Решение № 16024 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16024 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110134834 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца С. А. А., ЕГН **********, срещу ответника А. А.

А., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР, с адрес на имота:

**************************************, с площ от 839 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: **, парцел II, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ************, ************, ************, ************, ************.

Ищецът С. А. А., ЕГН **********, твърди, че с ответника са братя и законни наследници на В. Н. Й., починала на 03.05.2013 г., и А. А. Й., починал на 21.04.2009 г. / родители на страните/. Приживе В. Й. е закупила по време на брака си с А. Й., през 1960 г., недвижим имот, находящ се в землището на ************, съставляващо парцел V-*** от кв. 15 по плана на ************, с площ от 1478 кв.м. без придаваемата се отчуждаема по регулация част, при съседи: север – улица, запад – Ц. А., юг – С. Г., и изток – наследници на Д. С. П.. Твърди, че с ответника не са поделяли процесния имот, като при проверка в АГКК ищецът е установил, че процесният имот е разделен на два имота – Поземлен имот с идентификатор ************, с адрес на имота: **************************************, с площ от 839 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал: **, парцел II, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ************, ************, ************, ************, 1

************, и Поземлен имот с идентификатор *************, с адрес на имота: **************************************, е площ от 796 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план ***, квартал **, парцел XI Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 29/27.05.2010 на Изп. директор на АГКК, Заповед за изменение на ККР №РД********/15.10.2012г. на Началник на СГКК – София. След направена проверка в Агенция по вписванията – Имотен регистър ищецът е установил, че на името на ответника е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, от 27.06.2014 г. за поземлен имот с идентификатор ************. Оспорва ответникът да е придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор ************ въз основа на давностно владение, доколкото същият имот е наследствен.

Поддържа се, че страните по делото живеят в поземления имот, като ищецът е учредил право на строеж в полза на ответника, въз основа на което последният е построил сграда. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. А., ЕГН **********, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. И. Б., с който оспорва иска като недопустим, а по същество – неоснователен. Не оспорва, че процесният имот е придобит от В. Н. Й. по време на брака й с А. А. Й.. В едната част от имота родителите на страните са построили едноетажна жилищна сграда в началото на 60-те години, където семейството живеело. Сочи, че приживе родители му са учредили право на строеж върху незастроената половина от поземления имот за построяване на жилищна сграда, като строителството било довършено 1984 г. Поддържа, че по същото време е започнал със съгласието на своите родители да упражнява фактическа власт върху тази половина от поземления имот, върху която е построена сградата, с намерението за своене. Сочи, че е владял тази част от процесния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано, като към 1994 г. е изтекъл 10- годишният срок на придобивна давност. Излага твърдения, че към датата на откриване на наследството на родителите процесната част от поземления имот не е била включена в наследствената маса. С оглед изложеното поддържа, че наследодателят е изразил приживе воля да предаде владението върху тази част от поземления имот на ответника. Сочи, че продължава да осъществява владение и към настоящия момент. Твърди се, че след смъртта на майка му – В. Й., ответникът е започнал да владее реална част от съседния имот УПИ XI***, кв. 15 от местност ************, с идентификатор *************, като през същата година е построил ограда и демонстрирал пред ищеца намерението си да свои и тази реална част от процесния имот. Твърди, че е поставил парник, като отглежда и земеделска продукция, срещу което ищецът не се е противопоставил. Сочи, че имотът, описан в Нотариален акт № ***, н.д. № ***/1960 г., съставляващ парцел V-*** от кв. 15 по плана на ************ с площ от 1478 кв.м., идентичен с УПИ X-*** от кв. 15 и УПИ XI-*** от кв. 15 от местност ************, като обособяването му на два самостоятелни урегулирани имота е станала по силата на план за регулация, утвърден със Заповед № РД-09-178 от 22.09.1989 г. Моли за отхвърляне на 2 иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

В хода на производството е разпределена доказателствената тежест на ответника да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува, а именно – да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобит на основание придобивна давност, тоест – упражнявано давностно владение, считано от 1984 г. върху процесния имот, осъществено в период от над 10 години, в резултат от осъществявана явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот.

Между страните е безспорно, че приживе майката на страните – В. Й., е закупила по време на брака си с А. Й., през 1960 г., недвижим имот, находящ се в землището на ************, съставляващо парцел V-*** от кв. 15 по плана на ************, с площ от 1478 кв.м. без придаваемата се отчуждаема по регулация част, при съседи: север – улица, запад – Ц. А., юг – С. Г., и изток – наследници на Д. С. П..

Установява се, че по силата н нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/60 г. на нотариус Л. Г., В. Н. К. е закупила дворно място , находящо се в землището на *************, съставляващо парцел V-***, квартал ** –ти по плана на **********, от 1478 кв.м. на 30.11.1960 г. Установява се, че от брак с А. А. Й. имат две общи деца:

А. А. и С. А. – страни в процеса. В. К. е починала на 02.05.2013 г., а А. Й. е починал на 21.04.2009 г. / виж удостоверение за наследници от 09.08.2018 г. и от 03.06.2024 г. /

Установява се, че В. Й. е подала заявление от 25.04.1983 г. до Община, район "**********", с което отстъпва на А. А. правото да си построи къща – жилище върху незастроената половина от дворното място парцел V –*** , кв.

15, а на С. А. отстъпва правото да надстрои едноетажна къща , намираща се в двора с още един етаж за себе си. Оспорването , че това заявление не било вписано в нотариалните книги се явява неоснователно, доколкото ЗС не изисква вписване на това заявление в нотариалните книги.

Между страните в хода на процеса / виж протоколно определение от 08.04.2025 г./ е отделено за безспорно и обстоятелството, че къщата , построена върху процесния имот е еднолична собственост на ответната страна.

Установява се от писмените доказателства по делото: комбинирана скица от ГИС София, скица от СО, район ********** от 04.04.2002 г. , комбинирана скица за имот № ************ по кадастрална карта на ************ и УПИ Х *** и УПИ ХI ***, както и от приетото по делото като неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещо лице С. К., което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че имот с пл. № *** с одобряването на регулационен план от 1989 г. е предвидено да бъдат образувани два парцела ( УПИ ) Х-*** и ХI -*** от кв. 15. Въз основа на заявление № ******* от 15.08.2012 г. на 15.11.2012 г. е била извършена 3 промяна в кадастралната карта, като имот с кадастрален номер № ************* е бил разделен на два имота, а именно: ПИ с идентификатор № ************ и ПИ с идентификатор № *************, за което е била издадена заповед от 15.10.2012 г. Разделянето на имота е по регулационна граница между УПИ Х-*** и УПИ ХI -***. До момента няма данни между тези два имота да е поставяна ограда. Към 1960 г. е в сила регулационен план за ************ , одобрен с УКАЗ № *** от 25.11.1930 г. за улична регулация и със Заповед № **** от 08.12.1930 г. за дворищна регулация. В кадастралната основа е нанесен ПИ № *** , за който е бил отреден парцел № V-*** от кв. 15.

Заповед № 161 от 07.07.1972 г. за изменение на регулационния план по отношение на западната граница на парцел V -*** от кв. 15 , която е изместена в източна посока , но няма разделяне на парцела. Със заповед от 22.08.1989 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на ************. В кадастралната основа е заснет и нанесен ПИ *** с площ от 1656 кв.м. За ПИ *** по регулационен план са отредени два парцела ( УПИ) – УПИ Х-*** и УПИ ХI -***. Този регулационен план е в сила и към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза. Със заповед от 27.05.2010 г. е одобрена кадастралната карта , като имот с пл. № *** е бил нанесен като един имот с идентификатор № ************. Със заповед № КД – ******** от 15.10.2012 г., имот с идентификатор № ************ се разделя на два имота ПИ с идентификатор № ************ и ПИ с идентификатор № *************.

Тези два имота съществуват и към момента в КККР.

От събраните гласни доказателства на свидетелите, доведени от ищеца Н. Д. и В. В., които съдът възприема като логични, последователни и взаимно допълващи се с доказателствения материал се установява, че цялото дворно място се ползва от А. и С., и родителите им до смъртта им. В имота, родителите били учредили право на строеж на А. да си построи къща. В другата къща живели родителите до смъртта им и С.. На С. родителите му взели съседен имот, с построена къща с една стая, а той си построил голяма къща. Сега в съседния имот живеел сина на С.. Не са чували от родителите да са делили имота. Единствено знаят, че са учредили право на строеж на А. да си построи къща. След смъртта на майка му , А. поставил ограда между имотите. Знае, че А. се занимава със земеделие, има парник, селскостопански постройки, построени от баща му.

От гласните доказателства на доведения от ответника свидетел, В. Н., които съдът възприема като логични, последователни и взаимно допълващи се с доказателствения материал се установява, че познава двамата братя от деца, тъй като техните родители са били нейни кумове. Родителите са обезпечили имуществено децата си. Парцелът им не бил достатъчно голям за три къщи и затова бащата решил да купи празен парцел до техния и го записал на името на С. , а на А. към онзи момент вече била построена къщата в парцела/ през 1984-та година/ , тъй като вече имал семейство и децата му били малки. С. останал да живее в старата къща. Баща им оставил парцелът пред къщата на А. за него, а на С. купили по-голям парцел в съседство и там му построили къща. Старата къща останала за майката и бащата. В момента в имота имало ограда, която била поставена около две години преди смъртта на кума й със 4 знание и съгласие на майка им. Когато е построена къщата на А., баща му казал, че къщата му върви с парцелът пред нея. Цялото село знаело, че цялата къща , заедно с площта пред нея е за А., а за С. баща му купил съседен имот.

От 1984 г. семейството на А. живее в новопостроената къща непрекъснато и до настоящия момент. Цялото село знаело, че родителите са устроили и двете си деца с имоти и не знае да са променяли намеренията си.