Решение № 2481 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2481 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Гражданско дело №

20241100102411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на Р. М. Н. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за присъждане на сумата 40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1420.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на 02.09.2021г. в гр.София, движейки се по тротоара на ул. „*********“ № 38, попаднал в участък с неравни плочки, спънал се в счупена плочка, в резултат на което загубил равновесие, залитнал и паднал, при което получил травматично увреждане: „Закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица /бималеоларно/“, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането - 02.09.2021г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба твърди, че в резултат на травмата претърпял неимуществени вреди – болки и страдания с голям интензитет. Претърпял множество медицински изследвания и двукратна оперативна намеса, продължителен период на възстановяване и рехабилитация, в голяма част от който не можел да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, поради което бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Претърпял и увреждания на психиката. Изживял отрицателни емоции на страх, отчаяние, безпомощност, спад в самочувствието и неудовлетвореност. За продължителен период от време не могъл да осъществява трудовата си функция. Бил трудоустроен с определена степен на неработоспособност – 50%. Променил се и ритъмът му на живот. Не могъл да упражнява професията си и да се движи в ежедневието със същата интензивност от преди травмата.

1

Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и прилежащи тротоари, включително по местонастъпване на инцидента, да ги обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва механизма на твърдяната увреда, наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания и неимуществени вреди, а в евентуалност оспорва последните по интензитет и проявление.

В евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не съобразил поведението си с пътните условия, като не проявил нужното внимание и не следил за евентуално намиращи се пред него препятствия, предполагащи настъпване на процесния инцидент, с което поставил сам себе си в риск.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От заключението по приетата първоначална и допълнителна СМЕ се установява следното:

В резултат на инцидента от 02.09.2021г., като пряка и непосредствена последица ищеца е получил травматични увреждания: „Закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица /бималеоларно/“.

Съгласно заключението травмата е типична за настъпила по твърденият механизъм – спъване в неравност на тротоара и падане на него. Травмата е резултат от стъпване „накриво“, при неравности на терена. Ходилото отива навътре и се получава временна нестабилност на глезенната става. Действието на силите се разпределя с посока навътре и външният глезен се отчупва. Травмиращата сила продължава да действа, скочната кост, която е изместена навътре натиска и отчупва вътрешния глезен.

След инцидента е получил спешна медицинска помощ. Извършена е оперативна интервенция на 05,09,2021г. – открито наместване и фиксация на малкопищялната кост с метал на семитубуларна пластина и винтове, открито наместване и фиксация на медиалния малеол с 2 АО винта. Проведено е лечение с венозни системи и лекарствени средства.

Изписан е на 10,09,2021г. с препоръка да не натоварва оперирания крак. На 13,09,2023г. е приет отново в клиниката и на 15,09,2023г. е опериран отново за отстраняване на металните импланти от двата малеола. Проведено е венозно лечение с медикаменти и на 1609,2023г. е изписан с подобрение и препоръка да натоварва частично оперирания крак.

С ЕР на ТЕЛК № 1712/01,07,2022г. е определена 50% намалена работоспособност на ищеца за срок от три години – до 01,07,2025г. Съгласно решението лицето е с есептична 2 некроза на главата на дясната бедрена кост. Лека степен ограничени движения на ЛТБС /10%/. Лумбална спондилоза и остеохондроза /10%/. Състояние след фрактура на дисталната част на лява подбедрица – РСОМ, ограничени движения /20%/. От години болки и ограничени движения в ДТБС, лекуван 2018г. в ревматология за коксит и асептична некроза на главата на дясна бедрена кост. Има болки и ограничени движения в ляв глезен след фрактура на 02.09.2021г. Мотиви – без тежки натоварвания на долните крайници.

Съгласно заключението след травмата и при постъпването му в болнично заведение Р.

М. Н. не е могъл да стъпва на кракът си около 40-45 дни и да полага труд 6 месеца.

Ищеца е ползвал болнични листи от 03,09,2021г. до 10,03,2022г. и от 13,09,2023г. до 16,09,2023г. – общо 17 дни. Провел е домашно амбулаторно лечение от 10,09,2021г. за около 5-6 месеца и от 16,09,2023г. – за около 1-2 месеца или общо за 6-8 месеца.

По време на домашното амбулаторно лечение ищеца е ходил на превръзки, прегледи и провеждал раздвижване на крака.

Съгласно заключението разходите в приложените счетоводни документи: от 07,09,2021г. за сумата 1310,00лв. за метални импланти и от 17,12,2021г. за сумата 15,00лв. за снимка и от 28,03,2022г. за снимка на глезенна става за 35,00лв. са пряка и непосредствена последица от увредата, и са направени за лечение.

Състоянието на ищеца към момента е установеното в решението на ТЕЛК поради липса на актуален преглед.

От показанията на свидетеля С.М.С. се установява, че ищеца работел в неговият ресторант, като готвач преди инцидента. Вечерта непосредствено преди настъпване на инцидента, след работа, вървели заедно по тротоара на ул. „*********“ № 38. Свидетелят и другият готвач вървели напред, а ищеца след тях. Времето било студено, а мястото откъдето преминавали по тротоара било тясно. Свидетелят и другият готвач преминали през мястото на инцидента, спънали се в дупката, но за щастие не пострадали. Когато се обърнали ищеца вече бил паднал. Изохкал и казал, че си е счупил крака. Неравността била покрай едно дърво. Когато оформяли тротоар покрай винаги заравнявали с тротоара, а това си било като хлътнало около 20 см и повече. Като една яма отпред. Неравността била в пръстта около дървото. Имало кофи и не можело да се мине. Само от едната страна се минавало.

Свидетелят извикал линейка и придружил ищеца до болницата. След инцидента ищеца вече не работел при него. Претърпял няколко операции.

От показанията на свидетеля Т.П. С. се установява, че живее заедно с ищеца Р. М. Н..

Живяла с него и към момента на настъпване на процесния инцидент. Той паднал на тротоара до работното си място и си счупил глезена. Шефът му помогнал. След като го изписали от болницата се прибрал в къщи и свидетелката се грижела за него. Прибрал се от болницата с такси. Придвижвал се с патерици и количка. Не можел изобщо да ходи. Бил много зле. Не можел да се къпе. Свидетелката го къпела на един стол. Имал затруднения и с храненето.

Свидетелката пазарувала, приготвяла храна, защото той не можел да излиза и да върши тези неща. Започнал полека лека да стъпва с патерицата, но започнал да излиза едва след четири 3 месеца. Все го било страх да не падне. Бил сринат. Бил зле психически. След като махнали гипса пак с патерица се придвижвал. След петия – шестия месец самостоятелно. Изпитвал зверски болки и вземал обезболяващи. След инцидента бил около 6 месеца в болнични и после не се върнал на работа, а и ресторанта затворил. След около година и половина, в която бил на издръжка на свидетелката и през която не работел му издали ТЕЛК, като на инвалид. След инцидента го посещавали приятели, брат му. Ходел на рехабилитация месец, месец и половина след сваляне на гипса.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Съдът намира заключението по приетата СМЕ за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаните свидетели С.М.С. и Т.П. С. за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления и им дава вяра изцяло. Тези на свидетеля Т.П. С. цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира, като вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението по СМЕ, свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено, че процесния инцидент е настъпил при следният механизъм:

На 02.09.2021г. в гр.София, движейки се по тротоара на ул. „*********“ № 38, ищецът е попаднал в участък с неравни плочки, спънал се в съществуваща неравност и в резултат е загубил равновесие, залитнал и паднал, при което получил травматично увреждане: „Закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица /бималеоларно/“.

Едва в писмената защита ответникът е направил възражение, че ищецът се е движел не по тротоара, предназначен за движение на пешеходци, а по озеленена площ, предназначена за декоративна растителност, затова то не подлежи на обсъждане, като несвоевременно направено. Дори да бе своевременно направено то е неоснователно, т.к. от гласните доказателства се установява, че ищецът, както и свидетеля С. са се движели по тротоара на ул. „*********“ № 38, по единствено възможната му за движение част, т.к. останалата е била заета от ремонтни дейности, като неравността на терена, станала причина за инцидента е била по границата на тротоара с частта, предназначена за озеленяване, на която е имало дърво. Без значение е дали причина за инцидента е била счупена плочка или дупка на тротоара, непосредствено до частта предназначена за озеленяване. Достатъчно е, че 4 на тротоара е имало неравност – необозначена или сигнализирана по надлежен начин, съставляваща опасност за преминаващите пешеходци особено в тъмната част на денонощието, станала причина ищеца, при придвижването си да стъпи „накриво“, да загуби равновесие, и да падне.

Не е установено и, че съществуващата неравност на повърхността на тротоара, станала причина за инцидента е била забележима при проява на обикновено внимание, респ. ищеца не е проявил необходимото внимание, за да я избегне. С показанията на свидетеля С. е установено че както той, така и спътникът му – другият готвач, преминавайки по същата част на тротоара преди ищеца и идентично с последния са се спънали и загубили равновесие на същата неравност на тротоара, което обосновава извод, че неравността на терена не е била очевидна и възможна за избягване при проява на обикновено внимание. Поради изложеното съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че ищеца е търпял твърдяните болки и страдания в със сочения интензитет.