Решение № 1019 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г. като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330206967 по описа за 2025 година С електронен фиш серия К № 4871811/07.05.2021 г., издаден ОДМВРПловдив, на Д. Р. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван от санкционираното лице, чрез адвокат И. Т., САК. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на електронния фиш и се прави искане за отмяна на същия поради изтекла абсолютна давност.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява.

Същата се представлява от адвокат Г., преупълномощена от адвокат И. Т..

Въззиваемата страна – ОДМВР- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, с което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй като електронният фиш е връчен три години след издаването му и няма доказателства давността да е прекъсвана.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Съдът не споделя доводите на въззиваемата страна, че жалбата се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Връчването на електронния фиш, въпреки че същият е погасен по давност, е действие, предприето от наказващия орган спрямо жалбоподателката, насочено към реализиране на административнонаказателната й отговорност. Ето защо съдът намира, че е налице правен интерес за жалбоподателката от обжалване на процесния 1 електронен фиш и възраженията на въззиваемата страна в тази насока са неоснователни.

Разгледана по същество се явява основателна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец. В същия е отразено, че на 07.05.2021 г. в 08.49 ч. в Републиканския п ъ т II-64, км. 49+800 в посока от гр.Пловдив към гр. Карлово, жалбоподателката е управлявала лек автомобил БМВ 530 Д, с рег. № ***, със стойност на скоростта 75 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 -60 км./ч., заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M с номер 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача.

Прието е от административно-наказващия орган, че с това си деяние жалбоподателката е нарушила чл.21, ал.2, вр, ал.1 от Закона за движението по пътищата, поради което и на основание чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата АНО й е наложил административно наказаниеглоба, в размер на 50 лева.

В конкретния случай съдът намира, че за нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката с издаденият електронен фиш серия К № 4871811/07.05.2021г., е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. В тази насока е Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д.

№ 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, съгласно което разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, според която давностният срок е три години. Същевременно

2 абсолютният давностен срок за нарушението в случая, е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на същото. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение, а именно 07.05.2021г., абсолютният давностен срок е изтекъл на 07.11.2025 г. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК.

При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател, който претендира и доказва извършването на такива в размер на 306,78 евро (600 лева) - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2025 год. Същевременно съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство (делото е протекло в едно съдебно заседание), поради което възнаграждението следва да се редуцира до 255,65 евро (500 лева).

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4871811/07.05.2021 г., издаден ОДМВР-Пловдив, отдел „Пътна полиция“, с който на Д. Р. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.2 от от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД № 20255330206967 по описа за 2025 г. на Пловдивски районен съд, VII наказателен състав.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив да заплати на Д. Р. Т. сумата от 255,65 евро (500 лева), представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4