Решение № 171 от 20.10.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. К., 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510102025 по описа за 2020 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Б., заявява, че на 27.05.2017 г., в 2,01 ч. ИВ. М. ИВ. постъпил по спешност в УМБАЛ „С." ЕАД, гр. П., Спешно отделение с кървяща рана в дясната лицева половина на носа, получена вследствие нанесен удар с коса при сбиване. Тъй като спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „С." ЕАД, база II. И.И. бил хоспитализиран в клиниката на 27.05.2017 г. в 3.20 ч. часа, с приемна диагноза „Открита рана на други области на главата". Към момента на хоспитализацията ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му - 02.06.2017 г.

Твърди, че на ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 225 „Хирургично лечение в лицевочелюстната област с много голям обем и сложност", чиито изисквания били посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. /НРД за МД 2017 г./. При постъпване на пациента била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 32587/2017 г.

Лечението приключило, издадена била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности - процедури и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 225. Пациентът бил дехоспитализиран на 02.06.2017 г. с окончателна диагноза „***".

Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение И.И. бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, видно от електронна справка от масивите на 1

НАП за здравноосигурителен статус. Той не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл.

109, ал. 1 от 330 следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 1 250 лв. и определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „С." ЕАД, гр. П.. Всички медицински услуги били изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „сметка на пациент".

Сочи, че разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно били посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.

Заявява, че И.И. не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не е заплатил сумата от 1 250 лв. Затова на 01.11.2019 г. и на 30.05.2019 г. лечебното заведение изпратило покани за доброволно плащане до пациента, върнати в цялост.

За събиране на горепосочената сума депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 943/20 г. по описа на Районен съд гр. К., 2 гр. с-в, като претендирали И.И. да им заплати освен посочената по-горе сума, така и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ИВ. М. ИВ., ЕГН ********** от село Т., общ. П., обл. С., *** дължи на УМБАЛ „С." ЕАД сумата от 1 250 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил от 27.05.2017 г. – 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. К. Г., в качеството на особен представител на ответника, с който излага следното становище:

1. По отношение подсъдността на съдебния спор:

От приложените писмени доказателства към исковата молба установила, че е допуснато смесване на данните за адресна регистрация: в и.м. е посочен адрес с. Т. ***, а в история на заболяването № 32587 на УМБАЛ "С." ЕАД е записан адрес с. И. ул. ***. Този адрес за с. И. е записан от ищеца в поканата за доброволно плащане до ответника, с изх. № 2027-46, 2 както и в известието към поканата. В другата покана, отправена до ответника с изх. № 3921-2/01.11.2019 г. е записана пак същата улица ***, но в с. Т. общ.

П.. Към тази покана липсва известие за връчване /обратната разписка/.

Намира, че има неправилно изписване на адресите по постоянно местоживеене на ответника, поради което същия не е получил поканите за доброволно плащане на паричното задължение. Няма приложена справка от системата на ЕСГРАОН направена в Национална база данни „Население", за да се установи адреса по постоянно местоживеене на ответника, а от там чия е подсъдността на повдигнатия съдебен спор, дали е РС-К. или пък е РС-К..

Във връзка с това прави искане съдът да извърши служебно справка в Национална база данни „Население", по лични данни на ответника, за да се установи адреса му по постоянно местоживеене и оттам да се определи подсъдността на спора.

2. Относно допустимостта на исковата претенция

Предявен е иск за плащане на направени разходи за лечение на ответника като здравно-неосигурено лице, получило медицински услуги, които да плати в полза на лечебното заведение. Предявеният иск е допустим, но е неоснователен и недоказан.

З.Относно основателността на исковата претенция:

Намира, че исковата претенция е неоснователна и моли да се остави без уважение.

Исковата претенция е за сумата 1 250 лв. за медицински услуги и допълнително поискани услуги от здравното заведение, дължима със законовата лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв.представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело. Претендират се и разноските направени в заповедното производство и в настоящото производство.

Заявява, че така формирана исковата претенция е неправилна, защото: не е посочена цената на основната медицинска дейност и клиничната пътека, по която е предоставена; не е посочена каква е допълнителната услуга, предоставена на пациента и каква е цената й съгласно клиничната пътека; не е посочена цената на престой-нощувка и храна за времето на престоя.

Счита, че всяка услуга има стойност, определена по клиничната пътека, и трябва да бъде посочена поотделно, за да може ответникът да осигури правилно и обосновано своята защита. В тази връзка намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона и следва да се остави без уважение, а на ищеца да се дадат указания да посочи поотделно размера на вземанията си за медицинска помощ, за допълнителни услуги и /или за други вземания.

Сочи, че от доказателствата, приложени към и.м. се установява, че ответникът е приет по спешност в Центъра за спешна медицинска помощ, където му е оказана първична такава. Спешната помощ е безплатна, съгласно 3 действащото законодателство. Направлението, издадено от спешна помощ е с диагноза МКБ105018-открита рана на други области на главата. Когато ЦСМП насочва ответника към лечебно заведение за болнична помощ, каквото е ищцовото дружество, е посочена диагноза МКБ5014-за клиника по лицевочелюстна хирургия. Прави следните два извода: че ответникът е приет по спешност от ЦСМП с една диагноза, а по-късно е насочен за лечебно заведение с друга диагноза. Следва това лечебно заведение да посочи диагнозата, за която е приет и лекуван и коя е клиничната пътека и нейната цена.

Съгласно чл. 50 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/при ползване на медицинска помощ осигурените лица представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска помощ извършват проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данните на НАП.

Съгласно чл. 52, ал. 2 от 330 неосигурените лица заплащат сами оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, а в ал. З на същия член е посочено, че в Наредбата по чл. 4, ал. З се определят условията и реда за предоставяне на допълнителни услуги извън указаната медицинска помощ. От тази разпоредба се установява, че допълнителните услуги са изключение и те се предоставят по друг ред, а не по Закона за здравето.

Заявява, че в случаите, когато болничното заведение установи, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни вноски, т.е. че не е здравно осигурено, му се предоставя заявление-декларация по образец, която да попълни като неосигурен и социално слаб, за да може плащането на медицинската услуга да се извърши от Агенцията за социално подпомагане по настоящото му местоживеене. Това е задължителна дейност на лечебното заведение и е в негов интерес да получи направените разходи за лечение на здравно неосигурено лице. Директорът на лечебното заведение предава попълненото и подписано от лицето заявление-декларация на службите по социално подпомагане за извършване на анкета и на трансфер на паричните средства по сметка на НЗОК-основанието е в ПМС №17/31.01.2007 г.за определяне условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица, които нямат доходи и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравно-осигурителния процес, както и в чл. 6, ал. 1, т. 16 от Закона за социалното подпомагане. Счита, че очевидно това не е сторено от лечебното заведение, макар да е установило, че ответникът не е здравно осигурено лице, не работи и няма доходи. Лечебното заведение е имало интерес да получи средствата, вложени за лечението на ответника, но е проявило небрежност и само се е поставило в ситуация да търпи отрицателни финансови резултати. По делото липсват доказателства директорът на лечебното заведение да е извършил посочените действия, за да получи сумата по медицинската услуга като средства от държавния бюджет чрез агенцията за социално подпомагане по настоящия адрес на лицето, което е получило медицинската услуга. Намира, че неспазването и неприлагането на тази процедура от страна на директора на лечебното заведение прави настоящия иск неоснователен, за което същия следва да се остави без уважение. Друг би бил въпроса и проблема, ако лечебното заведение е провело тази процедура, но службата по социално подпомагане да е установила, че лицето, получило медицинската услуга, не отговаря на изискванията на закона. В тази ситуация 4 на общо основание има право да търси паричната равностойност на предоставената услуга лично от лицето, като здравно неосигурено.

С оглед на изложеното моли съда да приеме, че ищецът следва да уточни размера на основната медицинска услуга, клиничната пътека и стойността й в левове; да уточни каква допълнителна медицинска услуга е предоставена на ответника, по коя клинична пътека и каква е паричната й левова равностойност; каква е сумата за престой в лечебното заведение дължима от пациента и какво включва-нощувка, храна или и друго.

За изясняване на спора от фактическа страна моли на основание чл. 190 ГПК, да задължи ищеца да представи писмени доказателства, свързани с изпълнение на процедурата определена в ПМС № 17/31.01.2007 г. за определяне условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица, които нямат доходи и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравно-осигурителния процес по отношение на ответника, като техен пациент и лице, на което са предоставили медицинска услуга, но службата по социално подпомагане е отказала да уважи заявлението му и не е извършила плащането.