Решение № 1779 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20241100500563 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463 ГПК, вр.чл.460 ГПК, вр.чл.278 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя „Юробанк България” АД с вх.

№4888/11,12,2023год. срещу разпределение от 06,12,2023год. извършено по изпълнително дело №20229230400206 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Н., с твърдения за незаконосъобразност.

Жалбоподателят излага доводи в изпълнителното дело да е подлежаща на разпределение сума в размер на 1 269 381.88 лева от проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в град София, Столична община, район Връбница, в жилищна сграда с гаражи и магазини, изградена в югоизточната част на УПИ 11-1289, 1289-а, 1289-6 от кв. 47 по плана на град София, м. бул. “Сливница, а именно Магазин №4 и Гараж №3.

Излага доводи за неправилно разпределение по чл.136, т.3 от ЗЗД. Сочи да е правилна преценката на ЧСИ, че вземанията на банката са обезпечени с ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №80, том I, рег.№2317, дело 61/2008 на нотариус Л.Л., с район на действие СРС, вписана под №151 в регистьра на НК. Неправилно съдебният изпълнител е приел, че следва да бъдат погасени първо изцяло вземанията посочени в т.2 в реда по чл.136, т.3 от ЗЗД, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №362 19/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, частично да бъдат погасени вземанията по т.1 по ч.гр.дело№36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75състав. Съдебният изпълнител незаконосъобразно се съобразява с искане от длъжника „Р.И.“ ЕООД и приема, че следва да прецени, кое от задълженията по двата издадени изпълнителни листа, а именно по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в и по ч.гр.дело№36218/2012г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в , е по1 обременителното задължение за длъжника и да погаси него. Поддържа при конкуренция между задълженията същите да подлежат на удовлетворяване съразмерно, тъй като не се касае за доброволно изпълнение, а за принудително изпълнение. Поддържа да не може преценката за по-обременителното задължение да се извършва от допусната съдебносчетоводна експертиза, тъй като това е правен въпрос. Евентуално сочи преценката на вещо лице да е неправилна, тъй като вземанията и по двата изпълнителни листа са лихвоносни и лихвата в еднакъв размер и за двете главници е започнала да тече от една и съща дата, а именно 26.07.2012г..

На следващо място сочи, че съдебен изпълнител не се е съобразил и с условията на учредената в полза на банката ипотека. В договора за учредяване на ипотека / с НА с №80, том I, рег.№2317, дело 61/2008 на нотариус Л. Л., с вх.№1]843/2008г., акт №103, том X, дело №7589/2008г., при АВп., е видно, че е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията по договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г., за ко йто е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36218/2012г. по описа на СРС, 75св., по договор за кредит №033/2007 от 16.01,2008год., за който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на СРС, 66 с-в, в размер на кредитите до 270000евро по договор за кредит №032/2007, съответно до 150000 евро по договор за кредит №033/2007 от 16.01.2008г., ведно със сьответните лихви и разноски, включително и по последващи анекси в случай на разсрочване на кредитите. С извършеното разпределение се засягат правата на банката на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекираните имоти по Договор за кредит №032/2007 от 16.01.2008г.

Съобразно изложеното излага становище, че за вземанията по чл.136, т.3 от ЗЗД разпределението следва да е по съразмерност и да се извърши по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

На следващо място сочи да е неправилно извършеното разпределение за такси по т.26 от ТТЗЧСИ начислени по чл.136, т.2 ЗЗД и чл.136, т.3 от ЗЗД. От общият размер на таксата по т.26 не е приспадната таксата за опис по т.20 в размер на 18709,74лв. разпределена в чл.136, т.1 от ЗЗД, а самата такса по т.26 от ТТЗЧСИ е неправилно изчислена.

Съобразно изложеното е заявено становище за отмяна на разпределение. извършеното

Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното производство-Р.И. ЕООД излага становище за недопустимост на жалбата, евентуално неоснователност по съображения изложени в отговора.

Частен съдебен изпълнител-Г.Н. излага съображения за неоснователност на жалбата на кредитора-„Юробанк България“АД;

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Ц.Н. е образувано по 2 молба, подадена от „В.п.“ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.10.2011 г. по гр.д. № 42291/2011 г. по описа на СРС, 75 състав, с който „В.п.“ ЕООД е осъден да заплати на К.А. ООД сумата от 8000,00лв.-вземане по запис на заповед издаден на 05,07,2011год., предявен за плащане на 31,07,2011год., ведно със законна лихва от 07,10,2011год. до изплащане на вземането и разноски.

Представен е и изпълнителен лист от 21,09,2012год., издаден по гр.д.№ 42292/2011 по описа на СРС, ГО 73 състав, с който „В.п.“ ЕООД е осъден да заплати на „К.А.“ ООД сума в размер на 7000,00лв. главница, законна лихва от 07,10,2011год. до изплащане на вземането и 140,00лв.-разноски.

„В.п.“ ООД се легитимира като кредитора на осн.договор за цесия от 29,04,2014год.

С молба за присъединяване от „В.п.“ ООД и „Ю Е.Д.Г.“ ЕООД от 30,01,2023год. по изпълнителното дело са присъединени вземания по изпълнителен лист от 09,12,2022год. по гр.д.№ 0210/2022год. по описа на РС Трън, с който „Р.И.“ ЕООД е осъден да заплати на Р. Ж. Б. сумата от 150000,00лв.-задължение по запис на заповед издаден на 12,10,2022год. с падеж 12,11,2022год., ведно със законна лихва от 07,12,2022год. С договор за цесия от 27,01,2023год. кредиторът- Р. Б. прехвърля на „В.п.“ ООД вземане в размер на 80000,00лв., а на „Ю Е.Д.Г.“ ЕООД вземане в размер на 70000,00лв.

С молба за присъединяване от 30,01,2023год. „В.п.“ ООД е представило за изпълнение вземане по изпълнителен лист издаден на 25,01,2023год. по гр.д.№

0021/2023год. по описа на РС Трън, с който „Р.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.п. сумата от 10000,00лв. –задължение по запис на заповед издаден на 13,11,2022год., с падеж 13,01,2023, ведно със законната лихва, считано от 25,01,2023год.

С молба от 27,03,2023год. е заявено присъединяване на „Юробанк България“ АД за вземания по изпълнително дело № 9252/2012год. на ЧСИ М.Б..

Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот – находащ се в град София, Столична община, район Връбница, в жилищна сграда с гаражи и магазини, изградена в югоизточната част на УПИ 11-1289, 1289-а, 1289-6 от кв. 47 п о плана на град София, м. бул. “Сливница “, а именно Магазин №4 и Гараж №3, собственост на „Р.И.“ ЕООД.

С постановление за Разпределение от 06.12.2023 г., сумата от 1 269381,88лв., получена от публична продан на магазин 4 и гараж 3 е разпределена, както следва:

Съгласно чл.136, ал1, т.1 от ЗЗД :

1. Вземания за разноски на В.п. ООД -2005,20лв.

2. Такси към ЧСИ в изпълнението:

-т.31-допълнителни разходи-67,42лв.;

- т.5-четиридесет броя съобщения-960,00лв.;

- т.13-изготмвяне и предявяване на разпределение-36,00лв.;

- т.20-неплатена такса опис-18709,74лв.;

3

Общо разпределена сума в размер на 21778,36лв.

2.Съгласно чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД - Вземания на държавата за данъци върху недвижимия имот, от стойността на имота:

-10185,94лв.-данък недвижим имот за магазин 4, такса по т.26-997,39лв.

-320,11лв.-данък недвижим имот за гараж 3, такса по т.26 от ТЧСИ-38,41лв.

Общо разпределена сума в размер на 11541,85лв.

3.Съгласно чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД -Вземания обезпечени със залог или ипотека-от стойността на заложените или ипотекирани имоти.;

3,1-вземанията на „Юробанк България“ АД по договор за кредит №033/2007, както следва:

-главница -389411,03лв.;

-законна лихва от 26,07,2012год. изчислена към датата на

06,12,2023год. в размер на 457568,56лв.; разпределението -

-мораторна лихва в размер на 482,69лв.;

-вземания по изпълнителен лист от 13,03,2020год., издаден по т.д.№2424/2013год.

СГС в размер на 19413,00лв;

-вземания по изпълнителен лист от 17,09,2021год. издаден по т.д.№2101/2013год. на СГС в размер на 12354,88лв.;

Върху погасените суми е начислена такса по т.26 в размер на 27014,98лв.

3,2-Вземанията на Юробанк България АД по договор за кредит №032/2007год. са погасени до размер на сумата от 320492,19лв./ без да са конкретизирани/, както и е начислена е такса по т.26 в размер на 9324,34лв.

Общата сума за получаване от страна на Юробанк България АД е в размер на 1199722,35лв.;

Съгласно чл.136, ал.1, т.4, т.5, т.6 от ЗЗД и чл.137 от ЗЗД суми не са разпределяни;

Посочено е, че вземанията на присъединените по право взискатели- ГД на НАПСофия, на взискателите Ю Е.Д.Г. ЕООД и В.п. ООД, както и на взискателите с предходно вписани възбрани върху продадените недвижими имоти –Инвестиционна компания АД и Бизнес парк София АД остават непогасени.

Основание за разпределение на събраната по изпълнителното дело сума възниква, ако същата е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съобразно чл.460 от ГПК. В 4 тази хипотеза съдебния изпълнител заделя първо суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение като в случай, че е налице остатък същия се разпределя по съразмерност.

При преценка основателността на жалбите съдът съобразява задължителните указания по Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС. Проверката по извършеното от съдебен изпълнител разпределение се извършва в производство пред окръжен съд, който прилага правилата на въззивното обжалване, но е ограничен от изложеното в жалбата основание за незаконсъобразност. Ето защо с т.1 от цитираното ТР е прието „относно законосъобразността на разпределението окръжният съд да е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението“. Съдът има задължението да провери допустимостта на разпределението, при спазване на правилата на чл.458 и чл.459 от ГПК, поради което съдът дължи проверка изпълнено ли е задължението на съдебният изпълнител да конституира присъединен по право кредитор като го включи в разпределението – държавата, кредитор в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, ипотекарен или заложен кредитор.

В конкретната хипотеза съдът констатира присъединените по право взискатели –ТД на НАП за публични задължения, кредитори с предходно наложени възбрани върху имота да са включени в разпределението, но вземанията им не са удовлетворени. Ето защо и предвид липсата на жалба срещу разпределението съдът не преценява законосъобразността на разпределението по отношение на тях, а що се отнася до вземанията на ТД на НАП същите биха попаднали в реда на чл.136, т.6 от ЗЗД, за който суми не са разпределяни.

Изложените в жалбата от ипотекарният кредитор възражения за неправилност на разпределението касаят неправилно изчисление на таксата по т.26, както и реда на разпределение по чл.136, т.3 от ЗЗД. Тъй като таксата по т.26 от ТТЗЧСИ по същество е относима към чл.136, т.1 от ЗЗД, то евентуалната основателност на възражението би определила и обема на подлежащата на разпределение сума в следващите редове, доколкото принципът е, че не се пристъпва към удовлетворяване на вземания от следващ ред, ако не са погасени суми от предходен.