Решение № 268 от 07.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба и частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД представляван от юрисконсулт Б. Д.. Въззивната жалба е отправена срещу решение № 2/20.02.2025 година по търг. дело № 38/2022 година на СОС, с което е осъден да заплати на М. Д. Т., с ЕГН: ********** и Т. И. Т., с ЕГН ********** обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на по 160 000 лева на всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 02.03.2021 г., във връзка със смъртта на техния син Д. Т. Т., ведно със законна лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Постъпилата частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е срещу определение № 62/02.05.2025 година по търг. дело № 38/2022 година на СОС, с което е оставена без уважение молба на застрахователя с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно разноските, досежно определеното възнаграждение за адвокат на ищците до размера, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно, а определените размери на застрахователно обезщетение за понесени от ищците неимуществени вреди за силно завишени. Основните възражения на страната се базират на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и заложения принцип на 1 справедливост, при определяне на неимуществените обезщетения, като определеният в процентно съотношение принос на пострадалия се смята за занижен. Сочи се, че неправилно първата инстанция е обосновала извода си за размера на дължимото обезщетение на гласни доказателства, при неправилно прилагане на чл. 172 ГПК, доколкото липсва съобразяване на момента на настъпване на произшествието през 2021 година, към който момент следва да бъде определен и размера на обезщетение. Излага се че не са взети предвид релевантни факти около пострадалия, който е пълнолетен и живеел в отделно домакинство от това на ищците, че не е съобразена икономическата ситуация в страната, отново към момента на увреждането. На следващо място се набляга на скоростта, с която се е движил пострадалият мотоциклетист, невъзможността на застрахованото лице да предотврати настъпването на вредите, като относими факти за определяне на принос от не по-малко от 80 %, за настъпването на вредите. Иска се отмяна на обжалваното решение, евентуално намаляването на определеното обезщетение по размер, претендират се сторените разноски от страната.

По отношение определението, с което е оставена без уважение молбата на застрахователя по чл.248 ГПК, намира за неправилен извода на първата инстанция свързан с степента на правна сложност на спора. Коментирайки практиката на СЕС по дело С-438/22, смята за неприложими размерите определени в Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатско възнаграждение. Предлага техника на тълкуване по аналогия, според чл. 46, ал. 2 ЗНА и определяне на възнаграждение предвид Наредбата за заплащане на правната помощ. По тези съображения иска намаляването на определеното в обжалваното определение възнаграждение.

Ищците са подали становище по въззивната жалба, в което излагат подробни съображения за нейната неоснователност, подаден е отговор по частната жалба на застрахователя срещу определението по отношение на присъденото на процесуалния представител на ищците възнаграждение.

Жалбата се смята за неоснователна, иска се нейното отхвърляне.

Въззиваемите излагат своите доводи за правната сложност на спора, определения съобразно това справедлив размер на възнаграждение и предлагат своето тълкуване на практика на СЕС по конкретно по дело С438/22, както и за неприлагането на Наредбата за заплащане на правната помощ при определянето на конкретното възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните заявяват идентични становища по жалбите. Застрахователят поддържа въззивната жалба и претендира разноски, а насрещната страна посредством процесуалния си представител, оспорва жалбата, като иска нейното отхвърляне, сочейки че намира решението за правилно и справедливо.

Страните са отправили насрещни искания по разноските.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на отправена пряка претенция срещу застраховател за възмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие. Предявени са искове на основание чл.

432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във вр. ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Решението на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.

236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението не е обжалвано в неговото отхвърлително произнасяне, по отношение на което е влязло в законна сила. Въззивната инстанция не дължи произнасяне по тези необжалвани дялове на решението.

В производството пред въззивната жалба не се спори по въпросите свързани с наличието на застрахователно правоотношение, по което деликвента е страна; отправянето на претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ, като абсолютна процесуална предпоставка; легитимацията на страните в процеса – майка и баща на пострадалия са сред най-близкия кръг родственици на починалия (постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС); настъпилото произшествие, при което е пострадал синът на ищците. Налице е влязлата в сила присъда, която задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците от съставомерното деяние, относно дали е извършено деяние, неговата протовоправност и вината на дееца (чл. 300 ГПК). Със съставомерното си деяние Д.П., като шофьор на лек автомобил е причинил смърт при непредпазливост на Д. Т. – син на ищците. Установява се местоизвършването на деянието - на 22.06.2021 година, в гр. Силистра, на път III-213 в района на кръстовище с път III-215. Като при управление на МПС – лек автомобил, Д.П. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, в условията на независимо съпричинителство изразяващо се в нарушение на разписаното поведение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на увредения Д. Т. Т., който управлявал мотоциклет. Поради това съставът на деликта е реализиран, което е предпоставка за функционалната отговорност на застрахователя по чл. 432, ал.

1 КЗ. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и осъществен принос на пострадалото лице за настъпването на вредите, съответно неговото процентно съотношение.

По размера на справедливата обезвреда:

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални 3 блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при смърт на увреденото лице биха могли да са свързани с неговата личност, връзката между пострадал и ищците (нейното съдържание, интензитет, способностите на преживелите родственици да превъзмогнат болката и страданието и загубата на техен близък), произтичащите от загубата на пострадалото лице физически и психически състояния на ищците.

Установява се от събраните по делото доказателства, че пострадалият е син на ищците. Към момента на произшествието той е бил на 30 години, което го определя като млад човек, в разцвета на силите си, активен и трудоспособен, упражнявал професията пожарникар, която по своя характер е високорискова и предполага безупречно физическо и здравословно състояние.

Пострадалият е единствено дете на ищците. По делото липсва твърдения или доказване на заболявания или здравословни проблеми, от които увреденият да е страдал приживе. Може да се възприеме, че загубата на син е била неочаквана и внезапна за ищците. Това предпоставя силни стресови и шокови реакции при тях, срив в емоционалното състояние. В този смисъл са и данните по допуснатата по делото съдебно-психологичната експертиза. След освидетелстването на ищците, вещото лице заключва, че в следствие загубата на сина им, емоционалният свят на ищците е опустошен. Въпреки, че те са потърсили медицинска помощ от специалисти, силната тревожност и болката от загубата е толкова силна, че тя е оставила непоправимо въздействие, както индивидуално върху всеки от тях, така и съвместното им функциониране като семейство. Към момента на изследването, ищцата М. Т. е в състояние на посттравматичен стрес, склонна е да се фокусира върху негативната страна на постъпващата информация и заобикалящата среда. Наблюдава се угриженост, безпокойство, чувство за вина. Бащата Т. Т. е с умерено високо депресивно състояние и лошо физиологично функциониране, като при него има изразена психична соматичност. В резултат на случилото се е отключил хипертонична болест на сърцето и диабет. За тежкото емоционално и здравословно състояние на ищците спомага факта, че те са хора на средна възраст, които трудно могат да излязат от фокуса на скръбта. Те са тъжни, депресирани, обезсърчени. Ритъмът на живот им е определен от загубата на техния син.

Това се обяснява и от обстоятелствата около връзката между ищците и пострадалия. Те са били сплотено семейство, задружни, силно привързани един към друг. Между тях съществувала здрава емоционална връзка, взаимно 4 се подкрепяли, обичали и помагали.

Информация за силната емоционална връзка в семейството носят и гласните доказателства по делото, които настоящата инстанция кредитира като годни и достоверни, в съзвучие с данни по експертизата. От разказът им се установява, че починалият не е имал свое семейство, не е живеел в дома на родителите си, но е бил в постоянен контакт с родителите си. Свидетелстват за това, че членовете на семейството разчитали един на друг, помагали си, подкрепяли са се. Описват Д. Т., като отговорен млад мъж, лъчезарен, склонен да помага, активен и деен (участвал в отбора по спор на пожарната), ценен за семейството и за близките си. Свидетелите установяват в показанията си силната болка и страдания, които търпят ищците. Тези данни сочат, че последните са приели много тежко загубата, плачели, били обезсърчени и вземали медикаменти.

След преценка на всички установени по делото факти, които поотделно и в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието „справедливост" в конкретния случай, въззивната инстанция намира за съответен размер на следващо се обезщетение за всеки от ищците сумата от 200 000 лева, въведена с исковата претенция. Този размер съответства на търпените болки и страдания на родителите, вследствие загубата на тяхното единствено дете.

По възражението за принос на пострадалия:

Константна е практиката на касационната инстанция, според която наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД /т. 7 ППВС 17/63 г./. С оглед постановената от наказателния съд присъда, пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата разписани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Тези негови нарушения са довели до процесното произшествие, които са установени и с влязлата в сила наказателна присъда на шофьора на лекия автомобил, деликвент.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a64847b6-86d0-494a-9a69-9ce8d14b9e72