Решение № 59 от 18.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Добрич, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500710 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 2993/25.10.2024 год. на В. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.Т. 6, чрез упълномощения адвокат В. З. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 98/09.10.2024 год. по гр. Дело № 43/2024 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което решение въззивникът е осъден да заплати на кооперация „Демокрация”, ЕИК 834003178, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, ул. „В. Априлов” № 8, ет. 3, представлявана от председателя С.А.С., сумата от

8 365,77 лв., представляваща получени без правно основание парични средства, самоначислени и получени от ответника като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за периода от 21.02.2019 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 01.02.2024г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото съдебни разноски в размер на 2 320,63 лева.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 25.10.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от 1 обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 17.10.2024 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС – Генерал Тошево за основателност на предявения иск, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, настоява, че ищецът не е успял в условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.

1, т. 1 от ЗЗД, т.е. получаването без правно основание на процесната сума. На следващо място районният съд е допуснал при разглеждане на делото съществено нарушение на материалния закон на съдопроизводствените правила и норми. Спорният по делото въпрос относно наличието на трудово правоотношение между страните не е изяснен от първоинстанционния съд, който неправилно и необосновано е приел, че такова правоотношение не е налице. В тази връзка се оспорва даденото от ГТРС тълкуване на разпоредбата на чл. 34, ал. 2, б. „ж“ от Устава на ответната кооперация, според която членовете на УС на кооперацията не могат да бъдат в трудови правоотношения с кооперация „Демокрация”, като позицията на въззивника е, че това ограничение касае единствено членовете на УС, но не и председателя на кооперацията. В. Н. В. развива аргументи и в подкрепа на позицията, че спорната сума е получена от него на годно правно основание – сключен на 28.01.2006 г. между страните трудов договор. В тази връзка на въззивника е изплащано трудово възнаграждение – заплата, а след прекратяване на трудовото правоотношение между страните е получил и обезщетение за 2 неизползван платен годишен отпуск на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ. В подкрепа на този извод е и факта, че размерът на месечното възнаграждение, получавано от В. е определян по силата на нарочно решение на УС на ищцовата кооперация. Сочи се също така, че членовете на УС и КС на кооперация „Демокрация“ са били запознати с начислените обезщетения, с определянето и изплащането на трудовото възнаграждение на В., като същите по никакъв начин не са взели мерки за прекратяването на тези действия от страна на кооперацията.

Не е налице основание за връщане на спорната сума, доколкото е налице правно основание за нейното получаване, а именно наличието на трудово правоотношение между страните, като в тази насока се цитира разпоредбата на чл. 271 , ал. 1 от КТ, според която работникът или служителят не е длъжен да връща получените добросъвестно суми за трудово възнаграждение и за обезщетение по трудово правоотношение. Събраните по делото доказателства са в подкрепа на извода за наличието на правно основание, въз основа на което въззивникът е получил процесната сума. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, чрез упълномощения адвокат Д. Ч. от АК – гр.

Бургас, според който първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

3

Производството по гр. дело № 43/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е образувано по искова молба на кооперация „Демокрация, ЕИК 834003178, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „В. Априлов” № 8, ет. 3, представлявана от председателя С.А.С., с която срещу В. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.Т., е предявен иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 365,77 лв., представляваща получени без правно основание парични средства, самоначислени и получени от ответника като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за периода от 21.02.2019 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ответникът е бивш председател на кооперация „Демокрация” за периода от 23.01.2006 г. до 12.04.2022 г. След като В. В. е бил избран за председател същият на 28.01.2006 г. подписал в качеството си на работодател и на работник трудов договор № 13 с ищцовата кооперация, с вписано трудово възнаграждение от 400 лв. В периода от 05.04.2007 г. до 28.02.2022 г. ответникът периодично подписвал, от една страна в качеството си на председател на кооперацията, а от друга страна в лично качество, допълнителни трудови споразумения, с които се увеличавало основното месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения за труд и за професионален стаж, и опит, като от 05.04.2007 г. ответникът самоначислил и изплатил трудово възнаграждение за себе си, включващо допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит първоначално от 27 %, което с всяка изминала година увеличавал с един процент, така към 2019 г. изисквал да му бъде начислено допълнително трудово възнаграждение за стаж и опит от 39 %, което и получавал всеки месец през 2019г., заедно с определеното му с решение от Управителния съвет на ищцовата кооперация възнаграждение от 2 200 лв.

Посоченото решение действало до 31.01.2020г., след което е взето ново решение за актуализиране заплатите на персонала с 9 %, като общо получените допълнителни трудови възнаграждение за 2019 възлизат на 8 365,77 лв.

По силата на заповед № 23/28.02.2022г. ответникът, в качеството си на 4 председател на кооперацията, е извършил прекратяване на трудовото правоотношение със себе си за длъжността „председател” на кооперацията, считано от 28.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Към месеца на прекратяване на трудовото правоотношение липсвало решение на Общото събрание на кооперацията за прекратяване пълномощията на ответника като председател на кооперацията, както и липсвало заличаване на същия като председател в ТРРЮЛНЦ, като прекратяването на пълномощията на ответника е извършено именно с решение на Общото събрание № 6 от 02.04.2022 г. и е вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.04.2022 г. Ответникът на 28.02.2022 г. се е назначил отново за председател на ищцовата кооперация като подписал трудов договор с № 59, с вписано месечно трудово възнаграждение от 2 400 лв. и платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Според исковата молба между ищеца и ответника никога не е съществувало трудово правоотношение. В тази връзка за кооперация „Демокрация“ е налице правен интерес от търсената искова защита ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8 365,77 /осем хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща получени без правно основание парични средства, самоначислени и получени от ответника като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, за периода от 21.02.2019 г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който не се оспорва факта на неговото председателстване на ответната кооперация. По отношение размера и основанието на двата вида възнаграждения – основано и допълнително, са определяни от съвет на ищцовата кооперация, с изрични решения и не самоволно от ответника, а конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение се е определило на база чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата съобразно трудовия стаж на ответника.

Твърди се, че в настоящия казус приложение следва да намира чл. 88, ал.2 от КТ, като се сочи, че разпоредбите уреждащи избора като основание за възникване на трудово правоотношение имат субсидиарно приложение, ако в 5 източниците посочени в чл. 88, ал. 2 от КТ не е предвидено друго.

Според В. трудовото правоотношение между страните е възникнало в деня на избора му за председател на ищцовата кооперация, на основание чл.

107 от КТ във вр. с чл. 83 от КТ, като след това сключеният трудов договор, както и допълнителните споразумения към този договор имат всички необходими реквизити, съобразно трудовото законодателство.

В. В. е полагал труд в полза на ищеца и поради това следва да се приеме, че предоставената работна сила е обект именно на трудово правоотношение.

Самата кооперация с действията си, които е предприела, а именно уведомяването на НАП за прекратеното трудово правоотношение с ответника, е признала факта за наличието на такова между ответника и ищцовата кооперация. Твърди се, че според решението по т.5 от дневния ред на Общото събрание на ищцовата кооперация от 02.04.2022 г., същата не може да търси отговорност от председателя й, както и членовете на органите за управление, т.е кооперацията се е отказала от правото си да претендира обезщетения или друга имуществена отговорност от членовете на тези органи в отчетния период.