Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1906 от 27.03.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 263/2023
Вид
Определение № 1906
Подписан
27.03.2023
В сила
11.04.2023
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1906 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120100263 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД против П. С. Т. и С. Д. Т. иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответниците, което е предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 6185/2022 г. на БРС.

При извършване на повторна преценка относно допустимостта на иска, съдът установи, че в хода на заповедното производство длъжниците П. С. Т. и С. Д. Т. не са били намерени на посочения от заявителя адрес, който съвпада с постоянните и настоящите им адреси, като връчителят е удостоверил, че те живеят на този адрес. Видно е също така, че работодателят на длъжника С. Т. не е бил открит на адреса му на управление, съответно не е извършено връчване на съобщението чрез неговия работодател, а длъжникът П. Т. не е имала регистриран трудов договор.

С Разпореждане № 14789/14.12.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че в 1месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, а ако не предяви такъв иск, заповедта ще бъде обезсилена.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за даване на указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, съответно така предявеният иск е недопустим, тъй като горецитираната правна норма предвижда, че такива указания се дават и установителен иск следва да бъде предявен при наличието на две кумулативни условия: 1/заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и 2/връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. В случая в хода на заповедното производство връчителят е установил, че длъжниците живеят на посочения в заявлението адрес, който съвпада с постоянните и настоящите им адреси, т.е. не е налице второто условие, предвидено в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което установителният иск е недопустим, макар същият да е предявен в изпълнение на дадени от заповедния съд указания.

1

С оглед на гореизложеното и тъй като исковият съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а в случая се установи, че предявеният в настоящото производство такъв иск е недопустим, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 263/2023 г. по описа на РС-Бургас.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 6185/2022 г. на РС-Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2