Решение № 124 от 11.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Русе, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20234500900079 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Предявена е искова молба от „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София против „Е.Д.“ ЕООД, с. А., община Велико Търново за заплащане на сумата 82 302,93 лева представляваща цената на извършени строително-монтажни работи по два договора за строителство, сключени между страните, плюс законната лихва и разноските по делото. Ищцовите дружества твърдят, че са съдружници в „А.

2020“ ДЗЗД, което е създадено за изпълнение на строителен обект в с. А.. По силата на договор, сключен през месец ноември 2020 г. „Е.Д.“ ЕООД възложило на „А. 2020“ ДЗЗД извършването на „консервационна дейност“ в собствен на възложителя имот в с. А., община Велико Търново - УПИ III-217, заедно с построената в него къща. Била договорено възнаграждение за извършване на консервационната дейност в размер на 35 500 лева, дължимо след подписване на протокол образец 19 и издаване на фактура от страна на изпълнителя. По този договор била заплатено авансово сумата 10 650 лева по фактура № 781/26.11.2020 г., а за извършени СМР на обща стойност 37 467,46 лева по 1 протокол образец 19 от 07.01.2021 г. ответното дружество заплатило сумата 25 210,97 лева (по фактура № 788/11.01.2021 г.) след приспадане на заплатения аванс, като останало задължение в размер на 1 606,20 лева, за която сума ищците издали фактура № 9/06.03.2023 г. Последната фактура заедно с акт образец 19 били изпратени на адреса на управление на възложителя, в съответствие с договора, но сумата по тази фактура не била платена.

През месец юни 2021 г. страните сключили втори договор за строителство за извършване на строително реставрационни дейности в същия недвижим имот собственост на възложителя. Обема на работите, които следвало да се извършат по договора бил описан в количествено-стойностна сметка, като общата стойност на дължимото възнаграждение била 200 233,00 лева, която сума следвало да се плати след подписване на протокол образец 19 и издаване на фактура от страна на изпълнителя. На 11.08.2021 г. бил подписан протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво.

Авансово на ищците била заплатена сумата 60 067,00 лева съгласно издадена фактура № 2/26.08.2021 г. На 04.12.2021 г. бил подписан протокол образец 19 за извършени СМР на обща стойност 38 331,70 лева въз основа на който ищците издали фактура № 3/05.12.2021 г. за 35 374,93 лева и фактура № 6/06.02.2023г. за 2 956,74 лева.

По договора за строителство от месец юни 2022 г. незаплатена останала сумата 80 696,73 лева по четири броя фактури както следва: фактура № 5/06.02.2023 г. за 11 859,83 лева; фактура № 6/06.02.2023 г. за 2 956,74 лева; фактура № 7/06.03.2023 г. за 46 932,43 лева и фактура № 8/06.02.2023 г. за 18 947,72 лева.

В настоящото производство се претендира заплащането извършените строително-монтажни работи по двата договора както следва: на

- 1 606,20 лева по договора за строителство от месец ноември 2020 г. и - 80 696,73 лева по договора за строителство от месец юни 2022г.

Или общо се претендира сумата 82 302,93 лева.

С отговора на исковата молба (л.74) „Е.Д.“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че между страните възникнал спор във връзка с претенции на ищцовите дружества за заплащане на допълнителни работи, които не били договаряни. „Е.Д.“ ЕООД се съгласило да заплати претендираните 2 допълнителните работи през 2021 година за да може да се запазят отношенията с изпълнителя и да не се забавя работата допълнително. През 2022 г. обаче ищците заявили претенция за заплащане на допълнителни работи, чиято стойност надхвърляла 25% от стойността на договора, имало значително забавяне в изпълнението, поради което ответникът отказал да заплаща за допълнителни работи. Тъй като реставрацията не завършила в уговорения срок преди зимата на 2022 г. се наложило извършването на поредната допълнителна работа - „временен покрив“, който да предотврати безвъзвратното разрушаване на къщата през зимния период, за което ответникът заплатил над 36 000,00 лева.

„Е.Д.“ ЕООД сочи, че фактурите, по които са предявени претенции са издадени непосредствено преди завеждане на делото, като същото се отнася и до два от протоколите обр.19, които не са подписани от възложителя. Така по претенциите за общо 65 879 лева (по фактура № 7/06.03.2023 г. и фактура № 8/06.03.2023 г.) „Е.Д.“ ЕООД не е подписвало нито самите фактури, нито строителните протоколи, а представените документи са частни такива изходящи от ищците. Сочи, че ищецът е правил формални опити за връчване на процесните протоколи и фактури, в самата къща, която ищецът реставрира и отлично знае, че е необитаема, като през трите години на съвместна работа никога не са изпращани документи до необитаемата къща на ответника. Прави и следните възражения:

- не е настъпило условието за плащане по т.3.2.2 от договора - да е завършен покрива;

- съгласно т.3.1 от договора уговореното възнаграждение е твърдо установено и окончателно и не може да бъде променяно, а всички промени в договора следва да са в писмена форма и да са подписани от двете страни;

- Насрещната страна е в значителна забава (16 месеца към момента на изготвяне на отговора на исковата молба)

- оспорва извършването на допълнителните дейности, за които се претендира заплащане.

При тези твърдения „Е.Д.“ ЕООД счита, че не са изпълнени условията за плащане на остатъка от договореното възнаграждение и, че не се дължи никаква сума извън договореното във фиксиран размер възнаграждение.

В допълнителна искова молба (л.82) ищецът заявява, че сумите, които 3 претендира действително не са били заложени в първоначалната количественостойностна сметка, тъй като необходимостта от извършването им е възникнала на по-късен етап, като евентуалното неизвършване на тези допълнителни дейности, е застрашавало сградата от събаряне. Ищците считат, че са изправна страна по договорите и не са в забава, а неизвършването на пълния обем договорени работи се дължи на неосигуряване на необходимите средства от страна на възложителя.

Сочи се също така, че платената от „Е.Д.“ ЕООД сума в размер на 35 878,20 лева е за изграждане на временен покрив, който е изграден по предложение на компетентните органи с цел запазване на сградата и по причина, че възложителят дълго време не е успял да осигури финансиране за изграждане на проектирания покрив, който е предмет на количественостойностната сметка. Този покрив е следвало да бъде изграден над съществуващата сграда и пристройката към нея, която пристройка е следвало да се изгради, за да се направи покривът. Признава се в допълнителната искова молба, че дейностите по позиции 2 и 3 от протокол обр. 19 от 04.12.2021 г. не са извършени, тъй като не могат да бъдат извършени преди да се направи проектирания покрив. Твърди се, че всички актове и фактури са изпращани както на адреса на управление на възложителя, така и на електронната му поща.

Неизвършването на пълният обем на договорените работи се дължи на неосигуряване на необходимите средства от страна на възложителя.

„Е.Д.“ ЕООД депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който твърди, че по първия договор дружеството е заплатило изцяло договорената сума в уговорените срокове. Повече от две години след приключване на работите по първия договор, ищецът е издал още една фактура за сумата от 16 060,20 лева и приложил нов, неподписан от възложителя протокол образец 19 с по-ранна дата, с които претендира тази сума. Сочи, че уговорената цена по договора е твърдо установена и не може да бъде променяна, и дори да се приеме, че ищецът е извършил допълнителни работи на стойност 1 606,20 лева в края на 2020 г. и за които през 2023 г. е решил да издаде фактура, то претенцията е неоснователна поради невъзможността за промяна на договореното възнаграждение освен при съгласие на двете страни, каквото в случая не е е налице.

Освен това се навеждат и доводи за това, че два от протоколите, обр.

4

19 (от 03.02.2023 г. и от 07.02.2023 г.) за извършени строителни дейности на обща стойност 125 947,17 лева са съставени и подписани единствено от представител на изпълнителя и са съставени много след извършване на дейностите и при това непосредствено преди завеждане на иска. Твърди се, че посочените два протокола не само, че не са подписани от възложителя, но и последният никога не е канен за съставянето на тези документи. „Е.Д.“ ЕООД оспорва споменатите протоколи, тъй като те не са съставени по предвидения в закона ред и по установената между страните практика и нямат доказателствена сила в полза на страната, която ги е съставила. Сочи, че част от видовете СМР описани в протокол образец 19 от 07.02.2023 г. (по т.1, 2 и 3) са идентични с дейностите, които вече са били отчетени с протокол образец 19 от 27.08.2021 г.

(съответно в т.2, 4 и 6). Твърди, че всички действително извършени от ищеца СМР не надхвърлят заплатената вече сума в общ размер 95 441,93 лева, а дори и да са извършени СМР над тази стойност, то заплащане не се дължи, тъй като не се е сбъднало договореното между страните условие за плащане на втората вноска.

По отношение на новите доводи на ищеца, изложени в допълнителната искова молба относно необходимостта от изграждане на допълнителна пристройка и неосигуреното финансиране за това, представляващия „Е.Д.“ ЕООД излага следните съображения: - До момента, непосредствено предхождащ завеждането на иска, ищецат не е твърдял и не е канил ответника да заплати претендираните в настоящото производство суми, като е съставил съответните документи (протоколи образец 19 и фактури, от които се ползва в настоящото производство), само няколко седмици/дни преди да сезира съда с претенциите си.

- Преди подписване на процесните договори изпълнителят се е запознал подробно с проектната документация и посетил обекта.

- Видно от проектната документация, приложена от насрещната страна, част „Конструкции“, спорната пристройка всъщност е надлежно включена и съществува в първоначално одобрения в края на 2018 година проект, с който изпълнителят се е запознал преди подписването на договора.

На 13.05.2022г. ищецът (в отговора на допълнителната искова, молба депозиран от „Е.Д.“ ЕООД, насрещната страна неправилно е наричана „ответникът“, а всъщност ответник по главния иск е „Е.Д.“ ЕООД, а насрещната 5 страна е ищец, като в изложението по-нататък, касаещо главния иск тази страна ще бъде сочена като ищец) е изпратил на „Е.Д.“ ЕООД оферта за изграждане на „допълнителна постройка“ срещу цена от още 306 771,00 лева, към вече договорените 200 223,00 лева, което изменяло значително стойността на договорените СМР, които от 200 хиляди лева ставали над 500 хиляди лева.

Намира за несъразмерна стойността на „допъ лнителната постройка“, която представлява около 15% от площта на къщата, а цената й се явява с 50% повисока от тази на работите по къщата като цяло. Твърди, че допълнителната постройка е включена в одобрения проект, с който изпълнителят се е запознал преди сключването на договора за строителство, проектът не е променян, от което прави извод и, че цената не може да се променя на това основание. „Е.Д.“ ЕООД счита, че ищецът като професионалист в бранша не би следвало да е пропуснал цяла пристройка на стойност над 300 хиляди лева, както и че не е била доказана внезапна и последваща необходимост от корекция на проекта, поради което и дружеството не е приело офертата за допълнителната постройка.

В хода на делото е приет за разглеждане и предявения насрещен иск на „Е.Д.“ ЕООД срещу „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София (л.64), в който се твърди, че между страните е подписан договор за строително-реставрационни дейности в имот собственост на ищеца (по насрещния иск), представляващ къща, паметник на културата от национално значение. С този договор било договорено изпълнителят „да завърши описаните в КСС строително-реставрационни дейности, предмет на настоящия договор, в срок до 31.12.2021 г. Тъй като изпълнителят не изпълнил в договорения срок, дейностите предмет на процесния договор, ищецът бил принуден допълнително да възложи и заплати изграждането на временен покрив за да предотврати настъпването на непоправими щети по къщата. По тази причина ищецът по насрещният иск заплатил на ответника по насрещния иск сумата 35 878,00 лева по фактура № 4/02.09.2022 г. Заплащането на тази сума според „Е.Д.“ ЕООД представлява вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на договорното задължение на ответника по насрещния иск.