Определение № 6099 от 22.11.2016, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.

С., 22.11.2016 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА разгледа докладваното от съдия Райкинска т. д. № 4671 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 692 ТЗ.

Образувано е по възражения срещу списъците с приетите и неприетите от синдика на "И.Х." АД, ЕИК *******, (наричано по-долу Длъжника) вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.

685, ал.1 ТЗ, както и срещу списъка на служебно включените вземания по чл. 687 ТЗ.

С решение от

30.03.2015 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника „И.Х.“ АД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския регистър на 14.04.2015 г.

В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 01.06.2015 г.

Впоследствие са изготвени и списъците на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и на служебно приетите вземания, които са обявени в търговския регистър съответно на 28.07.2015 г., 11.08.2015 г. и 20.08.2015 г.

Производството по несъстоятелност е било спряно, на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, с решение от 20.07.2015 г. и възобновено с решение от 22.07.2016 г.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитори срещу списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списъка на служебно приетите вземания, по които своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика.

Възраженията са разгледани в две открити съдебни заседания, предвид нередовната процедура по призоваване на някои от кредиторите – на 27.09.2016 г. и на 03.11.2016 г.

Относно производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е изтекъл на 14.07.2015 г.

Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

В молбата за предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр. договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги посочи при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да навежда едва във възражението си по списъците ново фактическо основание на своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само при заявеното от кредитора основание.

Синдикът разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв. – чл. 688, ал.

1 ТЗ и ги включва в списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой списък е включено то, както и длъжника.

Съдът разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика, длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.

Съдът одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

Производството по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от външна страна може да обоснове извод, че вземанията са валидно възникнали и няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да се доказват оспорвания и възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.

Следователно, в настоящото производство съдът не следва да установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на ВКС, II т.о.), като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на доказателства за възникване на вземането.

При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът намира следното:

Предявено е Възражение вх. № 76403/12.06.2016 г., депозирано по пощата на 08.06.2015 г., от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД против списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., в който е включено предявеното от него вземане с вх. № 61799/14.05.2015 г. за законна лихва върху главница от 978 350 евро за периода 11.04.2015 г. – 14.04.2015 г. в размер на 587 348.24 евро, както и законната лихва върху главницата от 15.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Вземането за главница в размер на 978 350 евро е включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г. и същото произтича от Споразумение с нотариална заверка на подписите между „С.Ф.Б.“ ЕООД, „И.Х.“ АД, „ССФ С.Ш.Е.Ф.“ АД и „ОЦК“ АД от 11.04.2012 г., въз основа на което са издадени две заповеди по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1015/2012 г. и ч.гр.д. № 1061/2012 г. на РС – гр. Кърджали.

Синдикът не е приел вземането в частта за лихвите с доводи, че след като главницата е в евро, то не може лихвата да се претендира в лева.

В проведеното на 27.09.2016 г. съдебно заседание възразилият кредитор e поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за неговата неоснователност, с допълнителни доводи, че кредиторът е предявил същото вземане в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и същото е прието. Длъжникът не е взел становище.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ.

Същото вземане е предявено и в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ с вх. № 91635/10.07.2015 г., като разликата е, че размерът е посочен в евро и тяхната левова равностойност (300 000 евро с левова равностойност в размер на 587 348.24 евро), и така предявеното вземане е включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър, като срещу него няма валидно заявено възражение, поради което към момента кредиторът няма интерес да претендира включване на вземането и в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. „С.Ф.Б.“ ЕООД е кредитор с прието вземане за главница в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, което означава, че правата му не са засегнати и с оглед забраната на чл. 688, ал. 1, последно изречение от ТЗ – той може да оспорва вземания на кредитори, предявили ги в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Тази забрана е единствената, която би обосновала правен интерес у кредитора да поддържа искане вземането му да бъде прието в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, ако нямаше друго вземане, освен настоящото. След като обаче този интерес не е налице, а и кредиторът повторно е предявил вземането и то е прието, възражението му срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ следва да бъде оставено без разглеждане, като лишено от правен интерес.

Предявено е възражение вх. № 74845/10.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г., от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД против вземането на „Г.Х.М.Л.“ - дружество, регистрирано на Б.В.О., включено в списъка на приетите вземания, обявен на 01.06.2015 г. в търговския регистър. Вземането произтича от договор за кредит № 00КР-АА-2623/31.03.2006 г., сключен между П.и.б.“ АД („ПИБ“ АД) и Длъжника, и анексите към него, както и Договор за цесия от 26.09.2013 г., сключен между „ПИБ“ АД и „Г.Х.М.Л.“, за сумите 191 551.25 евро, равни на 374 641.68 лева и 5 349.92 евро, равни на 10 463.53 лева, както и законната лихва върху сумата 134 890.76 евро, считано от 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на дълга.

Оспорващият кредитор твърди, че договорът за цесия не е влязъл в сила, тъй ката не са настъпили предвидените в него предпоставки за прехвърляне на дълга, а и цената по него не е платена. Същият бил и симулативна сделка, при която „Г.Х.М.Л.“ да влезе в производството по несъстоятелност и да оспорва вземанията на останалите кредитори. Излагат се доводи в подкрепа на посоченото, че вземането е прехвърлено едва два месеца след образуване на делото за несъстоятелност, на офшорна компания, която няма дейност и имущество в България и без да се гарантира по някакъв начин вземането на "ПИБ" АД; пълномощник на„Г.Х.М.Л.“ било лице, свързано с банката по информация от „Биволь“. Ясно било, че вземането няма да може да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност, особено след като нямало привилегии. Нямало декларации и за произхода на средствата по цесията. Действията на „Г.Х.М.Л.“ били злоупотреба с право, а всъщност дружеството нямало никакво вземане.