Решение № 519 от 09.12.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Русе, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Васил Петков

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500797 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. И. Г. чрез адв. З. против Решение №1264/12.08.2025 г., постановено по гр. д. №5728/2023г. по описа на Районен съд - Русе. С посоченото решение на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е прогласена недействителността на: 1. договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт №**/22.12.2022г., том V, рег. №*****, дело №***/2022г. на русенския нотариус Г. Г., вписан в Служба по вписванията Русе с вх. рег. №17020/23.12.2022г., акт №**, том **, дело №*****/2022г., с който Г. М. Д., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник П. П. И., ЕГН **********, е дарил на Д. И. Г., ЕГН **********, 1/100 ид.ч. от собствените си ¾ ид.ч. от поземлен имот с площ 623 кв.м. в землището на гр. Русе, местността “Бъзов дол”, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със заповед №РД-1891/15.12.2007г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, категория на земята: седма, стар идентификатор:

***, ***, номер по предходен план 134, при съседи:

***, ***, ***, *** и ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с всички подобрения и трайни насаждения и 2. договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №50/22.12.2022г., том V, рег.

1

№13509, дело №680/2022г. на русенския нотариус Г. Г., вписан в Служба по вписванията - Русе с вх. рег. №17021/23.12.2022г., акт №47, том 49, дело №10087/2022г., с който Г. М. Д. е продал чрез пълномощник П.П. И.а на Д. И.

Г. останалите 99/100 ид.ч. от собствените си ¾ ид.ч. от имота за сумата 9900 лв, поради липса на представителна власт на сключилия ги пълномощник на Г.

М. Д.. Със същото решение Д. И. Г. е осъден да заплати на Г. М. Д. сумата 2243.43 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата са изложени подробни съображения относно недопустимостта и незаконосъобразността на първоинстанционното решение.

В нея се поддържа, че съдът е следвало да обездвижи като нередовна депозираната искова молба, но вместо това дал неправилна правна квалификация на предявените искове. Твърди се неправилно допускане и ценене на съдебнопсихиатричната експертиза. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон досежно факта на оттеглянето на процесното пълномощно. Твърди се наличие на вътрешно противоречие в мотивите на решението. Сочи се, че съдът не е изразил оценката си относно приетото като доказателство по делото саморъчно завещание. Навеждат се оплаквания, че съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив за унищожаване на упълномощителната сделка. Въззивникът иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество от въззивния съд, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваема страна - Г. М.

Д., действащ лично и със съгласието на попечителя си М. М., чрез редовно упълномощен процесуален представител. В отговора е застъпено становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд - Русе, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна компетентност по спора, в законен състав, в необходимата форма и с изискуемото съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице изискуемите положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове и са липсвали отрицателни такива.

Настоящият състав намира, че първостепенният съд е бил сезиран с редовна искова молба, като липсва твърдяното от въззивника разминаване между обстоятелствена част и петитум. Съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Решението на РРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК 2 въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От удостоверение за наследници изх. №3-4090/04.07.2022г., издадено от Община Русе, се установява, че Д. А. Д. е починала на 10.07.2006г. и е оставила за свои наследници съпруг Г. М. Д. и д. М. Г. М.. С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ, №65/22.11.2018г., том VIII, рег. №13415, дело №1144/2018г. русенският нотариус А. Ф. е признала Г. М. Д. и М. Г. Г.а за собственици с права ¾ ид.ч. за първия и ¼ ид.ч. за втората на процесния недвижим имот. На 22.12.2022г. Г.

М. Д., дарител, чрез пълномощника си П. П. И., с нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/22.12.2022г., том V, рег. №*****, дело №***/2022г. на русенския нотариус Г. Г., вписан в Служба по вписванията - Русе с вх. рег.

№*****/23.12.2022г., акт №**, том **, дело №*****/2022г. (л.56) е дарил на внука си Д. И. Г. 1/100 ид.ч. от собствените си ¾ ид.ч. от процесния имот, а с нотариален акт за продажба на недвижим имот №**/22.12.2022г., том V, рег.

№*****, дело №***/2022г. на русенския нотариус Г. Г., вписан в Служба по вписванията - Русе с вх. рег. №17021/23.12.2022г., акт №**, том **, дело №*****/2022г. (л.67), продал на внука си Д. И. Г. 99/100 ид.ч. от собствените си ¾ ид.ч. от същия имот. Продажната цена е в размер на 9900.00 лв, която сума в нотариалния акт е посочено, че продавачът получил от купувача преди подписването му.

При сключване на двата процесни договора П. П.И. се легитимирала като пълномощник на Г. М. Д. с пълномощно с рег. №6645/30.06.2022г. и рег.

№6646/30.06.2022г., том 2, акт №185/2022г. /л. 14/. Видно от съдържанието на конкретното пълномощно П. П. И. е била овластена, по отношение на собствените на ищеца ид. части, да представлява упълномощителя Г. М. Д. пред всички административни, съдебни и общински органи, като имала право от името на упълномощителя и с последици за него да извършва всякакви действия на управление и разпореждане (продажба, замяна, дарение, делба, прехвърляне срещу издръжка и гледаме и др.) при условия, каквито уговори; да получава уговореното плащане по сделката в брой или по банкова сметка; да сключва предварителни договори, да получава уговореното капаро по предварителния договор, включително и да договаря сама със себе си и с други лица, които представлява на основание чл.38, ал.1 и ал.2 ЗЗД. По отношение на имота, предмет на процесните сделки, е посочено: „поземлен имот, находящ се в гр. Р., кв. Д., в м. М. нива, представляваща Парцел – 208, пета категория, 0.500 дка., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, като за целта ме подписва, където трябва“. От Удостоверение за идентичност на имот с регистрационен индекс 94Д-157961/13.06.2024г., издадено от Община Русе, се установява, че ПИ *** по КККР на гр.

Русе съответства на парцел 208 от масив 156 в местност „Марчова нива“.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане за прогласяване на недействителността на двата договора, поради липса на представителна власт на сключилия ги пълномощник на Г. М. Д.. В условията на евентуалност е претендирано прогласяването на относителната 3 недействителност на двата договора като сключени във вреда на представлявания.

Ищецът въвежда още в исковата молба възражения, че пълномощното, от което черпи представителна власт П. П. И. и на което се позовава ответникът, е недействително, като са посочени две основания за това.

Първото - че не е спазена формата за действителност (т.е. че упълномощаването е нищожно), тъй като заверките на подписа и съдържанието на процесното пълномощно са извършени от пом.-нотариуса, а върху пълномощното стои печат с името на нотариуса. Второто - че упълномощителят при упълномощаването е бил в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи действията си (т.е. че упълномощаването е унищожаемо). В рамките на развилото се съдебно производство се установява, че върху един от екземплярите на процесното пълномощно липсва подпис на упълномощителя и това също е наведено като възражение за нищожност на упълномощаването, поради липса на форма.

Във връзка с възраженията на въззивника (ответник в първоинстанционното производство) следва да се посочи, че освен с иск, ищецът може да се позове на недействителност на правна сделка и с реплика в исковата молба, както е в процесния случай. /Вж. решение № 120/11.12.2018 г. по гр. д. № 4813/2017 г., III г. о. / Именно в тази хипотеза, тъй като липсва иск, а е налице позоваване на правоизключващ факт, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив. Поради което възраженията на въззивника, че е необходимо да бъде поддържан отделен иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, както и че съдът дължи произнасяне с диспозитив, са неоснователни.

В първото ОСЗ, след уточняване на исковата молба и отговора на исковата молба, съдът е обявил своя доклад на осн. чл. 146 ГПК, в който е квалифицирал предявените искове като такива с правни основания чл. 42 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД /л. 98/. Липсва правна квалификация на претенция по чл. 26 ЗЗД, поради което не е налице и твърдяното от въззивника недопустимо съединяване на искове.

Правилно е отчетено, че е в тежест на ищеца да докаже възраженията си за недействителност на представеното по делото пълномощно.

Първото възражение касае неспазване на нотариалната форма. В чл. 576 ГПК изчерпателно са посочени пороците, които правят нотариалното удостоверяване нищожно. По арг. от чл. 40, ал. 1 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност, помощник нотариусът е компетентен да удостовери нотариално акт, с който се учредява представителна власт. Непосочването на името на нотариуса, който извършва удостоверяване не е основание за нищожност. Поради което правилно първостепенният съд е преценил като неоснователно наведеното от ищеца в исковата молба възражение за недействителност на пълномощното, касаещо извършване на нот. заверка от помощник нотариуса, при положение че е положен печат с името на нотариуса. При обсъждането първостепенният съд е посочил: „Конкретното пълномощно отговаря на изискването за форма при издаването му, което прави материализираното в документа изявление, отнасящо се в случая до 4 представителната власт на пълномощника, действително, за което се съди по пълномощното.“ Посочването в тази част на мотивите, че пълномощното е „действително“ касае само преценката за редовност от външна страна.

Формулировката е могла да бъде по-прецизна, но в контекста на целите мотиви не остава никакво съмнение за изводите и волята на съда, че намира нотариалната форма за спазена, а упълномощителната сделка за недействителна (унищожаема) на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Второто възражение на ищеца във връзка с упълномощителната сделка е, че ищецът е бил в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си. Това възражение е своевременно въведено и неговото доказване е определящо за решаването на делото. Искането за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза е направено при съобщаването на доклада по делото с оглед разпределената доказателствена тежест, поради което не е преклудирано. За установяване на посоченото обстоятелство са необходими специални познания. Ето защо съдебнопсихиатричната експертиза се явява допустима, относима и необходима, а възражението на въззивника относно нейното допускане от първостепенния съд – неоснователно.