Определение № 1740 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501070 по описа за 2025 година Производството е по реда на 274 и сл. ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 19292/02.05.2025 г. по описа на БРС, подадена от М. Х. П. срещу определение № 2239/14.04.2025 г. по гр.д.5724/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е изменено определение № 579/27.01.2025 г. по гр.д.5724/2024 г. на БРС в частта му за разноските, и е постановено осъждане на жалбоподателката М. Х. П. да заплати на М. Т. Т. сумата от 1500 лв, представляваща адвокатски хонорар за исковото производство.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, като съдът не е мотивирал извода си за основателност на искането за присъждане на разноски в полза на ответника Т.. Признава се, че с измененото Определение № 579/27.01.2025 г. производството по делото е прекратено поради заявен от ищцата М. П. отказ от иска, но се твърди, че десезиращата съда молба е подадена от ищцата преди насрочване на открито съдебно заседание по делото и ответникът М. Т. не е уведомяван преди постановяване на определението за прекратяване.

Сочи се, че прекратителното определение на първоинстанционния съд е влязло в сила поради необжалването му от страните, но по същото време по искова молба подадена от М. Т. Т. против съделителите по прекратеното дело М. Х. П. и Д. Х. Х. е образувано гр.д.1286/2025 г. по описа на БРС за делба на същия недвижим имот, който е предмет на делбата по прекратеното гр.д.5724/2024 г.

Излагат се съображения за спецификите на производството по съдебна делба, а именно, че при предявен иск за делба всеки от съделителите има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството; обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралият съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност (чл.341 ад.2 ГПК). Твърди се, 1 че тези особености на производството по чл.341 и сл. ГПК обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2 ГПК оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Твърди се, че в случая е неприложимо общото правило на чл.232 изр.1 ГПК, според което до приключване на първото съдебното заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Счита, че такова съгласие всякога е необходимо. Цитирана е съдебна практика.

При изложените съображения се твърди, че съделителят М. Т. е разполагал с правна възможност да иска отмяна на определението за прекратяване на производството и продължаване на делбеното производство, което не е сторил, а се е съгласил това прекратяване.

Твърди се, че нормата на чл.355 ГПК, е специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на разноските в исковия процес, поради което в делбеното производство разноските се присъждат върху размера на признатите дялове. Сочи се, че съгласно указанията по т.9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС (в този смисъл и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС), при наличие на спор относно правата на съделителите, респ.оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК.

Твърди се, че след като гр.д.5724/2024 г. е прекратено в първа фаза по допускане на делбата, няма спорове относно правата на съделителите, не е налице присъединен иск, не са налице основания за присъждане на разноски на съделителите.

Оспорен е като неоснователен доводът на съделителя М. Т. за неприложимост на правилото на чл.355 от ГПК, т.к делото е прекратено поради отказ от иск от ищеца. Твърди се, че отказът от иск за делба е недопустим предвид естеството на делбеното производство и разпоредбата на чл.34 от ЗС, който забранява както отказ от право на делба, така и обявява за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й.

Твърди се, че претенцията на съделителя М. Т. за присъждане на адвокатски хонорар, при проявено от него бездействие по отношение прекратяване на настоящото дело и при несъмнена воля за делба на процесния имот, демонстрирана чрез незабавно образуване на ново дело идентично с прекратеното, се явява злоупотреба с право, което е нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на права.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да постанови отхвърляне на молбата на М . Т. Т. за присъждане на 1500 лв. разноски за адвокатски хонорар.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба – съделителят-ответник М. Т. Т. е представил писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Твърди се, че с обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е присъдил на ответника сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по прекратеното 2 гр.д.5724/2024 г. на БРС, тъй като именно жалбоподателката М. Х. П. е станала причина той да направи тези разноски, предявявайки иска за делба, който след това е оттеглила. Посочва се, че исковата молба е оттеглена след подаване на писмен отговор от останалите съделители и след насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Излага се, че приложими към начина за определяне на отговорността за разноските в делбено производство, прекратено с влязло в сила определение поради оттегляне на иска преди първото по делото заседание във фазата по допускане на делбата (какъвто е настоящият случай), са общите правила и ответникът на общо основание (чл.78, ал.4 ГПК) има право на разноски, щом е поискал тяхното присъждане. Твърди се, че позоваването на чл.355 ГПК, уреждащ правилото, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, в случая не намира приложение. Посочва се, че до прекратяване на производството по делото се е стигнало поради предприето именно от ищеца М. П. действие на разпореждане с предмета на спора, независимо от становището на ответника, поради което отговорността за разноските по делото следва да бъде разрешена именно по правилата на чл.78 ГПК.

Споделя се като вярно твърдението в частната жалба, че при отказ от иск за делба правилото по чл.232 от ГПК е неприложимо и всеки от съделителите може да предяви нов иск за делба. Посочва се обаче, че това не означава, че съделител може да заведе дело за делба, да го поддържа висящо за голям период от време (в случая – от 2022 г., от което в последствие е отделено на няколко отделни дела, едно от които настоящото), а накрая да депозира отказ от иск и да не носи отговорност за сторените от ищеца разноски. Посочва се, че при депозирания от ищцата-съделител отказ от иск, съдът е десезиран от спора, а ответникът Т. е нямал правен интерес да обжалва определението за прекратяване, а е завел ново дело за делба като ищец, висящото към момента - гр.д.1286/2025 г. на БРС. Твърди се, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика не е релевантна към настоящия казус, а обжалваният съдебен акт като краен резултат е правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.5724/2024 г. по описа на Бургаски районен съд е за делба, към момента на прекратяване - във фазата по извършването й, и е образувано чрез отделяне на материалите по иск на М. Х. П. срещу „ПЕРЧЕМЛИЕВ” ЕООД - в несъстоятелност ЕИК 102100477, и Д. Х. Х.

(уточняваща молба вх.№ 39875/27.09.2024 г.) по отношение на 1/2 ид.ч. от НИВА в местността „ПОД ШОСЕТО” с площ от 3.007 дка, III категория, парцел № 22 от масив 2, съставляващ имот № 002022 по плана за земеразделяне на землището на с.Сарафово, Община Бургас, а по КККР - имот с идентификатор *** с площ от 3006 кв.м., представляващ земеделска нива - трета категория.

С определение № 7598 от 16.12.2024 г., първоинстанционният съд е конституирал като ответник, на мястото на „Перчемлиев“ ЕООД - в 3 несъстоятелност, М. Т. Т., ЕГН **********, като правоприемник на ответното дружество съгласно влязло в сила Постановление за възлагане от 26.09.2024 г. по т.д.4887/2011 г. по описа на СГС, с което след проведен търг с тайно наддаване по реда на чл.717ж, ал.2 ТЗ, ½ ид.част от имот с идентификатор *** е възложена на М. Т. Т.. Искане в този смисъл е било заявено от М. Т. с нарочна молба (л.41 от първоинстанционното дело), придружена от пълномощно за адв.Георги Стоянов от АК Бургас, и от цитираното постановление за възлагане; както и от първоначалния ответник „Перчемлиев“ ЕООД - в несъстоятелност с депозирания писмен отговор на исковата молба, подаден от синдика на дружеството.

На 24.01.2025 г. по делото е депозирана молба от ищцата, с която е заявено, че прави отказ от иска и желае прекратяване на делото.

На 26.01.2025 г. по делото е постъпила молба – писмен отговор на исковата молба, подадена от ответника М. Т. чрез пълномощника му по делото – адв.Георги Стоянов, с която е изразено становище, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба при квоти: ¼ ид.част на ищцата М. Х., ¼ ид.част за ответницата-съделител Д. Х. и ½ ид.част за ответника-съделител М.

Т.. Заявено е още, че поради неподеляемост на имота, съделителят М. Т. заявява желание да изкупи идеалните части на останалите съделители.

С определение № 579/27.01.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 от ГПК поради заявеният от ищцата отказ от иска. Със същото определение ищцата М. Х. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 100 лв.

Определението на съда е влязло в сила, след като не е било обжалвано от страните в предоставения им срок.

Прекратителното определение е връчено на ответника М. Т. на 20.02.2025 г. чрез процесуалния му представител адв.Стоянов.

На 27.02.2025 г. по делото е постъпила писмена молба от ответника М. Т., с която е заявено искане на основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното прекратително определение в частта на разноските и за присъждане на ответника Т. на съдебни разноски за прекратеното производство в размер на 1500 лв за заплатено от ответника адв.възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата като е изменил прекратителното определение в частта на разноските и е присъдил на ответника сумата от 1500 лв за заплатено от него адв.възнаграждение.

Първоинстанционното определение по чл.248 е допустимо като постановено по допустима молба по чл.248, ал.1 от ГПК /подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, като наличието на списък по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на молба за допълване на съдебен акт в частта за разноските; такова изискване е налице само относно молбата за изменение на акт в частта за разноските - т.8 и 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Разпоредбата на чл.78 ГПК урежда правото, респ.отговорността на страните за сторените от тях и от насрещната страна съдебни разноски.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато 4 между страните споразумение, в който случай се прилага ал.9. В случая е налице прекратяване на производството по делото вследствие заявен от ищцата отказ от иска по чл.233 ГПК.

Константна е съдебната практика, че отказ от иск за делба е недопустим, тъй като поради спецификите на делбеното производство, той не може да произведе предвиденото в чл.233 ГПК правно действие, тъй като за разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително.