Решение № 210 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110169090 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г.

К. и С. Д. К. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца разделно следните суми за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „**********“, ул.

„**************в“ № 55, вх. „Б“, ателие № 8, аб. № 349038, а именно:

- Н. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане;

- С. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м. 04.2022 г.; сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 1

01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане;

Съдът е сезиран и с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.

С. К. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 358,57 лв., представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „**********“, АДРЕС, ателие № 8, аб. № 349038 за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата от 72,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 15,46 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и сумата от 3,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 64836/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че между страните не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана на ищцовото дружество, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за стопански нужди. Твърди, че ответникът е дължал плащане в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна фактура, като след този срок е изпаднал в забава. Посочва, че е изпратил писмо, с което е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми, но въпреки това не е последвало плащане. Посочва, че в сградата е 2 извършвана услуга дялово разпределение от страна на „Техем Сървисис” ЕООД, като за имота били издадени изравнителни сметки. С оглед на това моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове. Оспорва да са налице предпоставките, обуславящи иска по чл. 59 от ЗЗД. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане № 154573/07.12.2023 г., постановено по ЧГД № 64836 по описа за 2023 г. на СРС, връчено на 11.12.2023 г., е отхвърлено частично заявление вх. № 339599/27.11.2023 г. по описа на Софийски районен съд, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, само и единствено по отношение на длъжниците Н. Д. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН **********, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си против тези длъжници, в едномесечен срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса, като му указва, че при непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса. В срока по чл. 415 от ГПК – на 19.12.2024 г., ищецът е предявил иск за вземанията си.

Въз основа на заявление от 27.11.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36606 от 07.12.2023 г. по ЧГД № 64836 по описа за 2023 г. на СРС срещу длъжника Е. С. К. за следните суми: сумата от сумата от 358,57 лв., представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 349038 за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата от 72,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 15,46 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и 3 сумата от 3,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумите 16,67 лв. – държавна такса, и 33,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. С. К., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед. С разпореждане от 11.03.2024 г., връчено на 13.03.2024 г., на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 28.03.2024 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Представен е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 27.02.2008 г. под акт № 11, том XXV, № от вх. рег. 10868/27.02.2008 г., с който Д.Н. К., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Представена е възбрана, вписана в Служба по вписванията София на 10.06.2015 г. върху процесния имот за задължение на ответниците към ищеца.

Представен е документ за промяна функцията на ателиетата, в това число и процесното ателие № 8, от ателиета в апартаменти, като ателие № 8 е станало апартамент 31.

Представено е удостоверение изх. № 68-00-1679/08.12.2021 г. от ГИС София относно настоящия адрес на сградата, в която се намира и процесното ателие № 8.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № РСЛ-24ВК08-1609/19.08.2024 г., издадено от Столична община, район „**********“, се установява, че Д.Н. К. е починал на 11.02.2015 г., като е оставил за наследници по закон Е. С. К. – съпруга, Н. Г. К. – син, и С. Д. К. – син.

По делото е представен протокол от проведено на 20.10.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ***********-59, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици.

4

Представен е договор № 455/27.11.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен и договор № 63/22.06.2017 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е извлечение за дължимите суми за аб. № 4000353190 по отношение на ответното дружество и фактури за процесния период.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представено е писмо № П-14891/07.12.2022 г., получено на 14.12.2022 г. от ответника Н. Д. К., с което ищецът е уведомил ответниците за задълженията, които има по отношение на процесния имот, което съдържа и покана за подписване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди.

Представено е писмо № Г-11041/12.06.2018 г., от ищеца до ответниците за откриване на партиди и сключване на договори за продажба на ТЕ за стопански нужди, ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена.

От третото лице-помагач са представени наличните при него документи за извършено дялово разпределение и годишен отчет за исковия период.

Представено е удостоверение за брак на М.П.Т. и С. Д. К., сключен на 27.08.2011 г. в САЩ, щата Масачузетс, гр. Ярмут.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени 5 осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 от ГПК.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.