Определение № 1920 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1920 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20251110127398 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

По делото е издадена заповед за изпълнение с рег. № .г., издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК – Договор за кредитна линия от . г., чието съдържание е обективирано в . върху недвижим имот № . от .г. на нотариус Д. К., район на .[1]., рег. № . в регистъра на ., който нотариален акт е вписан в . - . с вх. рег. № ., в полза на заявителя . срещу длъжника . за сумата от 389 891,11 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредитна линия от .г., обективиран в . върху недвижим имот № . от .г., ведно със законна лихва за период от 12.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 117 349,80 лева, представляваща неустойка за забава за плащането на главницата, сумата от 21 514,13 лева, представляваща неустойка за забава върху дължима договорна лихва за период от 18.12.2024 г. до 11.02.2025 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника . срещу заповедта, като едновременно с това е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл.

420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, обосновано с твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора и неправилно изчисляване на размера на вземането по договора, сключен с потребител по подробни съображения, изложени в искането.

Ответникът по молбата . е депозирал в срок отговор на искането, с който заявява становище за неоснователност на молбата.

Съдът като взе предвид данните по делото и изложените от страните съображения намира следното:

Молбата за спиране е подадена в срока за подаване на възражение срещу заповедта, което се установява от представената по делото покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 24.09.2025г., поради което същата се явява допустима.

1

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: такива, които настъпват по силата на закона и такива, които настъпват по разпореждане на съда. Първата група обхваща хипотезите на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, основана на документ по чл. 417, т. 10 ГПК или на учредяване на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ГПК. В този случай съдът дължи произнасяне на акт, с който констатира настъпилото спиране, за да може то да се удостовери пред съдебния изпълнител. Втората група обхваща хипотезите на искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, когато съдът преценява убедителността на представените доказателства и със свой акт спира принудителното изпълнение или когато се твърди, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договора или неправилно изчисляване на размера на вземането по договора, сключен с потребител, при което съдът следва да направи преценка за неравноправност на клаузите на договора.

В настоящия случай заявителят е основал своето вземане срещу длъжниците на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – договор с нотариална заверка на подписите. В тази хипотеза спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение може да се констатира от съда, ако е учредено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или да се постанови от съда, ако се основава на някоя от хипотезите на чл. 420, ал. 2 ГПК.

В случая по делото не е представено надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ГПК, а е поискано постановяване на спиране в хипотезите на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Посочените две хипотези обаче касаят случаи, в които договорът, от който произтича вземането са сключени с потребител, който съгласно легалната дефиниция на пар. 13, т. 1 ПЗР на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В случая длъжникът не е потребител, тъй като същият е юридическо лице, което е сключило договор за кредитна линия с инвестиционна цел и във връзка с извършваната от него търговска дейност, която предполага, че същият притежава необходимите професионални знания при преценка дали да сключи един или друг търговски договор, респ. при какви условия да стане това. В случая потребителската защита, израз на която са предвидените в чл. 420, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК основания за спиране на незабавното изпълнение, не е приложима, и спирането на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземания, основани на сделка между търговци, не може да се допусне на тези основания.

Само за пълнота следва да се посочи и че молбата за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепена и с убедителни писмени доказателства, каквито по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК са писмените доказателства, които правят вероятен извода за недължимост на вземанията, предмет на заповедта, като опровергават съществуването на изпълняемото право. Представените от молителя доказателства за заплащане на суми по 2 договора, касаят задължения за договорна лихва и такси по договора, което е видно от представените от заявителя фактури с посочено основание на конкретните плащания по представените от длъжника платежни нареждания, а заповедта за изпълнение е издадена за непогасени главница и неустойки за забава, за които липсват доказателства за плащане или за погасяване по някой от другите способи, предвидени в закона.

При това положение и с оглед неоснователността са заявените от молителя доводи, с които е обосновано искането за спиране на принудителното изпълнение, подадената молбата за спиране следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в частна жалба с вх. № . от 27.10.2025г., уточнена с молба с вх. № . от 12.12.2025г., направено от длъжника . за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с рег. № .г., издадена по ч.гр.д. № 27398/2025г. по описа на СРС, 145 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3