Решение № 3507 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3507 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110148513 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо М. АЛ. С. за заплащане на следните суми: следните суми: сумата 658.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер 134769 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 73.07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.04.2021 г.; сумата 58.50 лв.

– такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 10.79 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 26037/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, бул.

„Васил Левски“ № 50, вх. А, ап. 9, с аб. № 134769, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага и, че ответникът не е заплатил дължимата такса дялово разпределение, за което също се дължало обезщетение за забава. Претендира разноски.

Ответникът е ангажирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва 1 исковата претенция по основание и размер като недоказана. Оспорва да е налице облигационна връзка между страните. Твърди ЗЗП да е специален по отношение на ЗЕ и се позовава на чл. 62 ЗЗП. Навежда твърдения за наличие на неравноправни клаузи в общите условия. Сочи, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки по други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя. Счита за неоснователни претенциите за услугата дялово разпределение. Оспорва претенциите за обезщетение за забава като неоснователни. Липсвали доказателства относно датата на публикуване на данни за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Прави възражение за давност.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД е конституирано по делото с определение от 21.11.2021 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 26037/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185 от 12.02.1991 г., с който Сийка Петрова С. и Александър Димитров Сидеров са дарила на М. АЛ. С. 1/2 ид. ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул. Толбухин № 53, ет. 4, ведно с избено и таванско помещения. Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, 2 обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89 от 30.12.1992 г., с който Сийка Петрова С. и Александър Димитров Сидеров са дарила на М. АЛ. С. 1/2 ид. ч. от апартамент № 9, находящ се в находящ се гр. София, бул. Толбухин № 53, ет. 4, ведно с избено и таванско помещения. Установява се от удостоверение от ГИС София, че стар адрес гр. София, бул. Толбухин № 51-57 е идентичен с адрес гр. София, бул. Васил Левски № 4652.

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Установява се по делото и, че с молба-декларация от 18.09.2007 г. ответникът М. АЛ.

С. е поискал откриването на партида за процесния имот чрез топлопреносното предприятие, като е декларирал, че имотът се ползва от двама ползватели. Към този документ се съдържа и декларация от дата 02.09.2007 г., като със същата ответникът се е задължил при промяна на собствеността, предназначението или начина на ползване на имота да уведоми ищцовото дружество. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Не се спори по делото и, че при ищеца е открита партида на името на М. АЛ. С. за процесния имот. Видно от представените документи от третото лице-помагач изготвените формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия касаят именно партидата на М. АЛ. С., всеки един от формулярите е подписан от потребителя, като поставените подписи не са оспорени в предвидения за това срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и М. АЛ. С., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, 3 отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.