Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3247 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15580/2022
Вид
Решение № 3247
Подписан
07.07.2023
В сила
04.01.2024
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1, б. "д" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2, б. "к" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110215580 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-4332-022467/05.11.2021 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Ж. Н. Й. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 19.10.2021 г., около 12.50 часа, в гр. София, по ул.

„Булина ливада“ с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул.

„Александър Стамболийски“, управлява лек автомобил марка „О.“, модел „ХХХХ“ с рег. № ХХХХ, като на кръстовището срещу магазин „Ф.“ при маневра обратен завой реализира ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „ХХХХ“ с рег. № ХХХ. При извършената проверка не представя контролен талон към СУМПС.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Ж. Н. Й., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че действително на процесната дата и място е искал да направи маневра обратен завой, като е подал ляв мигач, но л.а. „ХХХ“ го е ударил, движейки се с несъобразена скорост. Изложено е, че вследствие на настъпилото ПТП на 1 неговия автомобил са нанесени щети на стойност около 700 лева. Твърди се, че не е носил контролния талон към СУМПС, тъй като същият му е бил отнет преди това от служители на ОПП-СДВР. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени процесното НП като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че при образуването на административнонаказателното производство е допуснат порок, доколкото в декларацията на св. Б. последната е посочила, че се е движила в лявото платно, за да завива наляво на светофара на 5 метра преди същия, което не отговаря на обективната истина, доколкото последният се намира на около 30-40 метра от местопроизшествието. Твърди се, че жалбоподателят не е допуснал нарушение, като е бил дясностоящ автомобил спрямо този на св. Б., който се е движил с несъобразена скорост. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Жалбоподателят твърди, че е пуснал ляв мигач преди настъпването на ПТП, като е искал да извърши маневра ляв завой, като другият водач е следвало да го изчака да завърши маневрата си.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Контролен талон № 5501610, издаден на Ж. Й., бил иззет със съставен АУАН бл. № 363117/31.08.2017 г. На 31.05.2019 г. на Ж. Й. били издадени 2 нови СУМПС № ХХХ и контролен талон № ХХХ0, като и двата контролни талона на Й. били на съхранение в ОПП-СДВР поради незаплатени от последния стари задължения.

На 19.10.2021 г., около 12.50 часа, Ж. Н. Й. управлявал в гр. София по ул.

„Булина ливада“ с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул.

„Александър Стамболийски“ лек автомобил марка „О.“, модел „ХХХХ“ с рег.

№ ХХХХ. До него на предна пасажерска седалка в автомобила пътувала св. С.

Т. Е.. 15-20 метра преди кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“, ул. „Булина ливада“ се разклонявала на две от намиращ се по средата разделителен остров – една пътна лента в посока надясно и две пътни ленти с обща широчина от 6 метра за направо и наляво. След преминаване на разделителния остров, Ж. Й. се движил в пътната лента за направо, преминавайки отляво на разделителния остров в неговата посока за движение, като искал да извърши маневра обратен завой. Жалбоподателят Й. предприел извършване на посочената маневра, като не пропуснал попътно движещия се от неговата лява страна в най-лява пътна лента л.а. марка „ХХХ“, модел „Ц3“, управляван от св. Г. Б.. Вследствие на това настъпило ПТП, при което били реализирани щети в предна дясна странична част на л.а.

„ХХХ“ и предна лява странична част на л.а. „О.“.

На място бил извикан екип на ОПП-СДВР, които снели писмени декларации от двамата водачи и на база на същите и щетите по автомобилите съставили скица и Протокол за ПТП.

По време на извършване на проверката на документите на Ж. Й. било установено, че последният не носи в себе си контролен талон към СУМПС.

Св. В. съставил срещу Ж. Н. Й. АУАН GA № 464287/19.10.2021 г. за извършени от последния административни нарушения по чл. 38, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 21-4332-022467/05.11.2021 г. от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 38, ал.

3 ЗДвП на Ж. Й. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, а за административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева.

3

НП било връчено лично на Ж. Й. на 15.11.2022 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 21.11.2022 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г., В. и С. Т. Е.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък; скица и протокол за ПТП; справка ОПП-СДВР и Заповед № 8121з515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото св. Г., като намира същите за пълни, последователни и логични. Свидетелката е категорична, че се е намирала отляво на л.а. „О.“, управляван от жалбоподателя Й., когато последният е предприел извършване на маневрата обратен завой. Показанията на св. Б. се потвърждават от локализацията на щетите по двата автомобила, отразени в протокола за ПТП, а именно в предните им странични части, съответно лява за л.а. „О.“ и дясна за л.а.

„ХХХ“, което кореспондира с механизъм на причиняване на ПТП при позициониране на двата автомобила един до друг в момента на отклонение на л.а. „О.“ вляво. Нещо повече, св. Б. твърди, че до момента на изравняване с л.а. „О.“, последният не е бил с пуснат пътепоказател, в частност ляв такъв.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че показанията на св. Б. са недостоверни, доколкото ПТП не е настъпило както твърди последната в попълнената от нея писмена декларация на около 5 метра преди кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“. Следва да се посочи, че участниците в ПТП не са измервали точното разстояние, като са описали по тяхна преценка отстоянието на местопроизшествието от кръстовището. Без значение е съответното разстояние до последното, тъй като меродавно се явява мястото на настъпване на ПТП, което е безспорно установено от свидетелските показания и скицата и протокол за ПТП, подписани без възражения от двамата участници в ПТП.

4

Показанията на св. С. Т. Е. следва също да се кредитират с изключение на частта им, в която последната заявява, че жалбоподателят Ж. Й. е включил ляв пътепоказател на управлявания от него автомобил, като след около 3 секунди се е чул „грохот“ и е настъпило процесното ПТП. На първо място, следва да се посочи, че самата свидетелка не бе убедителна в показанията си, като заяви, че не помни да е наблюдавала участниците в движението и действията, които извършват същите. От друга страна, така заявеното от св.

Е. противоречи на показанията на св. Б., която е категорична, че до момента на изравняване с л.а. „О.“, последният не е бил с включен ляв пътепоказател.

Съдът кредитира и показанията на св. В.Д., който е съставил процесния АУАН, като следва да се посочи, че възпроизведеното от последния е относимо единствено относно процедурата по съставяне на скицата и протокола за ПТП, както и на процесния АУАН, доколкото не е бил очевидец на настъпилото ПТП.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото. Следва да се посочи, че от приложената на л. 27-31 от делото справка от ОПП-СДВР се установява, че контролният талон към СУМПС на жалбоподателя Й. не се е намирал в него, тъй като е бил задържан в ОПП-СДВР поради незаплатени стари задължения от последния.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 1.2. (относно актосъставителя) и т. 2.6 (относно наказващия орган) от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същите са съобразени с изискванията на процесуалния закон.

5

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Ж. Н. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 38, ал. 3 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДвП завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението, като съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДвП при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. По делото по безспорен начин се установи, че пътното платно на ул. „Булина ливада“ е било разделено на три пътни ленти, като намиращ се между тях разделителен остров ги разделял на лента за движение надясно и две ленти за движение наляво и направо. Следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП пътната лента е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка, и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго, като съгласно чл. 15, ал. 3 ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях. В този смисъл, макар пътните ленти да не са били очертани с хоризонтална маркировка, предвид широчината на пътното платно на мястото на настъпване на ПТП от 6 метра (съгласно схема за организация на движението, приложена на л. 85 от делото) е видно, че се касае за две отделни пътни ленти. Безспорно установено е и че жалбоподателят Ж. Й. е искал да извърши маневра завиване в обратна посока от пътната лента за движение направо, в която се е движил, в каквато насока са освен твърденията му в жалбата и съдебно заседание, но и показанията на св. Е. – „трябваше да завием наобратно – от „Ф.“ да се движим в обратна посока“. При това положение за жалбоподателя Й. е възникнало задължение съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗДвП да извърши маневрата обратен завой едва след като пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. В случая по несъмнен начин се установи, че л.а.