Решение № 2533 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100509160 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9926/27.05.2024г., постановено по гр. д. № 2372/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. К. Й. положителни установителни искове, с които е признато за установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58303/2023г. по описа на СРС, 167 състав, а именно:

2130,08 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. ****; 337,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г., както и 32,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2023 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2130,08 лв.

1 до пълния предявен размер от 2135,22 лв. за периода 01.05.2020 г. – 30.08.2020 г., съответно за мораторна лихва върху Главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 337,39 лв. до пълния предявен размер от 352,71 лв., както и изцяло за сумата от 6,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г. В. К. Й. е осъдена да плати 1073,61 лв. разноски, съответно „Топлофикация София“ ЕАД да заплати разноски в размер на 4.34лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответницата в частите, в които са уважени предявените искове, с твърдение, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се оспорването в отговора на исковата молба за наличие на облигационно отношение между страните с твърдения, че след придобиване имота от 2013г. бил предоставен за ползване на трети лица, като се оспорва и извода за доказано отопление в имота с твърдения, че от 2019г. в имота липсвали отоплителни уредби, като радиаторите били свалени по надлежния по Наредбата ред, а в имота се ползвала само БГВ, който обаче неправилно бил отчитан от топлинния счетоводител, вкл. оспорва изводите на първата инстанция по отношение на погасителната давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач ес вх.№ 245871/29.07.2024г. е изпратило писмо с приложени писмени доказателства.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58303/2023г. по описа на СРС, 167 състав. Навел е твърдения, че ответникът е битов клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил е енергия в имота за процесния 2 период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, като страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че липсва облигационно отношение, вкл. твърди, че след като през 2013г. става собственик го предоставя за ползване на трети лица, поради което по чл.57 ЗС същите дължали режийните разноски. Твърди, че считано то 2019г. не се ползвало парно, радиаторите били свалени и затапени, а до имота имало само БГВ.

Неправилно обаче било отчитането на топлинния счетоводител, доколкото не е коригирал данните на намаления отопляем обем, вкл. възразява за погасяване по давност на вземанията.

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. Бъкстон, бл.****, което се доказва и от приетия по делото н.а. за продажба на самостоятелен обект в сграда от 15.03.2013г.

Приета е заявление-декларация вх.№ 961/08.04.2013г. за смяна на партида за аб.№ 68096.

Приети са Протокол от ОС на ЕС от 20.12.2001г., договор от 22.01.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ****, (със стар адрес ул. **** съгласно удостоверение л.18), е възложило на третото лице – помагач да извършва дяловото разпределение на енергията. Цените за абонаментна такса за снемане на показанията, както и за неосигурен достъп са договорени в чл.5 от същия. В протокола на ОС за имот с абонатен № 68096 са записани 5+2бр. разпределители и 0бр. вентили. Приет е Договор при общи условия за извършване услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ от 02.11.2007г. между ищеца и ТЛП, вкл. с ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“ (цените за едногодишен изравнителен период са без ДДС и включват 1.70лв. за обслужване и обработка на партида, 3.40лв. за обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер; 5.00ч. за обслужване и отчитане на апартаментен топломер). Приети са документи представени от третото лице – помагач, а именно главни отчети и документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки изравнителни сметки. С отговора на исковата молба е формулирано доказателствено искане 3 за задължаване ТЛП да представи документи вкл. заявления и декларации за сваляне на радиаторите в процесния имот. С определението по чл.140 ГПК съдът е задължил ТЛП да представи документи относно отчитане и разпределение на ТЕЛ за имота. В първото о.с.з. процесуалният представител на ответниците поддържа искането за задължаване ТЛП да представи документи вкл. заявления и декларации за сваляне на радиаторите в процесния имот, което е оставено без уважение. При администриране на жалбата с разпореждане № 914142/03.07.2024г. съдът е разпоредил препис от същата да се изпрати на ищеца и ТЛП с указание за възможността да подадат отговор. Във връзка с разпореждането ТЛП е изпратило писмо вх.№ 245871/29.07.2024г., с което предоставя информация, съгласно която в имота имало два водомера и отоплително тяло щранг-лира (за което се начислявала ТЕ съгласно приложение към чл.61, ал.1 от Методиката а дялово разпределение, съгласно което се определяло и количеството ТЕ за сградна инсталация) като към 11.05.2019г. в имота имало пет броя отоплителни тела (радиатори) с ИРРО с фабр. №№ 9107, 9108, 9109, 9110 и 9147 (отчетени на посочената дата), на 03.06.2020г. и 21.05.2021г. били отчетени чети броя отоплителни тела (радиатори) с ИРРО с фабр. №№ 9107, 9108, 9109, 9110, а радиатор с ИРРО с фабр. № 9147 бил затапен съгласно протокол от 19.01.2020г., т.е. преди процесния период (с вх.№ при ТЛП – 1134151/21.01.2020г.); следващите отчети били на 16.05.2022г., 15.05.2023., 27.04.2024г., като два броя радиатори с фабр. № 9107 и 9109 били отчетени, а радиаторите с фабр. № 9110 и 9108 били затапени (съгласно протокол от 11.10.2021г., с вх.№ при ТЛП 2751-151.12.10.2021г.), което е отразени и в заключението на СТЕ, вкл. главните отчети от 21.05.2021г., 16.05.2022г. са приети по делото (л.84) и отчетени по СТЕ. ТЛП сочи, че с оглед наличието на два водомера за топла вода и отоплително тяло щранг-лира. Във въззивната жалба няма оплакване по чл.266, ал.3 ГПК за допуснати процесуални нарушения по допускане на доказателствени искания, поради което приобщените цитирани писмени доказателства не следва да се обсъждат.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 2016, съгласно които в чл. 33 ал.2 е уредено, че месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза 4 вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че в имота на ответницата е имало 4бр. радиатори с монтирани ИРРО до 11.10.2021г., след което два били демонтирани. В банята имало щранг-лира без възможност на монтаж на ИРРО. Показанията на уредбите били отчетени на 21.05.2021г. и 16.05.2022г.

За два отчетни периода за щранг-лирата имало служебно начислена ТЕ на база инсталирана мощност, за сградната инсталация била изчислена по формула в Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура от 222куб.м., съгл.акт за разпределение на кубатурата. След извънреден отчет за аб.№ 68099 и констатации, че вертикалните щрангове били скрити в сградата е коригиран коефициент в изчисление на ТЕ за сградна инсталация. За процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. За БГВ имало монтирани два броя водомери, отчетени на 21.05.2021г. и 16.05.2022г. на база реален отчет и с подпис на абоната, като отчетеното количество било коригирано спрямо показанието на общия водомер в АС, като вещото лице дава заключение, че изчисленията извършвани от ФДР за 20/21г. били занижени с 22.03лв., а за останалите периода и компоненти изчисленията били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. Сумите за процесния период по изчисления на вещото лице за доставена ТЕ за отопление на имот, за сградна инсталация и БГВ е в общ размер на 2387.90лв.

(с коригирани суми за 20/21г.), като за периода м.05.2020-м.04.2022г. начислените суми за ТЕ били по прогнозно потребление, като в края на отоплителния период ФДР изчислявало реалното потребление на ТЕ и извършвало изравняване между начислената и дължима сума, като вещото лице дава заключение, че са спазени законовите разпоредби по изравняването.

Вещото лице сочи, че сумите за ТЕ по компоненти за период от м.09.2020г. до м.04.2022г. са в размер на 2266.74лв., а при коригирани суми за 20/21г. се равнява на 2288.77лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че за процесния период по аб.№ на ответницата не са постъпвали плащания. Сумите, начислени за ТЕ били в общ размер на 2135.22лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. и ДР в размер на 32.39лв. от м.04.2021г. до м.04.2022г., а за периода от м.09.2020г. до м.4.2022г. дължимите суми за ТЕ били в размер на 2130.08лв., а лихвата (изчислена 5 върху тази главница) за периода от 15.09.2021г. до 16.10.2023г. била в размер на 337.39лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 153 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цената на дяловото разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.