Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5002 от 31.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 890/2026
Вид
Определение № 5002
Подписан
31.03.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5002 гр. Варна, 31.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20263110100890 по описа за 2026 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе предвид Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК от „*****“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 срещу Т. К. ТОДОРОВА ЕГН ********** от гр. Бургас, кв.„Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 91 вх. 2 ет. 3 ап. Б6 за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 156/11.09.2025г., издадена по ч.гр.д № 424/2025 г. по описа на РС-Елена, с която е разпоредено длъжникът Т. К. ТОДОРОВА с ЕГН ********** от гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 91, вх. 2, ет.

3, ап. Б6 да заплати на кредитора „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Цветан Василев Мирчев, сумата 675.19 лв. (шестстотин седемдесет и пет лв. 19 ст.), представляваща главница за доставена питейна вода и ВиК услуги за абонатен № 772659, за обект, находящ се в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 91, вх. 2, ет. 3, ап. Б6, за отчетен период от 05.07.2022 г. до 10.01.2024 г., и сумата 163.26 лв. (сто шестдесет и три лв. 26 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2023 г. до 02.09.2025 г., както и направените разноски по делото в размер на 21.25 лв. (двадесет и пет лв. 00 ст.) – държавна такса и в размер на 50.00 лв.

(петдесет лв. 00 ст.) – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , след като се запозна с ч.гр.д № 424/2025 г. по описа на РС-Елена, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, като преждевременно предявени, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице.

При формиране на горния извод, настоящият съдебен състав констатира, че в заповедното производство е депозирано възражение от длъжника Т. К. Тодорова ЕГН **********, в което същата сочи, че не дължи изпълнение на вземането за отчетен период 05.07.2022г. до декември 2022г. без уточнение на вземанията. Сочи се, че вземанията за период 05.07.2022 до 05.09.2022г. са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 11.09.2025г. Излага се, че за остатъка от сумата за периода 2023г. до 10.01.2024г. длъжникът Т. К. Тодорова не отрича, че съществува задължение от нейна страна за заплащане на потребеното количество вода и заявява желание за погасяване на това нейно задължение и постигане на споразумение за изплащане на вноски.

1

От съдържанието на подаденото възражение остава неизяснено кои точно вземания за главница и за лихва за забава за кой точно период и в какъв размер се оспорват от длъжника и кои не, поради което депозираното възражение е следвало да бъде оставено без движение, като бъде предоставена възможност на длъжника да уточни кои вземания за главница и за мораторна лихва оспорва и кои не. След уточнението следва да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора за неоспорените от длъжника вземания и едва след влизане в сила на разпореждането, следва да бъдат дадени указания на кредитора за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за оспорените от длъжника вземания. Последните следва да бъдат конкретизирани от длъжника, но това следва да бъде извършено в заповедното производство, поради което заповедният съд, а не исковият съд, е компетентен да отстрани нередовностите на предявеното възражение от длъжника и да установи спорните и безспорните вземания по издадената заповед за изпълнение.

В този смисъл дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК са ненадлежни, поради което исковото производство се явява преждевременно образувано такова.

Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, съобразно редакцията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими. По изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено, като заповедното производство следва да бъде върнато на заповедния съд, за да продължи съдопроизводствените действия в горепосочения смисъл, доколкото заповедният съд е компетентен да ги извърши.

Тъй като към момента за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, то исковото производство се явява недопустимо, като преждевременно образувано и следва да бъде прекратено, а внесената от ищеца такса може да бъде възстановена по посочена от него банкова сметка като недължимо платена.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 890/2026 год. по описа на Районен съд - Варна, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

Указва на ищеца, че внесената от ищеца такса може да бъде възстановена по посочена от него банкова сметка, като недължимо платена, за което да бъде депозирана изрична молба пред съда, по чиято банкова сметка е внесена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред

Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца, ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, да се върне ч.гр.д № 2

424/2025 г. по описа на РС-Елена, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3