Решение № 667 от 06.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Л.М.Т. с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуалния й представител адв.Ангел Ангелов от АК Варна, против Решение № 260036/05.10.2020 г. по гр.д.472/2020 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е допуснат развод между Р. Т. Т. и Л.М. Т., като е прекратен сключения между тях на 23.12.2019 г. граждански брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината; упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. Т., родена на *** г. в *** е предоставено на бащата Р. Т. Т. и е определено местоживеене на детето при бащата; определен е режим на контакти на майката Л.М. Т. с детето Т. Р. Т., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца както и в продължение на един месец през летния сезон , който да не съвпадат с годишния отпуск на бащата; въззивницата Т. е осъдена да заплаща издръжка за детето Т. Р. Т., чрез неговият баща и законен представител Р. Т. Т. в размер на 160,00 лв, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.07.2020 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Р. Т. Т..

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения довели до опорочаване на целия процес, в резултат на което въззивницата е била лишена от възможността да участва в производството, да изрази становище по предявените 1 срещу нея искове като подаде писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, да направи своите възражения по наведените от ищеца твърдения, да заяви своите твърдения и искания по доказателствата и даже да се ползва от възможността да обжалва постановеното от съда решение по всеки от предявените искове.

Изложени са съображения за спазен срок за обжалване на първоинстанционното решение поради ненадлежно връчване на съобщение за решението.

Относно процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд се излага следното:

Сочи се, че въззивницата е препятствана да участва в процеса. Твърди се, че книжата по делото са връчени, видно от отразеното върху тях, на В. Р. В. с отбелязване „леля”, което лице не е леля на въззивницата, а е съжител на бащата на ищеца, поради което следва да се приеме, че е лице от кръга на заинтересованите от изхода на делото лица. На следващо място се твърди, че освен, че е от кръга на заинтересованите от изхода на делото лица, В. В. нито е имала контакт с ответницата, нито е имала интерес да предаде съдебните книжа на адресата, поради което въззивницата не е могла да узнае за заведеното срещу нея съдебно производство, за да участва в него и да защити правата си.

Твърди се, че да допуснати и други процесуални нарушения в хода на процеса и при постановяване на решението: Поради неучастието на ответницата в процеса вследствие на процесуални нарушения, съдът е бил лишен от възможността да събере достатъчно доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото и е постановил необосновано решение. Твърди се, че процесът се е водил на практика едностранно, без да може ответната страна да изложи своите твърдения за фактите относими към предмета на спора, да направи своите възражения, да заяви искане по доказателствата.

Оспорват се наведените от ищеца твърдения, като се сочи, че целта им е единствено бракът да бъде разтрогнат, родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на ищеца като се отдели майката от детето с цел окончателно да бъде прекъсната емоционалната връзка „майка - дете”, а в перспектива детето да бъде предадено на лелята на бащата - М. С., която по биологични причини не може да има деца. Твърди се, че и към настоящия момент детето е в *** и се отглежда от същата тази леля М. С.. Излагат се твърдения за хронологията на развитие на отношенията между страните. Твърди се, че в периода от няколко месеца, когато страните са живели в ***, в дома на родителите на ищеца, ответницата е била тормозена и нежелана особено от съжителката на бащата на ищеца св.В. В.. Сочи се, че по късно страните са заживели в ***, където на 23.12.2019 г. са сключили граждански брак. Не след дълго отношенията им се изострили отново, съпругът започнал да устройва скандали, да ругае ищцата и да я бие. Твърди, че са се разделили през м.юни 2020 г., като ответницата с детето се заживяла при родителите си в ***, а ищецът останал в ***, при леля си М. С.. Твърди, че по настояване на ищеца взели решение да си дадат още един шанс и да заживеят отново заедно в *** - отделно от близките им, но след пристигането си ответницата е разбрала, че отново ще живеят в едно домакинство с лелята М. С.. Твърди, че на третия ден след пристигането си е била изгонена от лелята и със 2 съдействието на съпруга си, но вече без детето. Тогава ищецът заявил, че ответницата няма никакви права над детето.

С твърдението за допуснати груби процесуални нарушения, се претендира отмяна на обжалваното решение в частта на „присъединените искове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и режима на лични отношения между родител и дете“, и връщане на делото за ново разглеждане като на доверителката ми бъдат надлежно връчени исковата молба с приложенията и й бъде дадена възможност за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Ако съдът прецени, че изложените доводи за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат основание за връщане на делото за ново разглеждане на спора от фазата на връчване на исковата молба с приложенията на ответната страна за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, евентуално се претендира обжалваното процесното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго, с което:

Да се признае, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има съпругът.

Упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. Т. да бъде предоставено на майката Л.М. Т. като негов законен представител.

Да се постанови, детето Т. Р. Т. да живее при майка си Л.М. Т. на посочения в жалбата адрес, а именно: ***.

Да се постанови бащата Р. Т. Т., да заплаща в полза на детето Т. Р. Т. издръжка в размер на 200 лв на месец чрез неговата майка и законен представител Л.М. Т. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване ведно със законовата лихва за всяка закъсняла вноска.

Да се определи режим на лични отношения между бащата и детето както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия адрес; по три дена, с преспиване в периода на коледно новогодишните и великденските празници, в четна година от 09:00 на 23 декември до 17:00 на 26 декември, а в нечетна година - от 09:00 на З0 декември до 17:00 на 01 януари следващата година, като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия адрес; всяка нечетна година за рожденния ден на детето - от 14:00 ч. на 06 юли до 17:00 ч. на 07 юли; 10 дена през летния период на годината когато майката не е в платен годишен отпуск считано от 01 юли до 10 юли или от 01 август до 10 август. По същество се изразява становище за уважаване на жалбата, тъй като тя е подкрепена от събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивницата и процесуалния й представител.

3

На основание чл.266, ал.3 ГПК, във въззивното производство са допуснати и събрани поисканите от въззивницата доказателствата.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият-ищец Р. Т. Т. е депозирал, чрез адв.Христина Николова Късева, АК гр.Бургас писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, изводите на съда са изградени въз основа на безупречен анализ на доказателствата. Твърди се, че решението е правилно както в частта, с която е прието, че бракът трябва да се прекрати на основание чл.49, ал.1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината, така и относно предоставеното упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Т., местоживеенето и личните отношения с детето. Твърди се, че в съответствие с доказателствата съдът е приел, че бащата е този, който е доказал, че е родителят с по-голям родителски капацитет, преките и непосредствени грижи за детето се полагат от него. Твърди се, че решението не страда от пороци и в частта си относно предоставеното право на ползване, издръжката като в тази насока съдът е изложил подробни мотиви, и разноските.

Твърди се, че изложените доводи във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд не могат да бъдат основание за връщане на делото за ново разглеждане на спора от фазата на връчване на исковата молба с приложенията на ответната страна за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, тъй като няма пречка във въззивната инстанция да се събират доказателства, и в този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Претендира се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. След приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция въззиваемият изразява становище, че от събраните във въззивната инстанция доказателства е установено, че въззиваемият притежава по-добри качества като родител, полагал е и продължава да полага грижи за детето както преди, така и след фактическата раздяла на страните. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение, с което бракът е прекратен, предоставяне на родителските права по отношение на детето на бащата, определяне на местоживеене на детето при бащата; определяне на режим на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета неделя от месеца, както и в продължение на един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата; и осъждане на въззивницата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 160 лв, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира се и предоставяне ползването на семейното жилище на страните в *** на въззиваемия.

В съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа. Излагат се съображения, че и допуснатите във въззивното производство доказателства подкрепят твърденията на ищеца за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и за това, че той е родителят с по-добър родителски капацитет, поради което в интерес на детето е, на него да се предоставят родителските права и да се определи местоживеенето на детето да е 4 при него.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Р. Т. Т., с посочен постоянен адрес: ***, чрез адв.Е.Томов, против въззивницата Л.М. Т., също с адрес***, за допускане на развод между страните без съдът да се произнася по въпроса за вината; за предоставяне на родителските права върху детето Т. Р.

Т., родена на *** г. на бащата, и определяне на подходящ режим на лични контакти с майката; за осъждане на ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за прекратяване или изменението й; за предоставяне ползването на семейното жилище на адрес: *** на ищеца; и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата - Д.. Твърди се, че бракът на страните е сключен на 23.12.2019 г., като от брака си съпрузите имат дете - Т. Р.