Решение № 261 от 22.05.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 773/2023
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Надя Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Благоевград, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Узунова при участието на секретаря А.ия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20231200100773 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявени искове от Р. А. , канадски гражданин, чрез пълномощника му адв.И. В., против А. Г. К. с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 129 674, 90 лв., ведно със законната лихва върху нея.
Сочи се от ищеца, че на ответника е давал парични заеми: първият в размер на 30 000 евро, уговорен с писмен договор от 1.3.2022 г., съгласно който сумата е следвало да се предостави чрез банковата сметка на майка му– В.М.М.. Това станало с преводи от уговорената сметка в сметката на ответника на три пъти на 4.3.22 г., на 7.3.2022 г. и на 8.3.2022 г. всеки превод от по 10 000 евро. Уговорката им за връщане била при първа възможност.
Затрудненията на ответника продължили, поради което той му дал още два заема съотв. от 46 000 лв. и от 25 000 лв. Преводът на заема от 46 000 лв. е осъществен по банков път на 6.4.22 г. от сметката на ищеца по сметка на ответника Ал. Г., а третият заем в размер общо на 25 000 лв. е уговорен устно , като преводът на сумата е извършен на три пъти също от сметка на ищеца по сметка на ответника съотв. на 6.6.22 г. - 4000 лв.; на 13.6.22 г. - 5 000 лв. и на 1
22.6.22 г. още 16 000 лв. В началото на 2023 г. въпреки настойчивите многократни запитвания към ответника кога ще му върне сумите са последвали различни отговори – че ще му прехвърли недвижими имоти в Б., равностойни по стойност на предоставените му заеми, защото не разполага със средствата. До момента обаче нищо не е сторено. Тъй като за връщането няма писмено уговорен срок, затова ищецът прави изявление за покана да се счита връчването му на ИМ. Подробни съобажения излага в представена от пълномощниците му писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът оспорва основателността на иска по основание, и размер.
Сочи, че няма такива парични задължения, за които твърди ищеца като визираните от него факти не отговарят на действителното положение между тях. Сочи, че договорът за паричен заем от 01.03.2022 г. за сумата от 30 000 евро е с изпълнени задължения и от двете страни. На А. му върнал и той си е получил лично парите, които му е върнал на няколко вноски. Такива са били направени на 20.03.2022 г.; на 23.03.2022 г.; на 25.03.2022 г.; на 27.03.2022 г. и на 31.03.2022 г. за което ищецът, собственоръчно е подписал разходни касови ордери с номера, съответно: № 21, № 22, № 23, № 24 и № 25 от месец март на 2022 г. Или в рамките на единадесет дни са му били възстановени 25 000 евро. По отношение твърдението на ищеца, че му е предоставил по договор за заем от 05.04.2022 г. сумата от 46 000 лв. ответникът сочи, че такъв договор не е приложен от ищеца, както и че такъв не са сключвали. Относно извлечението по сметка IBAN *, с посочени в нея преводи към него за суми от по 4000 лв. 5000 лв. и 16 000 лв. в различен времеви период отбелязва, че А., през 2022 г. го е помолил да му направи услуга, като преведе парични средства по неговата сметка, а след това той /ответникът/ да му ги предаде на ръка. Сочи, че на 05.04.2023 г. А. е получил от него 20 000 евро на ръка, видно от разписка за връщане на пари от същата дата, която той лично е разписал, а на 09.04.2023 г. му предал още 10 000 евро.
Сочи, че има една част от парите, които наистина не са доизплатени, но с А. имали устна договорка той да закупи жилище, представляващо апартамент в гp.Б., комплекс „С.Д.П.“ собственост на управляваното от него дружество „Б.П.П. ЕООД, като след направени няколко огледа на различни обекти казал, че тези пари остават като депозит /капаро/, тъй като не разполага с пари в момента, за да плати цялата сума, а след завръщането си от Канада ще даде остатъка от дължимото. Затова счита исковете за 2 неоснователни.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Р. Ахмедеев предявява искова молба за връщане на дадени суми по сключени с ответника А. К. три договора за заем, съотв. на сумата от 30 000 евро, на сумата от 46 000 лв. и на сумата от 25 000 лв., които искове са с правно основание чл. 240 ЗЗД.
Според цитираната норма с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
По дефиниция договорът за заем е реален т.е. счита се за сключен с предаване на парите или вещите.
Доказателствената тежест за сключването им, съгл.чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищеца, тъй като той твърди този факт.
По делото е представен договор за паричен заем от 1.3.2022 г. подписан от страните по делото, според който страните са се договорили, ищецът Р. А. да предостави на ответника А. К. в собственост на сума в размер на 30 000 евро, чрез банкови преводи от банковата сметка на майката на ищеца – В.М.М.. Установява се от платежни нареждания , че на 4.3.22 г., на 7.3.2022 г. и на 8.3.2022 г., с всяко едно от тях е извършен превод от сметката на В. М.
М.в сметката на А. Г. К. на сумата от по 10 000 евро или общо 30 000 евро /с левова равностойност 58 674,90лв./, като за основание във всяко от тях се сочи „предоставяне на личен заем“. С т. 2 от договора заемателят се е задължил да върне заема в срок и по начин договорени допълнително между страните.
От изложеното се доказва, което не се оспорва от ответника, че страните са сключили договор за заем за 30 000 евро.
Установява се о т платежно нареждане от 6.4.22 г., че от сметката на ищецът Р. А. е захранена сметката на ответника със сумата 46 000 лв., като в нареждането е вписано като основание за това „по договор за заем от 5.4.22 г.“ Писмен договор от 5.4.22 г. обаче по делото ищецът не представя като заявява, че не го е намерил.
3
Установява се от и звлечения по сметка при ОББ, че са извършени преводи от сметка с титуляр ищеца Р. А. в сметка с титуляр ответника Ал. К. съотв. на 6.6.22 г. на сумата от 4000 лв.; на 13.6.22 г. на сумата от 5 000 лв. и на 22.6.22 г. на сумата от 16 000 лв. /общо 25 000 лв./ Твърдението на ищеца е, че сумата от 46 000 лв. е предоставен по един договор за заем, а останалите три превода, касаят устното сключване на друг договор за заем за сумата от 25 000 лв.
За да се установи сключването на тези два договора за заем – за 46 000 лв. и за 25 000 лв., ищецът следва да докаже по арг. от чл. 240, ал. 1 от ЗЗД не само предаване на сумата, а и поетото от ответника задължение, в качеството му на заемател да я върне.
Поради наличието на писмен документ за предаване на сумите, в съответствие с практиката на ВКС за доказване на поето задължение от ответника да ги върне по заемни правоотношения, съдът е допуснал разпит на поисканите от ищеца свидетели.
От тях съдът счита, че не се доказва този факт.
От показанията на майката на ищеца - св. М. не се установява К. да е за поемал задължение по заемно правоотношение да върне сумите от 46 000 лв. и от 25 000 лв. По отношение на този факт показанията й са противоречиви.
Първоначално в показанията си свидетелката сочи, че синът й е превеждал сумите, защото ставало „въпрос за покупка на недвижим имот“; имало „конкретен апартамент“, който синът й „искал да закупи“; синът й е превеждал суми на К., тъй като К. бил „нещо като посредник“. Уговорките били „за закупуване на един голям апартамент и един малък апартамент,…“ Впоследствие в показанията си противно на казаното от нея, че сумите са били за покупка на имот, свидетелката сочи, че първите суми, които тя е превела от банковата си сметка по сметка на К. са дадени на К. в заем като за всички дадени суми уговорката била „да се върнат за най-кратко време от 2-3 месеца“. В края на показанията си отново свидетелката сочи, че сумите са давани за покупка на апартамент, за която К. е следвало да посредничи:
„Синът ми превеждаше тези суми, защото говориха със Сашо, че ще посредничи да купи апартамент и тези суми бяха за покупка на апартамент.
… За тези вноски три пъти по 10 хиляди евро синът ми казваше, че това са първоначални вноски за закупуване на апартамент от сина ми.“ 4
Поради очевидната им вътрешна противоречивост, съдът счита, че с показанията на този свидетел не се установява К. да е поемал задължение за връщане на ищеца на сумите от 46 000 лв. и 25 000 евро по договор за заем.
Показанията на разпитания по искане на ищеца Св. П. също не установяват този факт. Соченото от свидетеля, че Р. м у е споделял много пъти, че купуването на имоти в Б. не е рационално, той си имал достатъчно и не са му необходими , според съда е в противоречие с твърденията на самия ищец в исковата молба, когато разяснява, че предмет на делото не е сума в общ размер от 30 000 евро, която е предоставил на Ал. К. за поети от последния ангажименти спрямо обещано прехвърляне на 2 конкретни недвижими имоти /апартаменти в комплекс „С.Д.П.“, именно в гр. Б..
От друга страна предвид отношенията между страните - давани суми не само в заем, но и във връзка с уговорки помежду им по повод закупуване от ищеца на недвижими имоти - показанията на св. Пинчов не са достатъчно конкретни като в тях не се съдържа разграничение кои суми са дадени в заем и кога е поето задължение от К. да върне имено дадените в заем суми.
Освен това от показанията на този свидетел става ясно, че ищеца Р. А. е притеснен от неуредените финансови отношения с ответника, които предвид изявленията в исковата молба на самия ищец очевидно не включват само заеми, по повод на които „неуредените финансови отношения“ свидетелят Пинчов сочи, че е присъствал на разговори, провеждани между тях по телефона, когато е бил с ищеца в колата му. Следователно показанията му не установяват поемане на задължение за връщане на суми, дадени по конкретни договори за заем.
Ще следва да се отбележи, че не е и логично да си дал заем в началото на м. март,2022 г. от 30 00 евро, в началото на следващия месец април друг заем от 46 000 лв. и без да са ти върнати /дори и частично/ в началото на м. юни,22 г. да си предоставил още 25 000 лв. като в същия м. юни, когато си дал последния заем и следващия месец да си притеснен от невръщането им, за които притеснения „... може би през средата на 2022 г., юни-юли …“ сочи свидетелят, че му е направило впечатление, че Р. е доста умислен, разтревожен.
Показанията на св. Г., доведен от ответника, нямат отношение по този факт, а потвърждават твърденията на ищеца в исковата молба за обещано му 5 от К. прехвърляне на 2 конкретни недвижими имоти /апартаменти в комплекс „С.Д.П.“, именно в гр. Б.. Това е видно от показанията му, в които сочи, че познава А., а Р. само визуално ; в началото на 2022 г. д о м. март,2023 г. работил като поддръжка в комплекса „С. Д. П.“ и „С. Д. Х.“, където А. менажирал; задачите, му е възлагал А.; засичал ги е двамата с Р. по комплекса; разглеждали апартаментите, влизал и вътре, присъствал на доста разговори между тях, като впоследствие обаче свидетелят сочи, че е подочувал и просто е разбрал за авансовите плащания на Р. за апартамент или студио, не знае точно. Чул е единствено, че този апартамент не му харесвал и да видят друг.
С оглед изложеното съдът приема, че с ангажираните от ищеца доказателства не се доказва по несъмнен и категоричен начин страните да са сключили договори за заем съотв. през м. април, 2022 г. за сумата от 46 000 лв. и през м. юни, 2022 г. за сумата от 25 000 лв. Обстоятелствата за последващо разпореждане със сумите в лична полза от Ал. К., според съда не е достатъчен аргумент за такъв извод, защото страните са имали и други финансови взаимоотношения, не само по договори за заем, а и във вр. с закупуване на недвижими имоти.
От приетото за недоказано сключване на договори за заем за сумата от 46 00 лв. и от 25 000 лв., което води до отхвърляне на исковете за тяхното връщане на посоченото договорно основание, налага да се обсъдят обстоятелствата, относими към претенциите на ищеца за връщане на сумите на основание чл. 55 ,ал. 1 пр. 1 от ЗЗД - предявени при условията на евентуалност – получени без основание.
Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a64915ca-36d3-4058-9750-6288610e57c8