Решение № 1182 от 23.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100107393 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е предявен от О. Т. и Х. Б. Е. против Н. И. С. иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че на основание наследяване от А. Е. са собственици при квоти ¼ ид. част за О. Т. и ¾ ид. части за Х. Е. на недвижим имот: магазин № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с идентификатор ***, площ 135 кв. м., ведно с със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото: УПИ с идентификатор ***. Твърди се без основание ответникът да ползва имота, доколкото след смъртта на А. Е. ищците прекратили действието на споразумение, сключено между ответника и наследодателя, за безвъзмездно ползване на имота и поискали предаване на владението. По изложените съображения молят съда на основание чл. 108 ЗС да признае за установено спрямо ответната страна, че ищците са собственици на недвижим имот магазин № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с идентификатор ***, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението на недвижимия имот.

В отговор на исковата молба ответникът Н. И. С. оспорва предявения иск. Посочва, че е собственик на процесния недвижим имот на основание 1 придобивна давност. На 20.03.2004 г. е подписал с А. Е. споразумение за безсрочно ползване на имота. През 2009 г. ответникът узнал, че А. Е. прехвърлил имота на Т.К., чрез пълномощник Е.Х., като по предявено от ответника гр. дело № 6041/2 било признато за установено, че сделката е сключена от лице без представителна власт. Посочва, че владее имота от 2004 г., като извършвал ремонтни дейности и поддръжка в имота, заплащал консумативни разноски и данъци със съзнанието на собственик, което право не се оспорвало от праводателя на ищците. В имота ответникът осъществявал търговска дейност, с топла връзка се ползал и съседния магазин в бл. 142, също собственост на ответника. Технически и конструктивно двамата имота представлявали едно цяло. През 2023 г. узнал за съставения констативен нотариален акт от ищците, целящ ограничаване на правата на ответната страна в пълния им обем. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. Т., поддържат предявения иск.

Ответникът не се явява. Чрез адв. Ц. депозира писмена защита.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба № 29, том І, рег. № 4003, дело № 26/2004 по описа на нотариус Стойкова с район на действие СРС на 10.03.2004 г. А. Е. закупува от В.А.К., действащ като ЕТ „Аско – ВАК – В.К.“ магазин № 1, находящ с в гр. София, ж.к. „********, партерен етаж, с площ 135 кв. м., при съседи: изток – предблокови зелени площи, бул. „Орион“, запад – дворно място с открит паркинг, север – магазини в блок № 144 и юг – магазин № 2 в бл. 142, заедно с съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

С договор за продажба от 04.09.2001 г. А.Б. С. и В.Б. С. (последната, действаща чрез майка и законен представител Н. С.), е закупила магазин в бл.

141, партерен етаж в гр. София, ж.к. „Люлин“.

По делото е прието решение от 19.02.2020 г. по дело 2012/1241 на 5-ти помирителен съд Бакъркьой, с което О. Т. е призната е призната за наследник на А. Е. при посочен 1 от 4 дяла и 3 дяла за Б. Е. (с родители А. и О.).

С решение по гр. дело № 6041/2009 г. на СГС, І-7 с-в по иск с правно 2 основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на Т.Н.К. и П.Л.К., че А. Е. е собственик на магазин 1, находящ се в гр. София, р-н „********, партерен етаж.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, извършен по чл.

587 ал. 1 ГПК № 104, том І, рег. № 27.02., нот. дело № 83/2023 г. на нотариус Ж. с район на действие СРС О. Т. и Х. Б. Е. са признати за собственици на основание наследяване от А. Е. при квоти ¼ ид. част за О. Т. и ¾ за Х. Б. Е. на недвижим имот: магазин № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. София, ж.к. „********, етаж 1, обект магазин 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда, разположена с поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 135 кв. м.

В съпроводителните документи нотариусът е описал решение за смяна на името на Б. Е. № 2015/485 от 22.10.2015 г. на Іви юридически съд Аслийе, р.т. Бакиркьой.

По делотот е прието споразумение от 20.03.2004 г., сключено между А.

Е. и Н. С. с предмет безвъзмездно ползване на магазин № 1, находящ се в бл.

142 на ж.к. „Люлин“ гр. София, без посочен срок.

Ответницата представя договор за наем от 23.08.2019 г., сключен между нея, в качеството на наемодател и „Вижън“ ООД, представлявано от Н.

Сакалла, в качеството на наемател, с предмет отдаване под наем на недвижим имот с идентификатор *** за срок от 10 години.

Представени са доказателства за заплащани за магазин 1 в бл. 142 такси битов отпадък, данък върху недвижим имот, договор за сигнално-охранителна дейност, сключен между „Вишън“ ЕООД и „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД, плащания към „Топлофикация София“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“.

С нотариална покана от 30.08.2024 г. О. Т. и Х. Б. Е. са поискаили от Н.

С., в качеството им на собственици, да им бъде предадено владението на имота. В отговор Н. С. посочва, че е получила владението на 20.03.2004 г. от А. Е. въз основа на споразумение за безсрочно ползване, като от този момент е установила владение, обективирано спрямо собственика и е придобила собствеността по давност.

3

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищците следва да докажат, че са собственици на процесния недвижим имот при твърдян придобивен способ, както и че имотът се ползва от ответника. При установяване на горните факти ответникът следва да докаже противопоставимо на ищеца основание за ползване на имота.

Ищците основават правото си на собственост в качеството на наследници на А. Е., закупил имота през 2004 г. от трето на спора лице. Не се спори, а и събраните писмени доказателства установяват качеството им на наследници при твърдяни квоти от ¼ за О. Т. и ¾ за Х. Б. Е..

Основен спорен момент по делото е дали имотът е придобит по давност от Н. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2012 г./17 декември 2012 г. нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Според дадените разяснения след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Разяснява се, че за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е 4 необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В настоящото производство ответната страна доказа сключен договор за заем за послужване през 2004 г. с А. Е. и ответната страна Н. И. С.. Съдът приема, че на основание на договор за заем за послужване (при липса на договорена възмездност) на Н. С. е предоставено държането на имота. В тежест на ответницата е да докаже промяна в намерението за осъществяване на фактическа власт, респ. наличието както на фактически действия, чрез които ответната страна обективира намерението си за своене на вещта, така и за противопоставянето им по отношение на собственика на вещта. Въпреки предоставената от съда възможност доказателства за установяване на посочените твърдения не се събраха, ползването на гласни доказателства, събрани по друго гражданско дело, е недопустимо. Представените документи за заплащани местни данъци и такси за имота, както и консумативни разноски, не установяват твърдяното владение.

Не се спори, че ответната страна е във владение на имота.

При така изложените мотиви съдът приема за доказани кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 108 ЗС за уважаване на ищцовата претенция.

По разноските

При така установения изход от спора право на разноски имат ищците, като същите са в общ размер 642,18 евро – държавна такса (1256 лв.).

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищците О. Т., гражданка на Украйна, родена на ********** г. в Херсон, Украйна, документ за самоличност: паспорт ЕТ ********, регистрирана в Регистър БУЛСТАТ 180736451, с адрес: с. Фелдфебел Денково, община Добрич, ул. „******** и от Х. Б. Е., гражданин на Турция, роден на ********** г., регистриран в Регистър БУЛСТАТ с № 180738112, адрес: с. Фелдфебел Денково, община Добрич, ул.

„******** срещу ответната страна Н. И. С., ЕГН ********, адрес: гр. Русе, ул.

********, че О. Т., гражданка на Украйна, родена на ********** г. в Херсон, Украйна, документ за самоличност: паспорт ЕТ ********, регистрирана в 5

Регистър БУЛСТАТ 180736451, с адрес: с. Фелдфебел Денково, община Добрич, ул. „******** и Х. Б. Е. гражданин на Турция, роден на ********** г., регистриран в Регистър БУЛСТАТ с № 180738112, адрес: с. Фелдфебел Денково, община Добрич, ул. „******** са собственици на недвижим имот: магазин № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 31.03.2022 г., с адрес на имота: гр. София, ж.к.

„********, етаж 1 (партер), обект магазин 1, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 135 кв. м., от която полезна застроена площ общо 119 кв.м., състоящ се от търговска част с площ 75 кв. м., складова площ от 31 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта – няма, над обекта ***, ***,

*** и при съседи съгласно документ за собственост: изток – предблокови р.т. площи, бул. „Орион“, запад – дворно място с открит паркинг, север – магазини в блок 141 и юг – магазин № 2 в бл. 142, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо терен на комплекса, който недвижим имот е подробно индивидуализиран в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, извършен по преда на чл. 587 ал. 1 ГПК № 104, том І, рег. № 2702, нот. дело № 83/2023 г. на нотариус И.И.-Ж. с район на действие СРС и ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН ******** , адрес: гр. Русе, ул. ******** да предаде на О. Т., гражданка на Украйна, родена на ********** г. в Херсон, Украйна, документ за самоличност: паспорт ЕТ ********, регистрирана в Регистър БУЛСТАТ 180736451, с адрес: с. Фелдфебел Денково, община Добрич, ул. „******** и на Х. Б. Е., гражданин на Турция, роден на ********** г., регистриран в Регистър БУЛСТАТ с № 180738112, адрес: с.