Определение № 11079 от 07.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11079 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110136430 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Не следва да бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и ответникът да бъде задължаван да представи изисканата от ищеца служебна бележка, поради ненеобходимост за решаване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца възможността да отправи искане за постановяване на неприсъствено решение, с писмена молба до съда, в срок до първото по делото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседания на 24.04.2025 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ призовката до ответника на адреса, съгласно данните от Търговския регистър, като в призовката се укаже на призовкаря, че в случай че установи, че дружеството е напуснало адреса, да удостовери това обстоятелство в разписката и да върне призовката в цялост още след първото посещение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С. Ж. Х. срещу „Холидей Юръп“ ООД, с правно основание чл. 128 т. 2 КТ за сумата 12144,18 лева, представляваща вземания за неизплатен остатък от брутни трудови възнаграждения, 1 дължими за периода 2020 г. – 2022 г., с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 3622,40 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 6382,32 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно вписване в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 122/12.12.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 15.04.2019 г., като е заемал длъжността „старши стюард“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева. Поддържа, че съгласно допълнително споразумение от 01.08.2020 г., считано от посочената дата, размерът не месечното му трудово възнаграждение е увеличен на 1445,00 лева. Впоследствие, считано от 01.04.2022 г., месечното му трудово възнаграждение отново е увеличено на 3200,00 лева, по силата на ново допълнително споразумение към трудовия договор. Поддържа, че със заповед № 122 от 12.12.2022 г., считано от посочената дата трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение, което за 2020 г. представлява неизплатен остатък от 341,89 лева, за 2021 г. – от 4422,22 лева, а за месеците октомври, ноември и декември на 2022 (до 12.12.2022 г.) – от 7380,07 лева, в които периоди ищецът е полагал труд за работодателя добросъвестно. Твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение ответникът не му е изплатил и следващите му се обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, за които изрично има вписване, че се дължат, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира изпълнение на всичките гореописани парични задължения. Моли исковете да бъдат уважени.

Ответникът, редовно уведомен, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е депозирал отговор в срок по чл.131 ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, съответно размера на брутното трудовото възнаграждение за съответния период, включително фактите, обуславящи право на допълнителни възнаграждения по КТ, както и трудовото правоотношение да е прекратено на твърдяното основание - чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, без да е спазен срокът на предизвестието.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да обори презумпцията за добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Ищецът е направил доказателствени искания, които счита относими към доказване на релевантните факти.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2