Решение № 23 от 22.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Смолян, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решениe № 59/15.08.2025 г. по гр. д. № 82/25 г. Чепеларски районен съд е осъдил на основание чл. 128 т. 2 от КТ СУ „В. Д.“ гр. Ч. да заплати на Н. С. С. сумата от 1 772, 87 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 380, 61 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г.

– 16.04.2025 г..

Със същото решение на основание чл. 222 ал. 3 от КТ СУ „В. Д.“ гр. Ч. е осъден да заплати на Н. С. С. сумата от 3 516, 70 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 754, 98 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г. – 16.04.2025 г.; осъден е ответникът да заплати на 1 ищцата на основание чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 271, 77 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за 17 работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 58, 34 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г. – 16.04.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, а в полза на РС – Чепеларе е осъден да заплати ДТ в размер на 411,58 лева и 200 лева за СИЕ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответника СУ „В. Д.“ гр. Ч., чрез пълномощник адв. В. Р., с оплаквания, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът не отчита, че в чл. 27 ал.

2 от КТД /изменен с анекса/ е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Сочи се, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г., но това предвиждане очертава само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответната категория лица; тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица – заетите в системата на предучилищното образование.

Твърди се, че след като анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към 01.01.2023 г., то кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г.; този извод се потвърждава и от тълкуването на чл. 3 от анекса.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на указания на Зам. Министъра на образованието и науката – предвиденото увеличение се извършва единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118 ал. 3 от КТ. Твърди се, че работодателя е спазил изискванията на чл. 228 ал. 1 от КТ.

Твърди се, че обратно на приетото от районния съд, наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор.

Сочи се, че качеството работник и служител се определя единствено от КТ при наличието на трудово правоотношение – ако трудовия договор е прекратен, то той не попада в кръга на лицата, определен в нормативната уредба, както и 2

КТД, съответно и Анекса към него.

Твърди се, че датата 01.01.2023 г., посочена в анекса, не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на анекса.

Във въззивната жалба се поддържа твърдението, че съгласно чл. 27 от анекса предвидения размер на основната работна заплата се определя единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към датата на увеличението; аналогично е и предвиденото в § 2 от ЗР на Наредба № 4/2017 г.

В жалбата се сочи, че районният съд без основание не е възприел съдебната практика, посочена от жалбоподателя, която подробно се цитира.

Излагат се доводи, че съдът не е съобразил, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено към датата на изменението; задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, е ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението, каквото качество уговореното със задна дата действие на увеличението не може да й придаде; в случая не се касае за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл. 54 ал. 1 от КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 от КТД, а касае договаряне период, от който постигнатите договорености да намерят приложение.

Твърди се, че не е отчетено със съдебния акт обстоятелството, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор; изводът, че с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения е напълно необоснован.

Твърди се, че е неправилно решението и в частта му, с която се присъжда доплащане на брутно, вместо нетно трудово възнаграждение – за работодателя остава повторна тежест да заплати осигуровки и данък. Твърди се, че съдът следва да присъжда нетно трудово възнаграждение, в противен случай изпълнението на решението става неосъществимо или води до нарушаване на публичния интерес.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като бъдат присъдени на ответника деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се излагат и доводи и относно прекомерност 3 на присъденото адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищцата.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Н. С. С. чрез пълномощник адв. В. П., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се излагат доводи, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, така и в Анекса към КТД не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага; изменението на КТД с анекса следва да се прилага към всички работници/служители, които към 2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Твърди се, че след като страните по КТД преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва да се отнася за всички, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Сочи се в отговора, че следва да се съблюдава принципа на равенството, като се прави позоваване на редица решения на Конституционния съд. По повод приетото относно спазване на разчети за средства и утвърдени бюджети са прави позоваване практика на ЕСПЧ, приемаща, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата.

Твърди се отговора, че обратното тълкуване на анекса и отказа за изплащане на полагащо се трудово възнаграждение е дискриминационно третиране, което е притовоправно и е форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Прави се позоваване на съдебни решения на ОС – Бургас и ОС – Русе.

Твърди се, че преобладаващата съдебна практика приема тези искове за основателни, както и че се наблюдава уеднаквяване на практиката, като се цитират решения на окръжни съдилища, като се цитират и подробно редица решения на различни съдилища. Сочи се също, че има и тълкувания, че дори изобщо не е нужно да бъдеш член на синдикална организация, защото увеличението е предвидено за всички работещи, независимо дали са членове на СО или не, като са цитирани редица решения на различни съдилища.

Прави се позоваване и на Решение № 40 по В. гр. д. № 8/2025 г.а на ОС – Смолян и Решение № 231 по гр. д. № 357/2024 г. на РС – Мадан.

Изнесена е и статистика на уважени искове по съдилища.

Излагат се доводи относно необходимостта да бъде присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение.

По отношение възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК се сочи, под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от НМРАВ се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния 4 сбор.

С отговора се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се уважат изцяло исковите претенции; претендират се разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. В.

Р. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата не се явява в съдебно заседание. От пълномощникът й адв. В. П. е постъпило писмено становище, с което поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

По делото безспорно е установено, че ищцата Шина С. С. е полагала реално труд в СУ „В. Д.“ гр. Ч. като „старши учител“ до 21.06.2023 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ.

Ищцата до 18.06.2023 г. е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители.

Не е спорно, а и от представения Анекс от 10.08.2023 г. към КДТ от 06.12.2022 г. се установява, че текстът на чл. 27 е изменен, като за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ал. 2 на чл. 27 предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл.

27, ал. 3, т. 2, индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между страните и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.