Определение № 509 от 19.08.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Монтана, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500348 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 258 от ГПК, образувано по частна жалба на хххх“ ООД против определение № 1022/11.07.2025 г. по гр. д. № 228/2025 г. на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлено искане за изменение на решение № 174/02.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят хххх“ ООД твърди, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отмени решението на МРС в частта за разноските. Изтъква, че решението на МРС е било постановено при признание на иска от страна на ответника хххх“ ООД, дружеството не е дало повод за завеждане на иска, поради което са били налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да се възложат върху ищеца. При условията на евентуалност прави искане за намаляване на размера на присъдените разноски, тъй като възнаграждението на адвоката, представлявал ищеца, е прекомерно високо.

Ответникът по жалбата М. З. А. чрез адв. К. Атанасова оспорва доводите на жалбоподателя и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че въпреки заявеното с отговора на исковата молба призанние на иска, ответникът е продължил да извършва действия, с които е приканвал ищеца да погаси несъществуващия дълг. Това изключва втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК – да не е давал повод за завеждане на иска, поради което и следва да понесе разноските по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока за обжалване на решението, поради което е процесуално допустима, норазгледанапо същество е неоснователна.

Пред РС - Монтана е бил заведен отрицателен установителен иск от М. А. против ххххх“ ООД за това, че не дължи сумата 3881 лв по договор за кредит от 25.07.2016 г., тъй като вземането е погасено по давност. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е направил искане да не му се възлагат разноски съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.

МРС е постановил решение № 174/02.05.2025 г. по реда на чл. 237 от ГПК, но е отхвърлил искането разноските да останат изцяло в тежест на ищеца М. А., като се е позовал на представени доказателства, че ответникът и след завеждане на делото е предприемал действия по събиране на дълга.

По реда на чл. 248 от ГПК ответникът хххх“ ООД е направил искане МРС да отмени своето решение в частта за разноските и да не възлага върху ответника разноските, сторени от ищеца. С обжалваното определение искането е оставено без уважение.

Въззивният съд намира, че определението на МРС е законосъобразно, поради което го потвърждава.

За да бъде освободен ответникът от разноски въпреки постановеното срещу него решение, трябва кумулативно да са налице две условия: да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Въззивният съд намира, че не е осъществена първата от двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на отрицателен установителен иск, че не дължи сумата по кредита, с това, че в Централния кредитен регистър на БНБ ответникът е вписал съществуването на процесния дълг. Ако хххх“ ООД действително е считало, че вземането му срещу А. е погасено по давност, то не би оповестявал съществуването на такъв дълг в ЦКР. С това си действие ответникът е демонстрирал намерението си да събира вземането или най-малкото очакването за плащане от страна на длъжника. Единственият път за защита на ищеца при тези обстоятелства е било да отрече съществуването на дълга, като се снабди със съдебно решение, обвързващо страните със сила на пресъдено нещо. Поводът за завеждане на делото стои в действията на ответника, който е обявил наличие на дълг в публичен регистър.

Признанието на иска, направено с отговора на исковата молба, не е достатъчно, за да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, още повече, че по време на висящия процес ответното дружество чрез електронно съобщение е отправило покана до длъжника да плати. Противоречивото поведение на хххх“ ООД: от една страна признава иска, от друга предприема действия срещу длъжника по събиране на дълга, изключва освобождаването му от разноски по делото. Ищецът е бил поставен в 2 положение да търси съдебна защита като единствен способ да се освободи от дълга.

Евентуално заявеното искане за намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца е неоснователно. Възнаграждението е определено съобразно действително положения труд и сложността на делото от правна и фактическа страна.

При така изложените мотиви съдът потвърждава обжалваното определение и оставя без уважение частната жалба.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на хххх“ ООД, ЕИК 201257149, представлявано от Ю Б. Ц против определение № 1022/11.07.2025 г. по гр. д. № 228/2025 г. на Районен съд – Монтана.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Монтана, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500348 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 258 от ГПК, образувано по частна жалба на хххх“ ООД против определение № 1022/11.07.2025 г. по гр. д. № 228/2025 г. на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлено искане за изменение на решение № 174/02.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят хххх“ ООД твърди, че определението е незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отмени решението на МРС в частта за разноските. Изтъква, че решението на МРС е било постановено при признание на иска от страна на ответника хххх“ ООД, дружеството не е дало повод за завеждане на иска, поради което са били налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да се възложат върху ищеца. При условията на евентуалност прави искане за намаляване на размера на присъдените разноски, тъй като възнаграждението на адвоката, представлявал ищеца, е прекомерно високо.

Ответникът по жалбата М. З. А. чрез адв. К. Атанасова оспорва доводите на жалбоподателя и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че въпреки заявеното с отговора на исковата молба призанние на иска, ответникът е продължил да извършва действия, с които е приканвал ищеца да погаси несъществуващия дълг. Това изключва втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК – да не е давал повод за завеждане на иска, поради което и следва да понесе разноските по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока за обжалване на решението, поради което е процесуално допустима, норазгледанапо същество е неоснователна.

Пред РС - Монтана е бил заведен отрицателен установителен иск от М. А. против ххххх“ ООД за това, че не дължи сумата 3881 лв по договор за кредит от 25.07.2016 г., тъй като вземането е погасено по давност. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е направил искане да не му се възлагат разноски съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.

МРС е постановил решение № 174/02.05.2025 г. по реда на чл. 237 от ГПК, но е отхвърлил искането разноските да останат изцяло в тежест на ищеца М. А., като се е позовал на представени доказателства, че ответникът и след завеждане на делото е предприемал действия по събиране на дълга.

По реда на чл. 248 от ГПК ответникът хххх“ ООД е направил искане МРС да отмени своето решение в частта за разноските и да не възлага върху ответника разноските, сторени от ищеца. С обжалваното определение искането е оставено без уважение.

Въззивният съд намира, че определението на МРС е законосъобразно, поради което го потвърждава.

За да бъде освободен ответникът от разноски въпреки постановеното срещу него решение, трябва кумулативно да са налице две условия: да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Въззивният съд намира, че не е осъществена първата от двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на отрицателен установителен иск, че не дължи сумата по кредита, с това, че в Централния кредитен регистър на БНБ ответникът е вписал съществуването на процесния дълг. Ако хххх“ ООД действително е считало, че вземането му срещу А. е погасено по давност, то не би оповестявал съществуването на такъв дълг в ЦКР. С това си действие ответникът е демонстрирал намерението си да събира вземането или най-малкото очакването за плащане от страна на длъжника. Единственият път за защита на ищеца при тези обстоятелства е било да отрече съществуването на дълга, като се снабди със съдебно решение, обвързващо страните със сила на пресъдено нещо. Поводът за завеждане на делото стои в действията на ответника, който е обявил наличие на дълг в публичен регистър.

Признанието на иска, направено с отговора на исковата молба, не е достатъчно, за да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, още повече, че по време на висящия процес ответното дружество чрез електронно съобщение е отправило покана до длъжника да плати. Противоречивото поведение на хххх“ ООД: от една страна признава иска, от друга предприема действия срещу длъжника по събиране на дълга, изключва освобождаването му от разноски по делото. Ищецът е бил поставен в 2 положение да търси съдебна защита като единствен способ да се освободи от дълга.

Евентуално заявеното искане за намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца е неоснователно. Възнаграждението е определено съобразно действително положения труд и сложността на делото от правна и фактическа страна.

При така изложените мотиви съдът потвърждава обжалваното определение и оставя без уважение частната жалба.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на хххх“ ООД, ЕИК 201257149, представлявано от Ю Б. Ц против определение № 1022/11.07.2025 г. по гр. д. № 228/2025 г. на Районен съд – Монтана.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: