Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 715 от 24.06.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6451/2021
Вид
Решение № 715
Подписан
24.06.2022
Състав
Явор Петров Джамалов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 55 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. П., 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20211720106451 по описа за 2021 година

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде осъден ответника В. Д. ВЛ., с ЕГН-********** от гр. П., ул. „Л.” ** ** ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П., сумата от 1147.78 лв. / хиляда сто четирдесет и седем лв. и 78 ст../ за периода от 11.11.2017г.09.04.2020г., от която сума 1050.13 лв. / хиляда и петдесет лв. и 13 ст./ главница за периода от 11.11.2017г.-09.04.2020г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 97.65 лв.

/деветдесет и седем лв. и 65 ст./, за периода от 11.12.2017г.-15.06.2020г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул. „Л.” ** ** ** с абонатен № ** както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П., разноски в настоящото производство.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в предвидения едномесечен срок. С молба от 31.05.2022г., е оспорил така предявените искове по основание и размер, като е направено и възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност за част от периода.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се 1 присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.

По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № **, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.П., се установява, че ответникът има открита партида в ищцовото дружество, поради което и с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че е потребител на предоставяните от последното услуги. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на 1050.13 лв. Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от 2 сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода от 11.12.2017г. до 15.06.2020г., е в размер на 97.65 лв.

На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.12.2021г., до окончателното и изплащане.

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство, а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

Както бе посочено от ответната страна не е депозирания отговор на исковата молба в предвидения в закона срок. В последствие с молба от 31.05.2022г., е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Съгласно константната практика на съдилищата, такова възражение може да бъде направено най късно с отговора на исковата молба, което в случая не е сторено, поради което и така направеното възражение не подлежи на разглеждане от съда.

Същевременно в тежест на ищцовата стана е да докаже в настоящето производство, че ответника има качеството потребител от кръга лица посочени в §1, т.2 от ЗРВКУ, както и с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик или титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост. В тази връзка е представената по делото декларация от ищеца по реда на чл.14 от ЗМДТ, видно от която ответника е декларирал, че е собственик на ½ идеални части от водоснабедното жилище. Съдът приема това за извън съдебно признание, относно факта на собствеността, но до размера на декларираните идеални части. С оглед изложеното исковете се явяват основателни за половината от предявените размери главница – 525.07 лева и законна лихва р размер на 48.83 лева, с оглед притежаваните от ответника идеални части от жилището, до който и размер същите следва да бъдат уважени, като до пълния предявен размер, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

3

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество, направени разноски по делото, в размер на 302.50 лева, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции. Съответно ищцовата страна следва да заплати направените разноски от ответника съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 150.00 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Д. ВЛ., с ЕГН-********** от гр. П., ул. „Л.” ** ** ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от 525.07 лева, представляваща главница за периода от 11.11.2017г.- 09.04.2020г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 48.83 лева, за периода от 11.12.2017г.-15.06.2020г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул. „Л.” ** ** ** с абонатен № **, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2021г., до окончателното и изплащане, както и да заплати направени разноски по делото, в размер на 302.50 лева, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции, като до пълния размер на предявените искове от 1147.78 лв., главница и 97.65 лв., лихва за забавено плащане, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, да заплати на В. Д. ВЛ., с ЕГН-********** от гр. П., ул. „Л.” ** ** ** сумата от 150.00 лева, направени разноски в настоящето производство, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4