Решение № 5304 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5304 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20251100503482 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- чл.273 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве" АД срещу решение № 593 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 20231110132257 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 145 състав в частта, с която ответникът „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден да плати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД на основание чл.411 от КЗ - сумата от 1006,73 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за причинените вреди на л.а. „Хюндай Ай 30“ с рег.

№ ****, в резултат на ПТП от 09.07.2021г., настъпило в гр. София, на бул.

„Тодор Александров“, непосредствено преди кръстовището с бул.

„Константин Величков“ в посока център, по вина на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 151,18 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода 07.01.2022г. до 08.06.2023г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 534,22 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение , като постановено в нарушение на процесуалните правила, както и за неправилност, произтичаща 1 от неправилната преценка на първата инстанция на събраните по делото доказателства. Възразява, че в нарушение на процесуалните правила обжалваното решение е основано само на доказателствата, ангажирани от ищеца. Въззивникът-ответник счита, че неправилно и неоснователно от първоинстанционния съд не са кредитирани показанията на доведения от него свидетел по делото И.В.И., от които се установява, че настъпването на процесното ПТП е изцяло по вина на застрахования при ищеца водач на МПС.

Ето защо, въззивникът заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по съображения , подробно развити в писмения отговор по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. и моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите, заявени с жалбата и при дължима служебна проверка за приложението на императивните правни норми.

Настоящият съдебен състав при извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК установи, че обжалваното първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящата инстанция приема, че решението е законосъобразно и правилно по следните мотиви:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, с които е мотивирана основателността на предявените искове до уважените с обжалваното решение размери за главницата и лихвите за забава върху нея, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПКпрепраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Между страните по делото в рамките на настоящото въззивно производство с оглед заявените от въззивиника-ответник доводи с жалбата и становището на насрещната страна по жалбата, няма спор относно следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл.411,ал.1, предл.2 от КЗ, а те се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и САТЕ, а именно: наличието на застрахователно 2 правоотношение между собственика на л.а. „Хюндай Ай 30“ с рег. № **** и ищеца към датата на процесното ПТП, възникнало от сключен между тях застрахователен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ , респ.- застраховка „Гражданска отговорност” при ответника на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****; причинно –следствената връзка между вредите, причинени на л.а. „Хюндай Ай 30“ с рег. № **** с процесното ПТП, както и изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищецана собственика на застрахования процесен автомобил в размер на сумата от 1 998,46лв.

Правният спор е относно точният механизъм на настъпване на ПТП и като последица от това – по чия вина то е причинено, респ.- налице ли е съпричиняване. Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна прецента на представения по делото протокол за ПТП, съставен по реда на чл.2,ал.1,т.3, вр. с чл.5,ал.1 от Наредба № ІЗ-41/ 12.01.2009г. , със събраните гласни доказателства и експертните заключения с уточненията на вещото лице към тях, се установява, че ПТП е настъпило в резултат на допуснатите от водачите на двата автомобила, участници в ПТП, в резултат на допуснати от тях нарушения на чл.6 от ЗДв.П и чл.25 от ЗДв.П и на чл.63,ал.2 от ППЗДв.П, като по отношение на последната разпоредба- водачът на застрахованото при ищеца МПС е реализирал нарушението по т.1 на чл.63,ал.2 от ППЗДв.П, а водачът на застрахованото при ответника МПС – нарушението по т.2 на чл.63,ал.2 от ППЗДв.П От представения по делото двустранно подписан констативен протокол и заключението на СТЕ се установява, че в нарушение на забраните на чл.63,ал.2 , т.1 и т.2 от ППЗДв.П водачите на двата автомобила- участници в ПТП са пресекли непрекъсната линия с цел отклонение от пътната лента и преминаване в съседна пътна лента, /водачът на застрахования при ищеца автомобил от лява лента в средна, а водачът на застрахования при ответника автомобил – от дясна лента в средна/. От представения по делото двустранно подписан протокол за ПТП, неоспорен от страните и заключението на САТЕ се установява, че с оглед траекторията на двата автомобила и местоположението им, /така както са отразени в протокола и потвърдени с показанията на св.Г.Р./ , че ударът между двата автомобила е бил предотвратим в еднаква степен при условие, че водачите са спазили забраните на чл.63,ал.2 от ППЗДв.П за пресичане на непрекъсната линия. От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата водачи са нарушили нормата на чл. 6 от Закона за движение по пътищата, като не са съобразили поведението си с пътната маркировка, както и чл. 25 от Закона за движение по пътищата, тъй като не са се убедили, че при извършването на маневрата няма да създадат опасност за участниците в движението. Ето защо, законосъобразно с обжалваното решение е прието, че приносът за настъпване на процесното ПТП е на двамата водачи в еднаква степен- по 50%. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за по-голям принос за настъпване на ПТП на водача на застрахованото при ищеца МПС ,основано на установения с показанията на ангажирания от него свидетел факт, че управлявания от свидетеля автомобил , застрахован при ответника , е бил навлязъл напълно с целия обем в средната лента към момента на настъпване 3 на ПТП. Относно този факт показанията на този свидетел И.И. правилно не са кредитирани от първата инстанция, тъй като противоречат на останалите събрани по делото доказателства – подписаният от свидетеля двустранен протокол, в който са отразени местоположението и траекторията на двата автомобила, който протокол не е оспорен от ответника. Отразените в неоспорения протокол за ПТП местоположение и траектория на двата автомобила съответстват и на местоположението на причинените вреди по автомобила , застрахован при ищеца и опровергават показанията на свидетеля, че управлявания от него автомобил се е намирал в пълен обем към момента на ПТП в средната пътна лента. Ето защо, при съобразяване на доказаният равен процент за причиняване на процесното ПТП от водачите на двата автомобила, участници в ПТП, правилно с обжалваното решение на ищеца е присъдено регресното вземане в рамките на сумата от 1 006,73лв., представлявата половината от доказаната стойност по средни пазарни цени със САТЕ, необходима за възстановяване на щетите по застрахования при ищцовото дружество лек автомобил, на основание чл.411,ал.1,предл.2 от КЗ. Като последица от уважаването на иска за главницата по чл.411,ал.1,предл.2 от КЗ в доказания по делото размер е уважен и обусловения от него иск по чл.86,ал.1 от ЗЗ за акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, дължима за времето на забавата за плащане.

С оглед гореизложените съображения, поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първата , атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ответника- оставена без уважение, като неоснователна.

По разноските по делото: С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът – ответник дължи на въззиваемия-ищец направените разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 563,05лв. (287,88 евро ).

Воден от горните мотиви Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 593 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д.

№ 20231110132257 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 145 състав в обжалваната част, с която „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден д а заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД на основание чл.411 от КЗ - сумата от 1006,73 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за причинените вреди на л.а. „Хюндай Ай 30“ с рег.

№ ****, в резултат на ПТП от 09.07.2021г., настъпило в гр. София, на бул.

„Тодор Александров“, непосредствено преди кръстовището с бул.

„Константин Величков“ в посока център, по вина на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 4 както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 151,18 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимата главница за периода 07.01.2022г. до 08.06.2023г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 534,22 лв., представляваща разноски по делото.

В останалата отхвърлителна част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286 с у м а т а о т 563,05 лева (287,88 евро), представляваща разноски по делото за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5