Решение № 583 от 01.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20212100501271 по описа за 2021 година

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление: гр.София 1303, ул.,,Шар планина“ №35, представлявано от Румен Стефанов Бобев- Председател на Съвета на директорите и Милен Иванов Драгневски–Изпълнителен директор, чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова, срещу два различни съдебни акта–Решение №2602090 от 21.12.2021г. и Решение № 260062/07.05.2021г. за допълване на Решение №2602090 от 21.12.2021г, постановени по гр.д.№817/2019г. по описа на Районен съд- Айтос.

Въззивна жалба вх.№261746/07.06.2021г., предявена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова е подадена срещу Решение №2602090 от 21.12.2021г. по гр.д.№817/2019г. по описа на Районен съд- Айтос в частта, с която съдът е уважил акцесорните искове за законна лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода от датата на настъпване на ПТП- 16.04.2017г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован в обжалваната част, постановен в противоречие с материалния закон. Излага съображения.

Изразява несъгласие с изводите на съда относно присъждане на законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение. Намира, че в случая разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД била неприложима и следвало да се приложи нормата на чл.497, ал.1 от 1

КЗ. Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с искането на ищците за изплащане на претендираните суми.

Твърди се, че А.. Х. А.. предявил пред въззивното дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на настъпилото на 16.04.2017г. ПТП. Посочва се, че с Писмо изх.

№001/2246 от 08.09.2017г. по образуваната ликвидационна преписка, застрахователят отказал изплащане на обезщетение, тъй като не били представени доказателства, изискани по реда на чл.106 от КЗ. С молба от 04.07.2018г., ищците предявили пред ЗАД ,,АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, претенции по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП. Подчертава се, че представените към молбата доказателства (констативен протокол и медицински експертизи) се явявали недостатъчни за изясняване обстоятелствата относно претърпените вреди.

Развиват се съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ.

Навеждат се доводи, че съдът следвало да се произнесе по направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на възникналото ПТП от страна на водачите на л.а. ,,М.“, рег.№А4543ММ (Пенка Тодорова Славова) и на л.а. ,,Рено Л.“, рег. №7063МХ (С.Е.Р.). Направен е анализ на събраните по делото в първоинстанционното производство доказателства(САТЕ). Излага се становище относно солидарната отговорност за заплащане на обезщетение (чл.53 от ЗЗД).

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване съдебен акт на въззвината инстанция, с който да бъдат отхвърлени акцесорните искове за законна лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода от датата на настъпване на ПТП- 16.04.2017г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А.. Х. А.., ЮС. Х. А.. и Н. М.

А.., чрез адв.Свилен Стоянов- САК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. На първо място се навеждат доводи относно правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя, както и лихва за забава, на основание чл.84 от ЗЗД. Развиват се подробни съображения относно характера на разпоредбата на чл.496 от КЗ. Твърди се, че в конкретния случай, тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ изтекъл и застрахователят не се произнесъл по предявената извънсъдебна претенция.

Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения, че не били налице достатъчно доказателства за вината на застрахования при ЗАД ,,АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, водач.

Посочва се, че документите, които застрахователят изисквал допълнително следвало да бъдат обективно съществуващи. Развиват се съображения за злоупотреба с право от страна на застрахователното дружество. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (Решение№93 от 27.11.2020г., постановено по т.д.№2013:/2019г. на ВКС, І-во т.о.).

Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за наличие хипотезата на чл.499 от КЗ.

2

Твърди се, че в случая обстоятелството дали други водачи са допринесли за настъпване на процсното ПТП и са солидарно отговорни, се явявало ирелевантно.

Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивна жалба вх.№ 261746/07.06.2021г. е подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова срещу Решение № 260062/07.05.2021г., с което съдът е допълнил Решение №2602090 от 21.12.2021г. по гр.д. №817/2019г. по описа на Районен съд- Айтос.

С горецитираното решение, съдът е осъдил ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, да заплати на всеки от ищците- А.. Х. А.., ЕГН **********, ЮС. Х. А.., ЕГН ***, Н. М. А.., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017г. на път ППЕ 773-479, км.9, в размер на 3000, предявен като частичен иск от 30000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП-16.04.2017г. до окончателното й плащане.

Със същото решение, съдът е осъдил всеки от ищците- А.. Х. А.., ЮС. Х. А.. и Н. М. А.., да заплатят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, сумата от 190 лева- съдебноделоводни разноски съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, съдът е осъдил ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, да плати по сметка на РС- Айтос държавна такса в размер на 300 лева.

С подадената въззивна жалба се изразява недоволство от горецитирания съдебен акт на първоинстанционния съд. Жалбоподателят намира същия за неправилен и необоснован.

Излага съображения. Твърди, че присъдените размери на обезщетение, възлизащи на общо 4000 лева за всеки от ищците, се явявали прекомерно завишени и несъответстващи на вида, степента и продължителността на търпените болки и страдания.

Направено е обобщение на събраните по делото доказателства (писмени, гласни и експертизи). Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Излага становище, че единствено справедлив бил размерът на обезщетение, присъден с първоначално постановеното решение (по 1000 лева за всеки от ищците). Развиват се подробни съображения в тази насока. Навеждат се доводи във връзка с присъдената законна лихва. Твърди се, че дължимата такава следвало да бъде определена върху размера на обезщетение за всеки от ищците, считано от 13.04.2019г. (датата, на която изтекъл срокът за представяне на доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ). Излага се твърдение за извършени процесуални пропуски на съда при произнасяне както на първоначално постановеното решение, така и на допълнителното.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат отхвърлени за разликата над 1000 лева до увеличения и претендиран размер от по 10000 лева. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК ,,Лев Инс“АД, трето лице 3 помагач, чрез адв.Златка Томова, с който се излага становище за основателност н въззивната жалба. Твърди се, че ищците не провели пълно и главно доказване относно действително претърпените вреди. Посочва се, че постановеният съдебен акт не кореспондирал с утвърдената съдебна практика в сходни случаи (Решение№7065 от 09.01.2020г. по гр.д.

№45312/2018г на СРС.; Решение№51 от 25.02.2016г. по гр.д.№485/2015г на РС-Ботевград;

Решение№2012 от 15.05.2013г. по гр.д.01206:/2012г. на РС-Пловдив). Навеждат се доводи, че неправилно съдът уважил претенцията за присъждане на законна лихва от 16.04.2017г., като не съобразил законодателните промени от 01.01.2016г. Позовава се на разпоредбата на чл.111 от ЗЗД.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на въззвината жалба.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.. Х. А.., ЮС. Х. А.., Н. М. А.., чрез адв. Свилен Стоянов -САК, с който същата се оспорва изцяло.

Навеждат се доводи относно размера на претърпените от ищците(въззиваеми) неимуществени вреди. Направено е обобщение на събраните по делото доказателства.

Посочва се, че определеното обезщетение следвало да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Излага се становище във връзка със законната лихва, начислена върху обезщетението за неимуществени вреди на ищците.

Иска се потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендират се сторените в производството пред настоящата инстанция разноски.

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона преклузивен срок, от страна, която има правен интерес от обжалване на постановените решения, поради и което са допустими за разглеждане по същество.

Частна жалба с вх.№ 261111/08.03.2021г. по описа на Районен съд Айтос, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова против определение № 260141/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 817/2019г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД за изменение на Решение № 260090/21.12.2020г., постановено по гр.д. № 817/2019г. по описа на Районен съд – Айтос в частта за разноските, чрез намаляване присъдения размер на разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от ищците.

Счита постановеното определение за неправилно, както и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил размерът на уважената претенция на всеки един от ищците и неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Счита, че определеният от съда размер на възнаграждението – 830 лв. се явява завишен и прекомерен и не е в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Иска от съда обжалваното определение да бъде отменено и присъдения размер на адвокатското възнаграждение в полза на всеки един от ищците да бъде намален.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна - А.. Х. А.., 4

ЮС. Х. А.., и Н. М. А.., всички чрез адв. Свилен Стоянов-САК,, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Жалбата е подадена в едноседмичен срок от връчването на обжалваното определение и е допустима.

В с.з., страните не се явяват, редовно и своевременно уведомени. По делото е постъпило писмено становище от въззивника, с което се поддържат подадените жалби. Въззиваемите чрез процесуалния си представител са депозирали становище, с което поддържат подадените отговори.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС–Айтос са предявени в условията на обективно и субективно съединени искове да се осъди ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД да заплати на всеки един от ищците А.. Х. А.., ЮС.

Х. А.. и Н. М. А.. застрахователно обезщетение от по 1000 лева за претърпените от тях неимуществените вреди, вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2017г., на път ППЕ773-479, км.9, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Всяка една от исковите претенции за обезщетение е предявена като частична за сумата от 1000 лв. от общ размер 30 000 лв.