Решение № 1 от 11.06.2026, Военен съд - Сливен

Мотиви към Решение № 1/11.06.2026г.постановено по АНД№ 62/26г.по описа на ВС-Сливен:

Настоящото производство се развива по реда на глава 28 от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

Срещу обв.П. е повдигнато обвинение по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130 , ал.1 от НК затова,че на 09.06.2024г., около 20,00 ч., в апартамент, находящ в Община Несебър, ж.к. „С. б.“ – запад, ет. *, ап. **3, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото, причинил на Р. В. И. от гр. С., телесни увреждания, изразяващи се в контузия на лицето с обширни кръвонасядания и отоци в областта на клепачите на двете очи, дясна скула и дясна буза, разкъсно-контузна рана тип „аркада“ на горния клепач на лявото око, обширно кръвонасядане на гърдите от ляво, оток и кръвонасядане в лява кръстнопоясна област, причиняващо ограничаване на движенията на снагата, поради изразен болков синдром, представляващи лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93, т.31 от НК.

Прокурорът в с.з.заяви,че поддържа така повдигнатото обвинение,намирайки,че са събрани достатъчно доказателства,обосноваващи обвинителната теза.Счита,че са налице основанията за приложението на чл.78а от НК,считайки,че на обв.П. следва да се наложи наказание по вид “Глоба” ,но в размер около средния предвиден/около равностойността на 2500лева/,тъй като били налице и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Обвиняемият П. не се явява и не изразява становище по делото.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Обвиняемият главен старшина 1-ви клас Р. Д. П. бил назначен в *** през 1999г. на длъжност „с. по о.“. Понастоящем (от 2021г.) е на длъжност „главен технически сътрудник“ – о. в група ** сектор ** на отдел ** при Н.. Със средно образование. С позитивни характеристични данни. Неосъждан.

От 2017г. обв. гл. с-на П. и свид. гр. лице Р. В. И. заживяли във фактическо съпружеско съжителство. От връзката си имали дете – Й. Р. П., родена на **.**.****г. До 2024г. тримата живеели в апартамент в гр. С., ж.к.

„З.“, бл. *, вх. *, ет. **, ап. **.

На 08 юни 2024г. двамата отпътували с автомобила на гл. с-на П. за к.к.

„С. б.“, където последния притежавал апартамент. Пристигнали в жилището му в ж.к. „С. б. – запад“, ет. *, ап. **3 след обяд. На следващия ден - 09 юни 2024г. към 20:00 ч. двамата се намирали в апартамента, когато отново се скарали по незначителен повод и обвиняемият започнал да обижда свид. И. като я наричал „тъпанарка“. Скандалът ескалирал и обв. гл. с-на П. нанесъл множество удари с юмрук по главата и тялото на свид. И.. В резултат на това тя получила травматични увреждания, изразяващи се в контузия на лицето с 1 обширни кръвонасядания и отоци в областта на клепачите на двете очи, дясна скула и дясна буза, разкъсно-контузна рана тип „аркада“ на горния клепач на лявото око, обширно кръвонасядане на гърдите от ляво, оток и кръвонасядане в лява кръстно-поясна област, причиняващо ограничаване на движенията на снагата, поради изразен болков синдром, представляващи лека телесна повреда с разстройство на здравето.Горното се установява от показанията на пострадалото лице-св.Р.И.,показания на св.Цв.И. и св.М.

Н.Д.,СМУ№181/11.06.2024г.изд.от доц.д-р А. А./на л.30, том.1 от ДП/,СМЕ,изготвена от д-р Г. М. /на л.116 и 117, том1 от ДП/.

След побоя обвиняемият се прибрал с автомобила си в с. Желява, обл.

С.. Свид. И. останала в апартамента. Тъй като по време на скандала обвиняемият накъсал парите на И. и тя не разполагала със средства, за да се прибере в С., се обадила на св.Н. - Д., която й купила билет за автобус,но Р.И. го изпуснала.След това нейна приятелка и изпратила 100 лв. по „Еконт“ (т.2, л.18). На 10.06.2024г. Свид. И. се прибрала с влак в гр. С.. Там я посрещнала свид. М. Н.-Д.. Свид. И. й разказала какво се е случило и двете отишли до Александровска болница. Тъй като било късно и нямало дежурен, се наложило да се върнат на следващия ден, когато свид. И. била прегледана от съдебен лекар. За получените наранявания било издадено съдебномедицинско удостоверение № 181/2024г. от специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – С., от което е видно, че й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На следващия ден св.Н. - Д. и пострадалата отишли в дома,в който живеела с обвиняемия и се изнесла с детето от жилището и се преместила да живее при майка си/показанията на свидетелките Р.И.,Цв.И. и М.Н. - Д./.

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства,които не се оборват от други такива.Съдът приема за достоверни и обективни дори показанията на майката на пострадалата-Цв.И.,тъй като показанията и кореспондират напълно с останалите събрани доказателства.Обвиняемият има своя версия за случилото се,твърдейки,че горното не се е случило в жилището му в к.к.“С. б.,но съдът не възприема тази негова теза,приемайки я за напълно голословна.

Фактическата и правна обстановка по делото се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства: съдебно-медицинската експертиза, справки, доклад, служебна характеристика, показанията на пострадалата, свид. М. Д. и свид. Ц. И.. Последните са непротиворечиви и допълващи се, съответстват и с другите заявени от пострадалата и установени по ДП факти.

Например, че след побоя гл. с-на П. й накъсал парите и се наложило да иска от приятелка да й изпрати средства, за да се прибере, кореспондира със справка от „Еконт експрес“ АД, според която на 10.06.2024г. И. е получила 100 лв. в офис на автогара в к.к. „С. б.“.

Обвиняемият гл. с-на П. отрича да е извършил престъплението и твърди, че на 09.06.2024г. не се е намирал в к.к. „С. б.“. В подкрепа на това е 2 представил по ДП извлечение от банковата си сметка (т.2, л.32). От него е видно, че е зареждал гориво на 08.06.2024г. в 07,19ч. в гр. Нови Искър и в 15,02ч. в гр. Каблешково. Всъщност, извлечението подкрепя твърденията на пострадалата, че са пътували на 08.06.2024г. Зареждането с гориво първоначално в гр. Нови Искър, а след това в гр. Каблешково, сочи именно на посоката на пътуване от гр. С. към к.к. „С. б.“ и опровергава версията му, че не се е намирал там на инкриминираната дата. В показанията си пострадалата твърди, че гл. с-на П. е бил раздразнен още при пътуването, тъй като преди това е бил на работа. Това се потвърждава и от справка за служебната му ангажираност, според която той е бил на работа от 20,00ч. на 07.06.2024г. до 08,00ч. на 08.06.2024г. (т.2, л.16).

Обвиняемият е представил като доказателство и подадена от него жалба до Софийска районна прокуратура №17688/06.04.2026г. и приложени към нея фотокопия на СМУ №127.04.2026г., друга жалба от 12.06.2025г. и банково извлечение (т.2, л.28-34). Дори да бъде пренебрегнато обстоятелството, че жалбата е подадена четири дни след като гл. с-на П. е бил привлечен като обвиняем, то тя съдържа единствено версията на обвиняемия по друг казус. В нея няма каквито и да било аргументи в подкрепа на твърденията му по настоящото производство.

От съда са били определени привременни мерки относно детето, като грижите за него са предоставени на свид. И.. С пострадалата са били проведени беседи от служители на Агенция социално подпомагане (АСП), които в доклада си посочват, че се наблюдава травматична симптоматика, която може да бъде обяснена с извършено домашно насилие, а в следствие на преживяното - затруднения свързани с колебание, липса на автономност и авторитет, както и занижена себеоценка (т.2, л.19-24).

От приложените по делото проверки и от доклада на служителите от АСП е видно, че отношенията между обвиняемия и пострадалата са сериозно влошени. И двамата подавали жалби и сигнали един срещу друг по повод родителските права спрямо детето, които обаче нямат връзка с предмета на доказване по настоящото дело.

Правна квалификация:

С деянието си от обективна страна обв. главен старшина 1-ви клас Р. Д.

П. от Н., осъществил състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК - на 09.06.2024г., в около 20:00 ч., в апартамент, находящ се в Община Несебър, ж.к. „С. б.“ – запад, ет. *, ап. **3, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото, причинил на Р. В. И. от гр.С., ЕГН **********, телесни увреждания, изразяващи се в контузия на лицето с обширни кръвонасядания и отоци в областта на клепачите на двете очи, дясна скула и дясна буза, разкъсно-контузна рана тип „аркада“ на горния клепач на лявото око, обширно кръвонасядане на гърдите от ляво, оток и кръвонасядане в лява кръстно-поясна област, причиняващо ограничаване движенията на снагата, поради изразен болков синдром, представляващи лека телесна 3 повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.

93, т.31 от НК.

Относно факта,че деянието е извършено в условията на домашно насилие са налице безспорни факти,тъй като обвиняемия и пострадалата са живеели няколко години на семейни начала в общо жилище и общо домакинство и имат дете в резултат на това съвместно съжителство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопосни последици и е искал настъпването на тези последици.

От престъплението няма причинени имуществени вреди.

Причини и условия за извършване на деянието: ниска правна култура и липса на социални задръжки.

Като с мекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат необременено съдебно минало и позитивни характеристични данни.

А отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира в моногобройността на нанесените телесни увреждания,т.е.,както сочи и прокурора- в интензитета на телесните увреди,но съдът счита,че принадлежността на обвиняемия,към такава структура,като Н. предполага повисока степен на подготвеност и на по-висока степен на търпимост,изпадайки в семейни спорове.

От събраните по досъдебното производство доказателства е видно, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно: предвиденото от закона наказание за това умишлено престъпление е лишаване от свобода до три години,макар и при форма на вината-пряк умисъл, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; с престъплението не са били причинени имуществени вреди. Не са налице и предпоставките на чл.78а, ал.7 от НК.

С оглед гореустановеното и наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,като според съда е налице баланс между същите,както и за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,а именно специалната и генерална превенция,преследвани с налагането му,съдът счита,че следва да възприеме предложения размер на наказание от прокурора-2500 лева или равностойността му в евро-1278.23.

След като е признат за виновен обв.П. на осн.чл.189,ал.3 от НПК,следва да се осъди да заплати направените по делото разноски.

Водим от тези мотиви съдът постанови решението си.

ВОЕНЕН СЪДИЯ:

4

/п/

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Сливен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Ваня В. Янчева в присъствието на прокурора п. П. Ч. като разгледа докладваното от ст.л-т ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20266500200062 по описа за 2026 година и на основание чл.378, ал.4 НПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия: гл. с-на 1-ви кл. Р. Д. П. от *** - роден на **.**.**** година в гр. С., живущ в гр. С., ж.к. „З.“, бл. *, ет. **, ап. **, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 09.06.2024г., в около 20,00 ч., в апартамент, находящ в Община Несебър, ж.к. „С. б.“ – запад, ет. *, ап. **3, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото, причинил на Р. В. И. от гр. С., телесни увреждания, изразяващи се в контузия на лицето с обширни кръвонасядания и отоци в областта на клепачите на двете очи, дясна скула и дясна буза, разкъсно-контузна рана тип „аркада“ на горния клепач на лявото око, обширно кръвонасядане на гърдите от ляво, оток и кръвонасядане в лява кръстнопоясна област, причиняващо ограничаване на движенията на снагата, поради изразен болков синдром, представляващи лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е 1 извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93, т.31 от НК, с което е осъществил състава на чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, го