Решение № 75 от 24.03.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Исперих, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100293 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от С. Е. Х., ЕГН 721017507, А. Я. Е., ЕГН **********, М. Я. Б., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник З. Ф. А., ЕГН **********, съгласно пълномощно рег. № А 06715/22.04.2024г на нотариус А А, 43-ти нотариус на Б, Т, всички действащи чрез пълномощник адв.В. К., със съдебен адрес гр.И, ул."А" № .., против А. Я. А., ЕГН **********, С А. Я., ЕГН **********, Ш. А. Х., ЕГН **********, А. Р. Х.,

ЕГН **********, осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за установяване на правото на собственост по наследство на ½ ид. ч. от поземлен имот № ................., находящ се в строителните граници на гр. И. общ. И. обл. Р, улица „В Л“ №.., с площ от 825 кв. м., вид на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи: Поземлен имот № ................, Поземлен имот №................, Поземлен имот № ................., Поземлен имот №............., и са собственици на построените в същия имот: 1.

Сграда с идентификатор ПИ ............., със застроена площ от 61 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, с прилежащото към нея избено помещение с площ от 16 кв.м., 2. Сграда с идентификатор ПИ................, със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и 3. Сграда с идентификатор ПИ.............., със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи - 1,с предназначение жилищна сграда еднофамилна, ведно с всички останали подобрения и приращения в имота, и за предаване на владението върху имота. Моли се съда да присъди разноски в полза на ищците, които ответниците да заплатят солидарно.

1

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния имот по наследство. Твърди се, че през 2020г. първият ищец предоставил ключа за къщата на първия ответник А. А., който е чичо на ищците, за да я наглежда и ползва при нужда, като разрешила и да обработва тяхната половина от имота, за да не пустее. Ответникът А. имал друг имот в гр. И, в който живеел. Тъй като къщата не се ползвала през 2024г. ищците искали да продадат имота, но разбрали, че той вече бил продаден. Ищците извършили проверка и установили, че първият ответник се снабдил с нотариален акт по давностно владение за целия имот и веднага го дарил на втория ответник, който от своя страна го продал на третия и четвъртия ответник. Твърди се, че първият ответник никога не е владял имота като свой, а през времето, през което го е ползвал е бил само държател, защото със съгласието на ищците му е била дадена възможност да ползва тяхната част от градината и да наглежда къщата, тъй като е близък техен роднина. Твърди се, че ищците никога не са се дезинтересирали от имота. Твърди се, че не е изтекла предвидената от закона давност, въз основа на която първият ответник е придобил имота. Счита, че вторият ответник е придобил имота от несобственик и съответно не е могъл да стане такъв. Намира, че тъй като третият и четвъртият собственик са закупили имота от несобственик, те също не са собственици на имота, поради което го владеят неоснователно.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. Я. А. и С А. Я., представлявани от адв. С. Х. от АК – С, със съдебен адрес гр. В, ул. „Т у“, № .. – партер, с който оспорват иска като неоснователен. Оспорват фактическите твърдения изложени в исковата молба.

Оспорват представените с исковата молба писмени доказателства, с изключение на Нотариален акт № 74, том III, рег.№ 4118, дело 96/2003г. по описа на нотариус №254/НК-Р. А., вписан надлежно вх.рег.№1169/30.05.2023т.

Акт № 161, том 4, дело 772/2023г. по описа на Службата по вписванията И.;

Нотариален акт № 99, том III, рег. № 4300, дело 513/2023г. по описа на нотариус № 254/НК- Р. А., вписан надлежно вх.,рег.,№,1254/08.06.2023г.; Акт № 13, том 5, дело 824/2023г. по описа на Службата по вписванията И.;

Нотариален акт № 91, том VI, peг. №8650 дело 984/2023г. по описа на нотариус №688/НК - П. А., вписан надлежно вх.рег. №3296/28.12.2023 г.; Акт №1 13, том 12, дело 2397/2023г. по описа на Службата по вписванията И.;

Скица на поземлен имот № 15- 479128/13.05.2024г. издадена от СТКК-Р.:

Удостоверение за наследници. Твърди се, че ответникът А. А. е придобил имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, упражнявано непрекъснато, необезпокоявано с намерение за своене. Твърди, че фактическата власт е упражнявана по отношение на целия имот. Твърди се, че ищците живеят трайно извън територията на Република Б., като не са владели имота. Заявява, че може да бъде постигнато доброволно уреждане на спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ш. А. Х. и А. Р. Х., представлявани от адв. С. Х. от АК – С., със съдебен адрес гр. В., ул. „Т. у.“, № .. – партер, с който оспорват иска като неоснователен. Оспорват фактическите твърдения изложени в исковата молба.

Оспорват представените с исковата молба писмени доказателства. Твърдят, че са добросъвестни приобретатели и са станали собственици на годно правно основание.

2

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От представен по делото Протокол от 16 ноември 1968г., че Исперихски народен съд е одобрил съдебна спогодба, сключена между М. Я. А.ов, Е. Я.

А.ов, А. Я. А., М. Я. А., Е Я. А., с която страните са се споразумели относно останалото им от техния наследодател Я. А. Б, бивш жител на гр. И., починал на 15.VI.1968г., имущество. Въз основа на сключената спогодба А. Я. А. и Е.

Я. А. са постигнали съгласие за разделяне на ползването на съсобствения им парцел XIV-521, в квартал 23 в дворищния регулационен план на И, като А. Я.

А. ще ползва половината от парцела отстоящ на север от линията свързваща средата на лицата на същия към ул. „Г Д“ и средата на граничната линия между този парцел и парцел V – 522 в същия квартал, а Е. Я. А.ов ще ползва останалата половина от парцела на юг от линията свързваща средата на лицата на същия към ул. „Г Д“ и средата на граничната линия между този парцел и парцел V – 522 в същия квартал. Видно от представения протокол Е. А.ов придобива изключително право на собственост върху една жилищна сграда построена в парцела, състояща се от две стаи, салон и мазе, както и върху сайвант, находящ се в същия парцел.

От удостоверение за наследници се установява, че Е. Я. А. е починал на 28.04.2013г., като оставил за наследници трите си деца. Синът му Я. Е. Я. починал на 23.07.2013г., като бил наследен от дъщеря си А. Я. Е., а Я. Е. Я. починал на 03.04.2014г., като оставил за наследник дъщеря си М. Я. Б..

Основен спорен момент е дали ответникът А. Я. А., е осъществявал спокойно, непрекъснато и явно владение върху имота, като е демонстрирал пред останалите съсобственици, че владее имота за себе си.

Доколкото ответника А. Я. А. се легитимира като едноличен собственик на процесния имот и постройките в него съобразно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност 74, том № III, рег. № 4118, дело № 96 от 2023г. в тежест на ищците бе да оборят обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота и сградите в него. Съдът намира, че същите успяха да сторят това в условията на пълно и главно доказване посредством събраните свидетелски показания на свидетелите Г М С и Н Н А. които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и вътрешнонепротиворечиви, които установяват че след смъртта Е. Я. А. и неговият син Я. Е. Я., ответника А. Я.

А. не е упражнявал владение върху целия имот, не е обработвал градината, не е полагал грижи за сградите в имота, както и не е демонстрирал пред ищците – съсобственици владението върху целия имот. Свидетелите сочат, че Я. Е. Я. е живял в процесния имот до смъртта си на 03.04.2014г., като след смъртта му не са полагани грижи нито за градината, нито за постройките в имота.

Свидетелят Н свидетелства, че след смъртта на Я. Е. Я., ключовете за имота са се намирали в него, като година и половина след това е предал ключовете на С. Е. Х.. Свидетеля категорично заявява пред съда, че докато ключовете за имота са били у него, ответникът А. А. не е посещавал имота, и през последните десет години никой не е правил нищо в имота. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля С. Св. А К, заявява, че в имота и постройките са живели Е. Я. А. и синовете му Я. и Я.. Сочи, че в имота не се живее от около 10 години, когато са починали Е. и синовете му. Свидетелят заявява, че ответникът А. А. обработвал градината, като сеел домати и лук.

3

Твърди, че в имота нямало вода и ток, но след това заявява, че виждал ответникът А. да полива, което противоречи на заявеното по-рано, че в имота няма вода. Свидетелят сочи, че след смъртта на Е. и синовете му къщата била в лошо състояние, като не е виждал ответника А. да полага грижи за нея и да извършва ремонти. От друга страна свидетелката М Н заявява, че живеейки в съседство, в продължение на 20 години виждала ответника А. А. да обработва градината. Сочи, че освен А. А. не е виждала други лица в имота. Твърди, че не познава брат му Е.. Твърди, че откакто живее в съседство – 1996г., не е виждала друг освен г-н А. в имота. Сочи, че не е виждала някой да живее в постройките, намиращи се в поземления имот. Тази твърдения заявени от свидетелката Н, изцяло противоречат на фактите установени от останалите трима свидетели. Показанията на свидетелите на ответната страна – К и Н взаимно си противоречат, относно това дали Е. Я. А. и синовете му са живели в имота до смъртта на Я. Е. Я. през 2014г. В същото време св. К сочи, че ответника А. обработва градината след смъртта на брат си и синовете му, т.е. след 2014г., а свидетелката Н твърди, че обработва имота от 1996г.

Съдът намира, че ищците успяха да докажат че ответникът А. А. не е владял процесния имот преди смъртта на брат си Е. А. и синовете му, последния от които починал на 03.04.2014г., а след тази дата ползването на имота, с изключение на постройките в него се е осъществявало съвместно и по съгласие на всички собственици. Следва да се има предвид, че владелецът и съсобственик се явява държател на общия имот, като следва да демонстрира изрично пред останалите съсобственици, че владее имота за себе си. По делото категорично се доказа, че ответника А. А. не е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху имота за целия период от 03.04.2014г. до 2023г.. По делото липсват доказателства същият да е демонстрирал пред останалите, намерението си да държи вещта като своя в период от 10 години.

По изложените съображения по делото безспорно се доказа, правото на собственост на ищците върху ½ ид. ч. от процесния имот и върху построените в имота сгради.

По делото е безспорно, че понастоящем третия и четвъртия ответници Ш.

А. Х. и А. Р. Х. владеят целия поземлен имот и постройките в него, като възпрепятстват възможността на останалите съсобственици да ползват същите. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.

108 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2580,95 лева, от които 2500 лева адвокатско възнаграждение, 65,95 лева държавна такса в производството, 10 лева държавна такса за вписване на исковата молба, както и 5 лева за издаването на съдебно удостоверение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на А. Я. А., ЕГН **********, С А. Я., ЕГН **********, Ш. А. Х., ЕГН **********, А. Р. Х., ЕГН **********, че С. Е. Х., ЕГН 721017507, А. Я. Е. ,ЕГН **********, М. Я. Б., ЕГН **********, са собственици на ½ ид. ч. от поземлен имот № ............, находящ се в 4 строителните граници на гр. И. общ. И. обл. Р, улица „В Л“ № .., с площ от 825 кв. м., вид на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи: Поземлен имот №.............., Поземлен имот № ..............., Поземлен имот № ..............., Поземлен имот № .............., и са собственици на построените в същия имот: 1. Сграда с идентификатор ПИ ..................., със застроена площ от 61 кв. м., брой етажи 1,с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, с прилежащото към нея избено помещение с площ от 16 кв.м., 2. Сграда с идентификатор ПИ ................, със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и 3. Сграда с идентификатор ПИ ...................,със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи - 1,с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, като ОСЪЖДА Ш. А. Х., ЕГН **********, А. Р. Х., ЕГН **********, да предадат на С. Е. Х., ЕГН 721017507, А. Я. Е.