Присъда № 39 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

Мотиви на присъда № 39 от 07.12.2023г. по внохд № 669/2023 на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, първи състав Производството е по реда на глава 21 – ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Р. Н., защитник на подс. И. С., срещу присъда № 14 от 20.03.2023г. на Окръжен съд Благоевград, 12- ти наказателен състав, по нохд № 349/2021, с която съдът признал подс. И. С. за виновен в това, че:

На 05.08.2015г., в гр. Благоевград, пред ТД НАП гр. София, офис Благоевград, като управител и представител на „Корола“ ООД гр.

Благоевград, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 150 000 лв., като затаил истина в справка декларация /СД/ по ЗДДС с вх. № 2225-1098907/05.08.2015г. за м.07.2015г. за данъчен период м.07.2015г. и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред орган по приходите дневник за продажби за месец юли 2015г. – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода.

Признал го невиновен да е нарушил чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС за това, че не е издал данъчна фактура за извършената от него облагаема по ЗДДС доставка на услуга – отдаден с договор от 13.07.2015г. под наем недвижим имот срещу сумата от 900 000 лв., от която - данъчна основа в размер на 750 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието две години лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 55, ал. 3 НК не наложил на подсъдимия наказание конфискация.

Осъдил подсъдимия да заплати на държавата обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2015г.

Осъдил подсъдимия да заплати направени разноски.

С жалбата защитникът поддържа доводи за неправилност на присъдата, тъй като подсъдимият не е извършил престъпление. Обосновава, че съдът не е съобразил, че друго лице е изготвило процесните дневник за продажби и справка-декларация. Подсъдимият се доверил на своето счетоводство, което е допуснало грешка. Причината за това стои в неправилното тълкуване и прилагане на данъчния закон, при което у подсъдимия не е налице умисъл. Подсъдимият не бил давал указания на 1 счетоводството и не би могъл, тъй като няма икономически познания.

Защитникът представя доводи и за процесуални нарушения свързани с обвинителния акт, който намира за неясен и противоречив. Възразява срещу уважаването на предявения граждански иск поради изтекла погасителна давност. Моли подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата. Релевира, че процесната сделка не била укрита, а се касае само за неправилно съставена фактура. Фактурата била отразена и в дневника за продажби, и в справката – декларация, при което те не се явяват с невярно съдържание. Представя довод и, че подсъдимият не е изготвял и подписвал справката-декларация. Намира, че процесният спор е административноправен, с предмет данъчно нарушение поради допусната грешка в прилагането на закона, както и че за неправилното издаване на фактурата подсъдимият бил оправдан. Грешката в приложението на данъчния закон, който бил достатъчно сложен, се обяснявала с липсата на специално знание у подсъдимия. Не можело да се говори за умисъл за укриване на данъци, доколкото фактурата била обявена и по ЗДДС, и по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Допуснати били пропуски в изпълнение правомощията на данъчната администрация.

Защитникът намира за спорно допуснатото от съда изменение на обвинението. Поддържа доводите за неяснота на обвинителния акт, който застъпвал два алтернативни законови признака - за избягване на установяване или на плащане на данъчни задължения, като кумулативни. Поддържа искането подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си.

Обръща внимание на бездействието на данъчната администрация да направи корекция в декларацията, при положение че са протичали изпълнителни производства по нейни вземания.

Прокурорът счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Намира, че съдът е установил фактическата обстановка правилно. Доказано било, че в справката-декларация и дневника за продажби за месец юли 2015г. ставката на процесната сделка е невярно определена като 0%, а не дължимата 20%. Оспорва възраженията на защитата, че справкатадекларация отразява вярно сделката като освободена от ДДС. Оспорва и възраженията, че подсъдимият не е виновен, защото не е подписвал и подавал справката – декларация и защото нямал специални знания. Обосновава, че подсъдимият бил в течение на изготвянето на справката – декларация от счетоводството и тя му е била представена за одобрение. Подсъдимият не бил представил на счетоводството допълнителна информация за сделката, което довело до процесния начин на вписване в справката-декларация. Моли 2 присъдата да се потвърди.

Подсъдимият в последна дума не се признава виновен.

Въззивният съд служебно и за пълно изясняване на фактите събра допълнителни доказателства чрез: обяснения на подсъдимия /л. 42 и л. 73 внохд/, показания на св. В. Р. /л. 51 внохд/, св. Х. П. /л. 68 внохд/, св. З. П.

/л. 71 внохд/, писмени доказателства: инвойс фактура на английски език /л.

23 внохд/, инвойс фактура на български език /л. 24 внохд/, уведомление за приемане на данни от справка – декларация по ЗДДС /л. 25 внохд/, справка – декларация по ЗДДС /л. 27 внохд/, дневник за покупки и продажби /л. 28 – 38 внохд/, споразумение за установяване на вземане / л. 39 внохд/.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам служебно подложи присъдата на цялостна проверка по чл. 314 НПК, прие следното:

Присъдата, при достигане до фактически изводи, които по съществото на делото и обективната страна на вмененото деяние остават частично тъждествени, се явява постановена при неправилно приложение на материалния закон. Допълнителното разследване, проведено от настоящата инстанция, с цел изясняване с по-голяма прецизност и пълнота факти, значими основно за субективната страна на вмененото деяние, но не само, на по-голямо основание води до този извод.

Новите факти, установени от този съд, извън приетите с присъдата, са свързани с действията на подсъдимия по издаването на процесната фактура, изградените у него представи в субективен план за релевантните за определяне на данъчното задължение факти, причините за определяне на нулева ставка ДДС, ролята на счетоводството на дружеството „Корола“ ООД, в лицето на св. П. и св. П., както и на консултанта св. В. Р. в процеса на определяне и деклариране на данъчни задължения, особености на действията на данъчните органи извършили проверка на дружеството.

Отражението на частично различните фактически изводи не е решаващо за оправдателния изход на делото, макар да го обуславя като правилен на поголямо основание. Това е така, защото установените и установимите от първия съд факти, доколкото съдът е разполагал със съответните доказателства, са обуславяли също такъв изход и пред него.

Що се отнася до фактите на присъдата, оценката на правилността на тяхното установяване не е еднозначна.

От една страна, въззивният съд изцяло се съгласява с приетите от първостепенния факти отнасящи се до сключването на процесния договор за наем, съставена фактура и счетоводното отразяване в дневника за продажбите 3 и справка-декларация. От друга, намери, че редица обстоятелства, макар релевантни за правилното решаване на делото, не са били съобразени. За следваща част от фактите на присъдата прие, че не са установени правилно и в резултат на верен анализ на доказателствата.

При така изложените съображения, релевантната фактическа обстановка, до която достигна настоящата инстанция е следната:

През 2015г. подс. И. С. и св. И. П. били съдружници с равен дял и управители на дружеството „Корола“ ООД , с дейност – производство на хигиенни и санитарни принадлежности в собствена производствена база.

Двамата били в лоши отношения, при което св. П. бил изолиран от дейността на дружеството, не можел да оперира с неговите парични средства и банкови сметки, не бил допускан до неговите помещения, не можел да се запознава със счетоводната документация.

В дружеството работели св. Х. П. – главен счетоводител и св. З. П. оперативен счетоводител. Св. З. П. оформяла счетоводно представени й фактури, изготвяла и подавала справки – декларации по ЗДДС.

На 13.07.2015г. между „Корола“ ООД, представлявано от подс . С., в качеството си на наемодател , и панамското дружество „Ломар Маритайм Корпорейшън“, представлявано от упълномощено лице св. Й. Р., в качеството на наемател, б и л сключен договор за наем на недвижим имот. Според договора „Корола“ ООД предоставяло на „Ломар Маритайм Корпорейшън“ за временно ползване своя производствена база на територията на страната за срок от 10 години за сумата от 900 000 лв. за целия период на договора .

Съгласно чл. 5, ал. 2 от същия, наемателят бил длъжен да заплати наемната цена авансово и наведнъж в срок до края на м. юли 2015 г. /договор на л. 53, т. 5 ДП/

Договорът бил нотариално заверен и вписан в регистъра на нотариус И.

К., с район на действие РС Благоевград, на 13.07.2015г. под № 7303, акт № 52, т. 4 –ти, както и в Служба по вписванията гр. Благоевград, към Агенция по вписванията гр. София, с № 3367/13.07.2015г. /писмо на нотариус И . К. - л.

59, т. 5 ДП и справка от Министерство на правосъдието, Агенция по вписванията гр. София, л. 100- 113, т. 2 ДП, /

На 31.07.2015г. подсъдимият издал за сделката инвойс фактура на английски език с № АВ15-004. В нея за „купувач” било вписано дружеството „Ломар Маритайм Корпорейшън“, наемна цена в щатски долари – 500 000.

Сред реквизитите на фактурата нямало такъв за ДДС. /фактура на л. 103, т. 7 ДП и на л. 23 внохд//

Фактурата била изготвена в превод на български език. Технически била изготвена от оператор И. М., и с издател - също подсъдимия. Като реквизити 4 имала същия номер и дата като на английската инвойс фактура, с посочен купувач – „Ломар Маритайм Корпорейшън“, без идентификационен номер по ДДС, продавач – „Корола“ ООД, с основание и предмет на сделката – „по договор за наем на склад“, цена в лева – 891 690 лв., данъчна основа – 891 690 лв. и посочен ДДС –0%. /фактура на л. 24 внохд/

„Корола“ ООД не е получавало плащане по договора. Отношенията по изпълнението били уредени по друг начин, като на 31.07.2015г. между страните било сключено споразумение за установяване на вземане и определяне на реда на неговото плащане. „Ломар Маритайм Корпорейшън“ прехвърляло на „Корола“ ООД 5000 акции от капитала на „Сийскъуп и Шипинг Корпорейшън“ Панама, с което погасявало цената по договора за наем. /споразумение на л. 159 нохд/

Допълнително въззивният съд установи, че подсъдимият разполагал с програма, която автоматично изготвяла български варианти на инвойс фактури на английски език за доставките на чуждестранни клиенти, и че в нея всички доставки били заложени с нулева ставка ДДС. Процесната фактура на български от английския й вариант /инвойс/ била изготвена по същия начин.

На английски език фактурите се издавали без ДДС като след това се изготвяли на български на програмата, която имала само нулеви ставки ДДС.

Задача на счетоводството било да преценява тези операции. /обяснения на подсъдимия на л. 42 – 43 и на 74 -75 внохд/

Подсъдимият лично представил фактурата и договора в счетоводството на дружеството за осчетоводяване и деклариране. /показания на св. П. на л. 69 внохд/

Допълнително въззивният съд прие за установено, че главният счетоводител св. П. била затруднена с осчетоводяването на тази сделка по Закона за корпоративното подоходно облагане, тъй като била много специфична, за първи път свидетелката се сблъсквала с такъв случай, който бил извън нейните счетоводни познания, но не е водила разговори по въпроса с подсъдимия, нито се е консултирала с някого.

Със счетоводното отразяване на сделката по ЗДДС се занимала оперативният счетоводител св. З. П., която също била затруднена. Поначало, тя имала колебания общо в знанията си при отчитане на сделки. /показания на св. В. Р. на л. 52 внохд, в този смисъл са и показанията на св. Х. П., че казусът не бил от компетенцията на св. З. П. – л. 69, внохд/.