Определение № 3754 от 27.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3754 гр. София, 27.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002101522 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1517/27.02.2023 г., подадена от П. С. А. и Й. А. А., чрез адвокат Ц. Л., срещу решение № 4 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 20223000500445/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 395 от 30.03.2022 г. по гр. д. № 1057/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по предявените от Б. Б.

Б. срещу П. С. А. и Й. А. А., че ищцата е собственик на 7/8 ид. ч. от недвижим имот апартамент № 25, с идентификатор ***** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, със застроена площ от 85.98 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение, находящо се под ап. № 3, както и с 2.97161 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание наследяване от В. А. Б., починала на 29.11.2012 г., а тя - чрез договор за покупко-продажба по време на брака си с А.

А. Б., признати за собственици с нот. акт № 176, том 5, дело № 2243/1967 г., и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението на 7/8 ид. ч. от гореописания недвижим имот.

Въззивният съд е съобразил в решението си, че Б. Б. Б. е предявила срещу П. С. А. и Й. А.

А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че в качеството й на наследник на Б. А. Б. - неин баща, починал на 30.03.2012 г., дядо й А. А. Б., починал на 18.06.1992 г., и баба й В. А. Б., починала на 29.11.2012 г., е собственик на 7/8 ид. ч. от описания по-горе имот. Същият бил придобит от В. А. Б. и съпруга й А. А. Б. по силата на договор за покупко-продажба, съгласно нот. акт № 176/1967 г.; след смъртта си А. Б. бил наследен от сина си Б. Б., чиито наследници се явяват ищцата и съпругата му С. П., и от съпругата си В.

1

Б.; последната починала след сина си Б. Б., поради което била наследена от Б. Б.. В резултат на тези правоприемства ищцата се легитимира като собственик на 7/8 ид. ч. от имота, като тези й права се оспорват от ответниците - майка и син, които владеят същия имот без да притежават противопоставими й права, и са предприели действия за неговата продажба.

От своя страна, ответниците са се позовали на нотариално завещание от В. А. Б., настъпило наследствено правоприемство след смъртта на А. А., починал на 24.08.2014 г., и извършено дарствено разпореждане от П. А. в полза на сина й Й. А. с придобитите от нея по завещанието и по наследяване от съпруга й права в размер на 3/4 ид. ч. от процесния апартамент. Навели са твърдения, че към датата на смъртта си В. Б. е била едноличен собственик, тъй като със саморъчно завещание от 05.04.1990 г. съпругът й А. Б. й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество.

Въззивният съд е приел, че по делото не съществува спор по установената от събраните доказателства фактическа обстановка: по силата на договор за покупко-продажба съпрузите А. А. Б. и В. А. Б. са били собственици на спорния недвижим имот, за което обстоятелство е съставен нот. акт № 176, том V, д. № 2243/1967 г. Бракът им е прекратен със смъртта на А.

Б., починал на 18.06.1992 г., а негови наследници по закон са преживялата съпруга В. Б. и синът му Б. Б.. Последният е починал на 30.03.2012 г., оставяйки за наследници съпругата си С. Ж. Б. и дъщеря си Б. Б. Б.. В. Б. е починала на 29.11.2012 г., след сина си Б. Б., поради което и на основание чл. 10, ал. 1 ЗН неин наследник по закон е Б. Б..

Апелативен съд – Варна е приел за установено и че със саморъчно завещание от 05.04.1990 г., обявено на 22.10.2014 г. по молба на П. А. и вписано в СВ под № 151, том XI, д. № 16430/19.12.2014 г., А. А. Б. е завещал на съпругата си В. Б. „всичкото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, влогове и застраховки“, която от своя страна, с нотариално завещание от 03.08.2012 г., нот. акт № 5, том I, д. № 5/2012 г. на нотариус с peг.

№ 465, е завещала на А. Й. А. и П. А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си. А. А. е починал на 24.08.2014 г., след завещателката си, и е оставил наследници по закон съпругата и сина си - П. С. А. и Й. А. А.. С договор за дарение, сключен с нот. акт № 25, том II, д. № 258/2018 г. на нотариус с peг. № *, П. А. се е разпоредила с придобитите по наследство 3/4 ид. ч. от процесния апартамент в полза на сина си. За доказване правата на собственост в нотариалното производство са били представени горепосочените нот. акт № 176/1967 г. и завещания.

Въззивният съд е приел, че визираните завещания са своевременно оспорени от Б. Б., като по отношение на саморъчното завещание на А. Б. възраженията са относно неговата автентичност (същото не е написано и подписано от завещателя), а по отношение на нотариалното завещание на В. Б. е предприето оспорване по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, с твърдения, че към датата на съставянето му завещателката не е могла да разбира свойството и значението на действията си, поради което същото е унищожаемо. Тези оспорвания са приети от първоинстанционния съд за неоснователни, като относно изводите му липсват наведени оплаквания пред втората съдебна инстанция.

Съдът е посочил, че в хода на процеса, в съдебно заседание от 05.11.2021 г., в което е била изслушана свидетелката В. М. А., Б. Б. е навела ново възражение срещу нотариалното 2 завещание на В. Б., а именно за нищожност поради несъвместимост по смисъла на чл. 584, т.

3 ГПК на участвалата и като свидетел в нотариалното производство В. М. А., явяваща се първа братовчедка на завещателката, на основание чл. 584, т. 3 ГПК. Намерил е доводите за недопустимост на това възражение като преклудирано и за нарушено право на защита, наведени във въззивната жалба, за неоснователни. Визирал е, че съгласно разпоредбата на чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат твърдения за нови обстоятелства и да сочат нови доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят своевременно. Това означава и въвеждането в предмета на спора на нови защитни възражения, когато същите се основат на тези нови обстоятелства или доказателства. Съдът е посочил, че в случая възражението е основано на обстоятелство за роднинска връзка между завещателката и участвалата като свидетел при съставяне на нотариалното завещание В. М. А., разпитана като свидетел по настоящия спор, която при снемане на самоличността й в съдебното заседание от 05.11.2021 г. е посочила, че е първа братовчедка на наследодателката В. Б.. Твърдения от страна на А., че това обстоятелство е било известно на В. Б. към провеждане на първото по делото съдебно заседание, не са наведени, а от данните по делото могат да се направят изводи, че Б. Б. не е познавала роднинския кръг на баба си, поради което същото съставлява новоузнато обстоятелство по смисъла на чл. 147 ГПК - в представения от нея в съдебното заседание от 05.11.2021 г. договор за доброволна делба такава родствена връзка не е посочена; свидетелката е допусната при условия на призоваване по искане на Б. Б., като изрично сочи в показанията си, че не я познава, родителите на последната са били разведени отдавна и не знае дали Б. е ходила при баба си; за това, че родителите на Б. са били разделени отдавна и че контактите с баба й по бащина линия са били редки, сочи и свидетелката И. Г.. По тези съображения Апелативен съд – Варна е направил извод, че посоченото възражение за нищожност на процесното нотариално завещание е направено в срок, при ненастъпила преклузия за обстоятелствата, на които се основава. В срок е било направено и доказателственото искане от страна на Б., чиято е доказателствената тежест за доказване на твърдяната несъвместимост, за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за родствени връзки, което доказателство е представено и прието от съда в следващото съдебно заседание. Ето защо е счел цитираното удостоверение за родствени връзки за допустимо доказателство; същото не е оспорено от насрещните страни и удостоверява, че свидетелката В. М. А. и В. А. Б. са в родствена връзка по съребрена линия от четвърта степен.

Въззивният съд е изложил, че разпоредбата на чл. 24 ЗН по императивен начин определя формата на нотариалното завещание - нотариален акт, съставен при извършването на разписани в поредност действия от нотариуса, завещателя и двамата свидетели, като липсата на който и да е от изискуемите се елементи или нарушена поредност води до нищожност на нотариалното завещание съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо е приел и че изискването за участие на двама свидетели при извършването на нотариалното завещание е част от неговата форма.

Във въззивното решение е прието, че безспорно Законът за наследството се явява специален относно уредбата на нотариалното завещание и същият не поставя специфични изисквания 3 относно свидетелите. Именно поради това по отношение на тях намират приложение общите правила на нотариалните производства относно т.нар. инструментарни свидетели, съдържащи се в ГПК, в т.ч. и ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК — невъзможност в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които се намират със завещателя или нотариуса в посочените в чл. 575 ГПК отношения. По този въпрос въззивният съд е съобразил практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Според Апелативен съд - Варна родството по съребрена линия от четвърта степен е сред основанията за несъвместимост. С оглед на това и предвид изложеното, че участието на свидетелите е елемент от формата на нотариалното завещание, нарушаването на разпоредбата на чл. 584, т. 3, във вр. с чл. 575 ГПК означава липса на изискуем се свидетел, което от своя страна има за последица неспазване на предписаната от закона форма за действителност на нотариалното завещание, обуславящо неговата нищожност на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, във вр. с чл. 24 ЗН, и независимо, че неспазването на нормата на чл. 584 ГПК не е сред общите основания за нищожност на нотариалните удостоверявания (чл. 576 ГПК). Поради участие в нотариалното завещание на свидетел, по отношение на който е налице несъвместимост, съдът е намерил за основателно възражението на Б. Б. за нищожност на извършеното от наследодателката й В. Б. завещателно разпореждане в полза на П. А. и съпруга й (наследодател на ответниците по исковата молба). Посочил е, че това прави безпредметно и обсъждането на приетото за разглеждане от него своевременно направено от Б., но неприето от първоинстанционния съд, възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на В.

Б..

Относно възражението по чл. 30 ЗН срещу извършеното завещание от А. Б. в полза на съпругата му В. Б., направено от Б. Б. в качеството й на наследник на Б. Б., също прието за разглеждане във въззивната инстанция, Апелативен съд – Варна е намерил, че доколкото завещателното разпореждане е универсално и е безспорно между страните, че приживе завещателят не е извършвал дарствени разпореждания в полза на прекия й наследодател, то действително запазената част на последния е била накърнена. Посочил е, че по аргумент от даденото в т. 4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС разрешение обстоятелството, че Б. Б. не е приел наследството по опис, е без значение за основателността на това възражение. Приел е за основателен обаче довода, че правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството на А. Б. е погасено по давност, като е съобразил, че саморъчното завещание е обявено и вписано на 19.12.2014 г., от който момент съгласно ППВС № 7/1973 г. е започнал да тече 5-годишният давностен срок.

Предвид гореизложеното, въззивният съд е формирал извод, че Б. Б. е доказала претендираните от нея права на собственост върху процесния апартамент. Макар поради извършеното завещателно разпореждане от А. Б. баща й да не е придобил по наследяване права, които след смъртта му да са наследени от нея, то в качеството й на единствен наследник по закон на баба си В. Б., едноличен собственик на процесния имот на основание прекратената СИО и като универсален наследник по завещание на съпруга си А. Б., Б. Б. се легитимира като титуляр на правото на собственост в пълен обем. П. А. и А. А. не притежават противопоставими права, тъй като поради нищожността на нотариалното 4 завещание вещнопрехвърлителният ефект не е настъпил, съответно след смъртта на А. А. не са придобити права по наследяване, респ. П. А. не е транслирала каквито и да било права с извършеното в полза на Й. А. дарение.