Решение № 716 от 02.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Русе, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201349 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. М. С. против Наказателно постановление № 22-1085003686/30.01.2023г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.

Същият моли съда да отмени наказателното постановление единствено в частта, в която му е наложено наказание ЛПУМПС за срок от четири месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован нe се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2022г. жалбоподателят управлявал л.а.“Грейт Уолл X6“ с ДК№ СВ 63

79 АВ, собственост на друго лице, в гр. Русе по ул.“П.Д.Петков“. В близост до № 7 по тази улица той започнал движение на заден ход с цел паркиране на обозначените паркоместа.

При движението си на заден ход той ударил метална тръба, монитирана на тротоара с цел предпазване на паркомат, монтиран също на тротоара, като тръбата се отместила назад и натиснала паркомата, който в една своя част се отделил от земята. Жалбоподателят слязъл и огледал своя автомобил, предпазната тръба и паркомата и тъй като решил, че на практика 1 не са налице никакви вреди си заминал. Впоследствие служители на Община Русе установили, че предпазната тръба и паркомата са повредени и по видеонаблюдение в района установили автора на нарушението. Материалите били изпратени на Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе, като проверката била възложена на св.П. П., който съставил АУАН против жалбоподателя за нарушения по чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. В ъз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП вр.чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от четири месеца.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства .

Съдът намира, че следва изрично да посочи, че с жалбата се обжалва единствено едно от кумулативните наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, а именно ЛПУМПС за срок от четири месеца. Доколкото е налице заплащане на всяко от двете наказания „глоба“ за нарушения по чл.183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП при условията на чл.79б ал.1 от ЗАНН, то наказателното постановление в тези му части е влязло в сила, като същото е прекратено на основание чл.63 вр.чл.79б ал.2 от ЗАНН и съдът няма да го разглежда досежно тях.

Жалбата против наказанието ЛПУМПС по чл.175 ал.1 от ЗДвП е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми. От показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателят е причинил ПТП, удряйки с управлявания от него автомобил при движение на заден ход предпазна тръба и паркомат, поставени на ул.“П.Д.Петков“ в гр.Русе. В този смисъл е настъпило ПТП по см. на § 6 т.30 от ЗДвП, тъй като нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП – движение на заден ход без жалбоподателят да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението – е довело до причиняване на имуществени вреди 2

(повреда) по автомобила на жалбоподателя. Съдът в съдебно заседание посредством оглед на веществени доказателства възприе приложените по делото такива – видеозаписи, като възприятията са напълно идентични с тези на актосъставителя, вкл. ясно се вижда как паркоматът в една своя част се отделя от земята, въпреки че е трайно прикрепен. В хода на проверката жалбоподателят в писмени обяснения изрично признава авторството на нарушението. При това положение съдът намира, че по делото няма никакъв спор и противоречие в доказателствените мателиали и въпросът за авторството на деянието е безспорно установен и доказан по категоричен начин.

Отделно от това, жалбоподателят вместо да окаже съдействие за установяване на причинените имуществени вреди е напуснал местопроизшествието. В случая законосъобразното поведение е изисквало от жалбоподателя да сигнализирана на органите на МВР ( ЕЕН 112 ) и да изчака пристигането им, а не да напусне от местопроизшествието с оглед избягване на административнонаказателната отговорност. Именно по такъв начин той би изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, т.е. в случая изпълнителното деяние се изразява в бездействие при правно задължение за действие. Именно при така установените факти, АНО е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като е приел, че има извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от с.з.

Не е основателно възражението на жалбоподателя, че не е увредил паркомата, защото от една страна това се опровергава от видеозаписите, а от друга проверката е инициирана именно от служители на Община Русе, които са възприели уврежданията по него. Не е основателно и възражението, с което се иска приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението за „нереалност“ на наказанието, доколкото същото е законоустановено и в границите на санкцията по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Наказанието ЛПУМС за срок от четири месеца е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Като отегчаващи отговорността обстоятелства АНО е следвало да отчете наличието на шест предходни административни нарушения по ЗДвП, установени с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове, а като смекчаващи такива признанието на вината в хода на проверката. При това положение е следвало да се определи наказание ЛПУМПС за срок от три месеца при баланс между двете групи обстоятелства.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно и съответно са налице основания за неговото изменение относно размера на наказанието.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.2 пр.1 от ЗАНН, съдът:

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-003686/30.01.2023г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на Н. М. С. с ЕГН ********** му е наложено наказание по чл.123 ал.1 т.3 вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП ЛПУМПС за срок от четири месеца, като го намалява на три месеца.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4