Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30624 от 18.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27271/2024
Вид
Определение № 30624
Подписан
18.07.2025
В сила
18.07.2025
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30624 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110127271 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от **************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: *****************, чрез юрк. *************, срещу З. Т.

Д., ЕГН: ********** и Л. Т. Т., ЕГН: **********, и двете с адрес:

************************, с която са предявени искове за следното:

1. Да се признае за установено, че ответницата З. Т. Д. дължи на ищеца следните суми: сумата от 2569,06 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 317,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 40,97 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в;

2. Да се признае за установено, че ответницата Л. Т. Т. дължи на ищеца следните суми: сумата от 513,81 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 63,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 8,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 1

01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.

Ответницата З. Т. Д. е получила препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба чрез адв. ************.

Ответницата Л. Т. Т., е получила препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба чрез адв. ***************.

При извършена служебна проверка по чл. 129 ГПК съдът констатира, че предявените срещу ответницата Л. Т. Т. искове за следните суми: сумата от 513,81 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 63,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 8,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането са недопустими, поради липса на правен итерес, доколкото с възражението по чл. 414 ГПК ответницата изрично е признала тяхната дължимост, като е оспорила единствено дължимостта на сумата от 1,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г. Затова, на осн. чл. 130 ГПК, исковата молба в тази част следва да бъде въраната поради недопустимост на предявените искове.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на ***************** – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца, поради което следва да бъде уважено.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна и следва да се приемат като писмени доказателства, с изключение на договор за продажба на недвижимимот по реда на наредба за държавните имоти от 15.12.1988 г. поради нечетливост на същия.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца на осн. чл. 190 ГПК да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи.

Основателно е и доказателственото искане на ищеца на осн. чл. 186 ГПК да бъде изискано от Столична община акт за смърт на ************ Д., ЕГН: **********.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза, а ответницата З. Д. е направила искане да не бъдат допускани исканите от ищеца експертизи.

Макар в подадения от нея отговор да се съдържа и становище, че ищецът не установява по безспорен начин количеството на реално доставената ТЕ за процесния период и нейната цена, съдът следва да даде превес на признанието на ответника, че не е необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза.

2

Неоснователно е доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Основателно е доказателственото искане на ответниците за задължаване на ищеца на осн. чл. 190 ГПК да представи издадените през исковия период фактури.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба, подадена **************, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: *****************, чрез юрк.

*************, срещу Л. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************************, в частта, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 513,81 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 63,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 8,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27271/2024 г. по описа на СРС, 30 с-в, в тази част.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, *****************, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление ***************************, като трето лицепомагач на страната на ищеца ***************** по предявените от него искове.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2025 г. от 14:15 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото, с изключение на договор за продажба на недвижимимот по реда на наредба за държавните имоти от 15.12.1988 г. поради нечетливост на същия.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените в исковата молба документи.

3

ЗАДЪЛЖАВА ищеца *****************, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи издадените за процесния период фактури, касаещи процесния имот.

УКАЗВА на ищцовото дружество, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от Столична община да представи акт за смърт на ************ Д., ЕГН: **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от **************** срещу З. Т. Д. и Л. Т. Т., кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че:

1. Да се признае за установено, че ответницата З. Т. Д. дължи на ищеца следните суми: сумата от 2569,06 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 317,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2023 г.; сумата от 40,97 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в;

2. Да се признае за установено, че ответницата Л. Т. Т. дължи на ищеца сумата от 1,67 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2020 г. до 29.05.2023 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.

В исковата молба се твърди, че ответниците З. Т. Д. и Л. Т. Т., в качеството им на собственици, били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************** на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ************** и одобрени с Решение № ОУ-1 4 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 70, находящ се в ************************, с абонатен № 158967, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***************. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32423/2023 г. на Софийски районен съд, 30 състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.