на издаденото разрешително за лов. В тази връзка не може да се направи несъмнен извод, че се касае именно за коментирания в наказателното постановление случай.

Съставянето на констативния протокол в присъствието на Я.К., както и посочването на последния за нарушител, не обосновава автоматично такъв извод.

Извод, че именно наказаното лице е извършило нарушението, не може да се направи и от показанията на свидетелите. Разпитан пред районния съд, актосъставителят Г. А. С.заявява, че съставил акта по заповед на директора, няколко дни след лова, когато разбрали, че има отстрелян дивеч – дива свиня. Съставил акта на К., защото по сведение на ловците той убил животното. Свидетелят е посочил също, че провел разговор с К. и той казал, че в момента, когато стреляли, не е знаел, че бележката е за хищници. От разпита на останалите свидетели също не се установява лично да са видели кой е отстрелял дивата свиня, като Д.Ж.Х.(посочен в АУАН като свидетел) дори сочи, че не знае защо актът е съставен на К.. Свидетелите П.Ж.П.и Н. А. К., които участвали в лова на посочената дата, заявяват, че не видели, а едва след това (след приключване на лова) разбрали кой отстрелял дивата свиня. Действително, в обяснението и подаденото възражение, К. е посочил, че отстрелял един брой дива свиня на посочената в наказателното постановление дата. Правилно районният съд е посочил, че признанието не доказва нарушението, който извод настоящата инстанция споделя (арг. от чл.116 ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН), но не може да се приеме изложеното в обжалваното решение, че това признание е подкрепено от другите събрани по делото доказателства , респ. да се приеме, че е доказано нарушението и въз основа на това признание. Следва да се отбележи, че заявеното от лицето може да се дължи на неправилно възприети обстоятелства, доколкото е възможно животното да е отстреляно от друг от присъстващите на това място ловци.