Определение № 2811 от 11.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4410/2024
- Вид
- Определение № 2811
- Подписан
- 11.09.2024
- В сила
- 11.09.2024
- Състав
- Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2811 гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ани Захариева
Членове:
Аделина И.
Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20241100604410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по протест от прокурор при СРП срещу определение № 2062 от 03.06.2024 г., постановено по НЧД № 7394/2024 г. по описа на СРС, НО, 99-и състав, с което съдът е отменил постановление от 02.05.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 6 РУ-СДВР, пр.пр. № 18229/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В депозирания протест се изразява несъгласие с направените от първоинстанционния съд изводи, довели до отмяна на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото. Излагат се обстойни доводи, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и относими действия по разследването, като въз основа на тях е направен обоснован извод за недоказаност на инкриминираното деяние. Според прокурора нови доказателства обективно не могат да бъдат събрани, дори и при провеждане на допълнително разследване, вкл. чрез повторен разпит на пострадалия Р.. Моли се за отмяна на определението на първоинстанционния съд по съображения подробно изложени в протеста.
По делото е постъпил и отговор от пострадалия А. Р., подаден чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Н. Р. – САК, с който се иска от съда да потвърди атакуваното определение като обосновано, правилно и законосъобразно, а протестът да бъде оставен без уважение. В отговора се оспорват твърденията на прокурора във внесения протест, инициирал въззивния съдебен контрол. Сочи се, че държавното обвинение не е проявило процесуална активност и не е приобщило по делото редица относими доказателства, свързани с инкриминираната престъпна деятелност, респ. превратно са тълкувани събраните такива. Намира, че до момента са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение и привличане на обвиняем за извършено престъпление измама за сумата от 69676 лева, като се акцентира, че за прокурора липсват пречки да повдигне и поддържа обвинение за част от твърдените от пострадалия деяния, които държавният обвинител намира за доказателствено обезпечени.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като 1 обсъди възраженията, изложени в депозирания протест и отговора по него, приема за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежна страна, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен, по следните съображения:
Досъдебно производство ДП № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 6 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 18229/2020 г. по описа на СРП е образувано с постановление на СРП от 18.05.2020 г. за това, че в период от 2012 г. до 2019 г., в гр. София, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е възбудено заблуждение у А. Р. и с това е причинена на последния имуществена вреда.
С постановление от 02.05.2024 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, като е посочил, че по делото липсват безспорни доказателствени източници, от които да се направи категоричен извод, че Р. е предал посочените от него суми на св. Д. и неговата съпруга, нито кога и при какви условия са извършени твърдените от пострадалия имуществени разпореждания.
Недоволен от прокурорския акт е останал А. Р., който е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба е направил искане до съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. За разглеждане на така депозираната жалба в СРС - НО е образувано НЧД 7394/2024 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав.
Със свое определение от 03.06.2024 г., постановено по НЧД № 7394/2024 г. по описа на СРС, НО, 99-и състав е отменил постановлението от 02.05.2024 г на прокурора от СРП, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 230 ЗМК 943/2020 г. по описа на 6 РУ-СДВР, пр.пр. № 18229/2020 г. по описа на СРП, като неправилно и необосновано. За да отмени постановлението на СРП, районният съд е приел, че наблюдаващият прокурор е извършил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, и съответно е извел грешни правни изводи.
По протест на държавния обвинител срещу горепосоченото определение е образувано настоящото въззивно производство, за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.
Настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че при съвкупния анализ на събраните до момента по делото доказателства се установяват данни за обективна и субективна съставомерност на инкриминираните от пострадалия деяния, макар и не за всички суми, посочени от него. Правилно районният съд е посочил, че няма пречка прокуратурата да повдигне обвинение само за тези деяния, които намира за съставомерни и доказателствено обезпечени. В тази връзка, действително за част от посочените от св. Р. суми се налага извод за неизпълнени или частично изпълнени гражданскоправни отношения, касаещи дадените в заем пари за покупка на стока, лечение на зетя на св. Д. и др., които не консумират състава на престъплението измама. Не така стоят нещата, обаче, с изнесеното от свидетеля Р. относно предадените от него суми за продажба на имот в Гърция. Безспорно установено по делото е, че свидетелите Д. и Д.а и техните роднини не са притежавали недвижим имот на територията на Република Гърция. Именно във връзка с твърдяната продажба на този имот са били дадени голяма част от сумите – няколко пъти по 3500 евро и по 3700 евро за такси и по-малки суми за пътни разходи, пари за адвокат и изплащане на дял 2 от собствеността на роднина на св. Д.а. Тези суми са конкретизирани по размер и период на предаване, както и целта с която са дадени. За предаването на тези суми са представяни неверни обстоятелства относно причините за които са искани, като именно тези обстоятелства са мотивирали пострадалия да се разпореди със свое имущество, въвеждайки го в заблуждение, че с продажбата на имота ще му бъдат възстановени не само сумите дадени за реализиране на сделката, но и натрупания до момента дълг. Въз основа на гореизложеното се налага извод, че за тези суми са налице всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението измама.
Въззивният съд се солидаризира с доказателствения анализ на първия съд и подобно на него не споделя аргументите на прокурора, че не може да се установи кога, какви суми и при какви условия Р. е давал пари на св. Д.. Напротив в показанията на Р. се съдържат достатъчно данни, които да конкретизират с нужната степен на категоричност размера на предадените суми, поводът по който същият се е разпоредил с тях и времето когато са предадени на св. Д. или на членове на неговото семейство – съпруга и снаха.
Обстоятелството, че посоченият от пострадалия общ размер на претърпяната вреда и сборът от сумите, за които твърди, че е предал, не съвпадат, не е основание да се приеме, че причинената му имуществена вреда не е установена или не е доказана. Както беше посочено по-горе, държавното обвинение може да приеме за установена различна стойност на причинената с деянието имуществена вреда, с оглед събраните по делото доказателства.
Липсата на писмени доказателства, които да удостоверяват факта на предаване и получаване на паричните суми, не е достатъчна, за да се приеме, че тези обстоятелства са доказателствено необезпечени. Напротив, твърденията на св. Р. намират подкрепа в показанията на св. Е.И. и И.Р. и в събраните по делото писмени доказателства – справки от Агенцията по вписванията, банкови документи във връзка с теглени заеми. Не може да бъде споделен аргумента на прокурора, че поради близките отношения с пострадалия показанията на свидетелите Е.И. и И.Р. се явяват заинтересовани и едва ли не същите не могат да бъдат ценени при проверка достоверността на изложеното от св. Р.. На първо място наличието на близки взаимоотношения между свидетелите и пострадалия не е достатъчно основание да се приеме, че същите са депозирали неверни показания още повече, че тези действия са реализирани пред орган на разследването под страх за носене на наказателна отговорност.
Това обстоятелство е основание изложеното от свидетелите да бъде подложено на критична оценка с оглед останалите събрани по делото доказателствени източници. Настоящият съд не намира основания да се осъмни в правдивостта на изнесеното от свидетелите, доколкото в показанията им не се наблюдава тенденциозност към утежняване положението на дееца и неговите близки, нито стремеж към пълно или максимално потвърждаване на твърденията на пострадалия. Напротив свидетелите И. и Р. изнасят данни в показанията си единствено за тези факти и обстоятелства, при които са участвали или са възприели лично – взетата сума от приятел на пострадалия от св. Р. и предаването й от Р. на св. С. Д., продажбата на имот в с. Драгичево, покупката му от страна на св. И. на стойност 30 000 лв., като тези обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства – справка от Служба по вписванията – Перник. Св. И. излага данни и че е виждала пострадалият да дава няколко пъти пари на св. Д., като е мислила, че предадените суми са малки, което обяснява и пасивността й при наблюдаваните от нея взаимоотношения. Вместо необосновано да дискредитира показанията на посочените свидетелите разследващите органи е следвало да извършат допълнителни действия по разследването, с които да проверят тяхната достоверност, в това число разпознаване на лице спрямо св. С. Д. с участието на свидетелите, при което би се установило дали Иванов и Р. действителност са виждали заподозрения, каквито данни те излагат, още повече, че от показанията им става ясно, че те са виждали св. Д. единствено по повод предаването му на суми от страна на Р., т.е свидетелите не са го познавали отпреди това. От друга страна Р. е разпитван няколко пъти в хода на досъдебното производство, при това без присъствието на упълномощен защитник, 3 като показанията му са последователни, хронологично подредени и устойчиви във времето, в изложеното от него при последващите разпити липсват данни за нови деяния, свързани с предаване на други суми пари или обстоятелства, които да утежняват положението на извършителя.
Въззивният състав споделя съображенията на проверявания съд, че показанията на свидетелите С. Д. и Е. Д.а са противоречиви както вътрешно, така и съпоставени едни с други. Необосновано представителят на прокуратурата е поставил на еднаква плоскост показанията на свидетелите Д.и и св. Р.. Вярно е, че и тримата свидетели се явяват заинтересовани от изхода на делото, но докато показанията на Р. намират подкрепа в други доказателства по делото, тези на свидетелите Д.и се явяват изолирани и противоречиви, като безкритично държавното обвинение е пренебрегнало тяхната двойствена природа – на доказателствено средство и като средство за защита.
Въззивният съд споделя правния извод на СРС, че прекратяването на наказателното производство не е направено в съгласие със закона, а именно след детайлна и обективна преценка на всички доказателства по делото. Съдебният състав намира, че разследващите органи не са проявили нужната оперативност във връзка с попълване на празнотите в доказателствения материал, което пък в последствие е станало причина за прекратяване на наказателното производство. Следва да се отбележи, че своевременно извършване на необходимите процесуално-следствени действия неминуемо предопределя ползата от тях за разкриване на обективната истина. Така с изминаване на значителен период от време спомените в свидетелите избледняват и извършваните с тях действия по разследването могат да бъдат компрометирани, именно от това обстоятелство. Прокурорът е изтъкнал като аргумент, че по делото не се установява по какъв начин св. Р. се е разпоредил със средствата по изтеглените от него заеми и от продажбата на недвижимо имущество. Всъщност доказателства за тези обстоятелства се съдържат в показанията на св. Р. и св. И., като липсват доказателства, които да опровергават изнесеното от тях. Изтъкнатата липса на писмени доказателства за извършено разпореждане с получените суми не е основание да се приеме, че тези обстоятелства не могат да бъдат доказани чрез други преки или косвени доказателства. Така възможно е да бъдат разпитани други близки на пострадалия, които да са наясно с личните му дела - например дъщеря му, и чрез разпита на тези свидетели да се установи дали са били наясно с продажбата на недвижимо имущество и тегленето на кредити от страна на Р., и ако да - имат ли представа какво е направил свидетеля с получените средства. От друга страна, сочените от пострадалия суми са на значителна стойност, така че удачно се явява да бъде извършена проверка на имотното състояние на семейство Д.и, вкл. техния син, от която да се установи дали в инкриминирания период някой от тях е придобил имущество като недвижими имоти или автомобили, и ако да, на каква стойност и могат ли да удостоверят произхода на средствата. Въззивният съд намира, че допълнителен разпит на св. Р. би допринесъл за изясняване на посочените от прокурора като неясни обстоятелства относно размера на дадените суми и кога са предадени, както и да се уточни механизма на въвеждане в заблуждение на пострадалото лице, мотивирал го да се разпореди със свое имущество. При разпита на свидетеля могат да се поставят въпроси и дали познава други лица, които да са общували със св. Д. през инкриминирания период, вкл. такива които са работили на пазар „Красно село“, доколкото тези лица като потенциални свидетели биха могли да знаят и респективно изнесат информация дали Д. е получавал поголеми суми пари и причината за това.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a642fdf7-8107-44b7-b7d9-8491de53e6f6