Решение № 624 от 30.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504381826 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3 вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно уведомен жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и заявява, че към онзи момент на заснемане не е имало извършено нарушение, а по сметка на дружеството – жалбоподател е имало внесена сума, която е следвало да бъде приспадната.

Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното 1 наказателно постановление. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 15.12.2020г. в 05:45ч., било установено нарушение № B67FB2BFDB1B7E65E053041F160A9A8E, с ППС влекач „Скания Р 410“, рег.

№ ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преМ.ването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663.

Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ***.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата

№ 8504381826 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „***“ ЕООД като на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

При така изложената по делото фактическа обстановка и след обстоен анализ на събрания доказателствен материал, Съдът намира за безспорно установено извършеното от „***“ ЕООД така вменено нарушение. Следва да се отбележи, че именно на дата 15.12.2020г. в посочения в електронния фиш час е констатирано нарушение, за което автоматизираната система на АПИ е издала обжалвания електронен фиш № 8504381826. От справка в системата на АПИ се установява, че процесния фиш е издаден, без да има отбелязване в кой момент и час това е извършено. Предвид на последното Съдът приема, че 2 обжалваният електронен фиш е генериран автоматично от системата на АПИ на 15.12.2020г.

След съставянето на електронния фиш административно-наказващият орган има задължение да връчи фиша на дружеството-нарушител. Последното е било известно на административно-наказващият орган, видно от приложената към електронния фиш справка, където е посочен адреса на управление и ЕИК на дружеството, собственик на автомобила, заснето от автоматизираната система. Същите данни са посочени и в обжалвания електронен фиш. По административната преписка е представено известие за доставяне № ИД PS 1618 OOVRХ4 W, адресирано до „***“ ЕООД с адрес в ***, доставено на 31.01.2024г. Липсват други доказателства, от които да се установи, че след 15.12.2020г. административно-наказващият орган е предприел действия по връчване на електронния фиш, като е налице единствено описаното действие по връчването му на 31.01.2024г.

Изложеното до тук мотивира Съда да приеме, че административнонаказващият орган не е предприел необходимите действия по връчване на електронния фиш своевременно и е връчил последния повече от три години и два месеца след неговото издаване. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е със следното съдържание: „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“. А съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК „Наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на: т.5 три години за всички останали случаи“. Бездействието на административно-наказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административно-наказателното производство.

Липсата на доказателства, че административният орган е извършвал действия по връчване на електронния фиш води до извода, че не следва да се прилага абсолютната давност по чл.81 от НК, подари което Съдът приема, че административно-наказателното производство е било изключено по давност в три годишен срок от извършване на нарушението – 15.12.2020г., който е изтекъл на 15.12.2023г. Или от 16.12.2023г. административно-наказателното преследване на дружеството-жалбоподател по констатираното на 15.12.2020г. нарушение се е погасило по давност.

Предвид на изложеното обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен, тъй като е връчен след изтичане на погасителната давност, поради което жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а електронния фиш отменен.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представеният договор за правна помощ от 12.02.2024г. сключени между жалбоподателя и 3 адв. М. М., „***“ ЕООД е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Адв. М. е участва в съдебното заседание, както и е представила допълнителни молби и направила искания в хода на производството, а наред с това е представила и списък с разноски и платежно нареждане за изплатеното възнаграждение. Отчитайки тези обстоятелства, Съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв.М. по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в размер на 550 лв. Възнаграждението е в минимален размер и не са налице основания за неговото изменение.

Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, като юридическо лице издало обжалвания електронен фиш.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504381826 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3 вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4