Решение № 144 от 19.03.2024, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. К., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510101940 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск за собственост на имот с правно основание чл.124 ГПК.

Ищците И. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. ***** и М. С. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ***** молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че И. С. Р. и М. С. Т. са собственици поради изтекла придобивна давност и наследство на: 1/3 една трета идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка двеста и тридесет точка четиристотин и шест/, находящ се в землището на гр. К. в местността ‘'С.л.” с ЕКАТТЕ 35167/тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем/, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед №РД-18- 88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1271/ хиляда двеста седемдесет и един/ кв. м., вид територия - земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята - 9/девета/ и стар номер 230406/ двеста и тридесет хиляди четиристотин и шест/, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Твърдят, че от 1967 год. техният праводател И. С. Т. роден на 09.03.1919 1 г., починал на 30.12.1982 г. е обработвал ЛОЗЕ от един декар, находящо се в местността “З.д.” западно от Т.м., находяща се в гр. К., съгласно сключен писмен договор от 22.04.1967 г. за продажба, което по сега действащия кадастрален план на град К. представлява: Поземлен имот с идентификатор *** /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка двеста и тридесет точка четиристотин и шест/, находящо се в землището на гр. К. в местността “С.л.” с ЕКАТТЕ 35167 /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем/, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед №РД18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1271/ хиляда двеста седемдесет и един/ кв. м., вид територия - земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята - 9/девета/ и стар номер 230406/ двеста и тридесет хиляди четиристотин и шест/, при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и

***.

По силата на съдебно решение от 12.05.2017 г. постановено по гр.д.

№2569/2016 г. по описа на КРС тяхната баба В.А. Т.а ЕГН **********, починала 09.09.2020 г. и съпруга на починалия И. С. Т. е призната за собственик въз основа на наследство и давностно владение на 1 /3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с планоснимачен номер №230406 в местност “С.л.” в землището на гр. К., представляващ лозе с площ от 1271 дка, девета категория, при граници: имоти 230407, 230408, 230410, 000043, 230405, 230404. Решението на КРС е влязло в законна сила от 27.06.2018 г. Ищец по това дело е била само баба им В.А. Т.а, поради което й е КРС призната собствеността само на нейната 1/3 идеална част от цялата нива от 1271 дка в землище гр. К. местност „С.л.“.

На 29 октомври 2018 г. В.А. Т.а с ЕГН ********** продала на В. С. Т.а ЕГН ********** своята 1/3 идеална част от процесното лозе. До момента не са вписани като собственици на притежаваната от тях наследствена част от лозето, а вместо това за собственик е вписана Община К., което обосновава техния правен интерес от водене на настоящия процес, в който да се установи по отношение на ответника, че те са собственици на имота, придобит по давност и наследство.

Заявяват, че имотът го владеят непрекъснато повече 50 години като първоначално чрез своите праводатели дядо им И. С. Т. и баба им В.А. Т.а. И 2 до сега никой не ги е потърсил, не ги е притеснявал с претенции за собственост. Обработват го необезпокоявани от никого. Никой не е предявявал претенции към тяхната 1/3 от имота. Считат, че са придобили правото на собственост върху него на основание изтекла придобивна давност и наследство.

Ответникът Община К., Булстат *****, гр. К., бул. ***** намира предявения иск за неоснователен, заявява че го оспорва. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения иск от И. С. Р. и М. С.

Т. против Община К. и да му присъди направените в производството разноски.

Представените писмени доказателства не установяват дали ищците действително са владели имота, предмет на спора в периода, посочен в исковата молба, както и коя 1/3 идеална част са владели. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.

79, ал. 1 ЗС изисква освен да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. В исковата молба ищците нито твърдят, нито представят доказателства за това.

Възразява, че върху имота не тече придобивна давност, поради което ищцата не е могла да го придобие по давност.

Представеният с исковата молба писмен договор от 22.04.1967 г. за продажба на процесния имот не следва да бъде приеман като доказателство за начало на давностно владение. Като частен документ, той няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК, съгласно който частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа. В исковата молба е посочено, че купувачът по цитирания договор е починал на 30.12.1982 год., от която дата същият има достоверна дата по отношение на Община К., тъй като от тази дата е настъпила фактическа невъзможност за подписване на договора. Целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за придобИ.ето на едно право чрез антидатиране, така че да 3 може да бъде противопоставен на лице, което е придобило по-рано същото право.

Ищците не сочат доказателства праводателят по договора за покупкопродажба да е притежавал правото на собственост върху имот със запазен статут на частна собственост. Ищците се позовава на договор, сключен на 22.04.1967 г., с който наследодателя - закупил недвижим имот, съставляващ един декар от два декара нива в местността „З.д.“, западно от „Т.м.“ от лица, посочени с по две имена, който продават имота в качеството си на наследници. Към този момент за местността не е имало план и имотът, предмет на договора, не е индивидуализиран посредством визиране на съседи.

Описанието е твърде общо — „нива“ в местността „З.д.“, западно от Т.м.., с южна граница - път. Ето защо не може да се направи извод, че имотът, предмет на договора за покупко-продажба, е именно сега съществуващият поземлен имот. Още повече, че по КВС процесният имот е с начин на трайно ползване „Лозе“. Освен това, посочените в договора от 1967 г. „продавачи“ легитимират себе си и продават като наследници на лице, за което не е доказано, че е действително собственик на имота, на какво основание е собственик, както и ако действително е бил собственик, дали същият след влизане в сила на ЗСПЗЗ е обезщетен с друг, равностоен имот.

Заявява, че земите по чл. 19, ал. 1 са земеделските имоти, които са останали след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисват от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината става техен собственик.

Община К. е придобила по силата на закона право на собственост върху процесиите имоти. Също така е стопанисвала или управлявала процесния имот като земеделска земя останала след възстановяване на правата на собствениците и е станала собственик на тези имоти в определен момент влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната дирекция "Земеделие". Безспорно е, че процесиите имоти не са били заявени за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл.10 ал.1/ срокове, 4 няма твърдения и доказателства за предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

И. С. Т., роден на 09.03.1919 година е починал на 30.12.1982 година женен и е оставил за свои наследници съпруга В. Т.а, починала на 09.09.2020 година и внуци И. С. и М. С., деца на сина му С. Т., починал на 17.05.2009 г. наред с наследниците на починалата му на 10.02.2005 г. дъщеря С.И.Г..

Видно от показанията на разпитаните като свидетели Н.Г.А. и В. С. Т.а и представения писмен договор от 20.04.1967 г. през 1967 година братята П.

Т. и И. Т. купили от наследници на Р. и С. Р.ви с писмен договор една нива от 2 декара в м. „З.л.“ западно от Т.м., с граница от юг – път. И. С. закупил един декар от тази нива. Двамата братя започнали да обработван имотите си. Със съпругата си В. И. Т. отглеждали в имота първо лозови насаждения, после /2014 г./ изкоренили лозето и започнали да сеят зеленчуци – боб, домати.

Изкопали кладенец, от които вземали вода за полИ.е. До мястото, от което вземат вода направили малка стаичка където си прибират нещата. И. и В. Т.и си работили мястото като свое. След смъртта на И. Т., В. Т.а продължила да владее имота като собствен наред с наследниците на съпруга си – двете си деца и техните низходящи. Последните години водоизточника в имота започнал да пресъхва. Към настоящия момент в имота са засети орехови дървета за орехова градина.

През всичките години от 1967 и до сега братята и членовете на техните семейства си оказвали взаимно помощ при стопанисването на имотите, в които били съседи, особено когато някои поради болест или друго събитие е бил възпрепятстван да прави това лично.

Видно неоспореното заключение на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза имотът предмет на настоящото производство е имот с пл. №406 в м.”Т.м.” по кадастралния план от 1996 г. на гр. К. и с пл.№ 230406 по КВС на землището. Имотът се обработва, диворастящите храсти са почистени и са засети млади овощни дръвчета. В югазапдният ъгъл на имота има построена паянтова сграда със ЗП около 10 кв.м. Същата е отразена на плана от 1996 г. В разписния списък към кадастралният план на м.”Т.м.”от 1996 г. с пл. № 406 е записани на н-ци на И. С. Т.. За съседните на имот 406 са 5 направени следните записи: ПИ-408-Г.С.И., ПИ-410-З.К.М., ПИ-407-н-ци на С. П. Т. - задраскан и на негово място са вписани В. С. Т.а,Т. С. Н. и П. С. Т./ последният с молив/ и т.н..

В Общинска служба „Земеделие” гр. К. имот с №230406 е с запис в имотния регистър стопанисван от Общината като земя по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ. След протоколно решение от 10.11.2008 г. одобрено със Заповед № 137/11.11.2008 г. на директора на ОД”Земеделие” гр. Ст.З. имот с №230406 е записан като Общинска собственост.

Местностите „З.д.” и „Т.м.” упоменати в договора за покупка от 1967 г. са в окрупнената /трансформирана за целите на възстановяването на земеделските земи/ местност „С.л.” в землището на гр. К..

Когато с договор от 22.04.1967 г. И. С. Т. закупува част от нива в м.”З.д.” с площ 1 дка, цялата с площ 2 дка, а другата част от същия имот е закупена от П. С. Т. няма изработен кадастрален план за тази част от землището на гр. К.. В периода 1985-1990 г. е изработен кадастрален план на територията където се намира имота, който е одобрен със Заповед № 653/22.07.1996 г.

С изработване на картата на землището тази територия е определена за възстановяване па чл.18ж от ППЗСПЗ, т.е. за възстановяване във възстановими граници, изработен е кадастрален план на тази територия. В КВС процесният имот е с № 230406 със запис стопанисван от Общината.

След изтичане на предвидения 10 годишния срок процесния имот като НЕПОТЪРСЕН е записан като собственост на Община К. съгласно протоколно Решение от 10.11.2008 г. на комисията по чл.19.ал.2 от ЗСПЗЗ за земите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и одобрено със Заповед № .№137/11.11.2008 г. на Директора на ОД ”Земеделие” гр. Ст.З..