Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5475 от 01.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14178/2021
Вид
Решение № 5475
Подписан
01.11.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5475 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100514178 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Т. М. Г. /въззивник в настоящото производство/- чрез адв. Р. Д. молба за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 1.08.2023 г. по гр.д.№ 14178/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- Е състав въззивно решение.

Софийски градски съд, като разгледа молбата на Т. Г. и съобрази обстоятелствата по делото, намира същата за неоснователна.

С постановеното по настоящото дело- гр.д.№ 14178/ 2021 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, на 1.08.2023 г. въззивно решение е обезсилено Решение от 14.07.2021 г. по гр.д.№ 58327/ 2017 г. на СРС, ГО, 45 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от Т. М. Г. /ЕГН **********/ срещу „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ насрещен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Т. М. Г. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 10 000 лева, частично от сумата 21 173.03 лева, представляваща претендирана от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2009 г. до м.04.2014 г. и от 01.05.2015 г. до 19.12.2017 г. по партида за имот, находящ се в гр. София, жк *******, абонатен № *******, и на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. М. Г. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 150 лева- разноски по насрещния иск, 1 и производството по гр.д.№ 14178/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав, включая първо-инстанционното производство, в горепосочената част, е прекратено като процесуално недопустимо.

Прието е от настоящия съд, че предявеният от Т. Г. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на процесните суми се явява недопустим- поради липса на правен интерес за същия от търсената искова защита, поради което и при служебно констатираната недопустимост на решението в обжалваната му част, е постановено обезсилването му съобразно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и прекратяване на производството по делото /като процесуално недопустимо/.

Според посоченото в мотивите на въззивното решение, независимо от този изход на спора, разноски на насрещната страна- „Топлофикация София“ ЕАД, за въззивното производство не следва да бъдат присъдени, тъй като от същата не е подаден писмен отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство о.с.з.

Постановеното от СРС, ГО, 45 състав на 14.07.2021 г. по гр.д.№ 58327/ 2017 г. решение, с което е уважен частично предявен от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т.

М. Г. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 521.54 лева- главница /стойност на доставена топлинна енергия в имот с аб.№ *******/, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и останалите искове на „Топлофикация София“ ЕАД за сумите- предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33826/ 2017 г. на СРС, 45 състав, са отхвърлени, не е обжалвано от страните.

Не е подадена жалба срещу първоинстанционното решение и в частта му- с характер на определение, в която е постановено прекратяване на производството по делото по предявения от Т. М. Г. /ЕГН **********/ срещу „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ насрещен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Т. М. Г. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 10 000 лева, частично от сумата 21 173.03 лева, представляваща претендирана от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2006 г. до м.04.2009 г. и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. по партида за имот, находящ се в жк *******, абонатен № *******.

Въззивна жалба срещу решението на СРС е подадена само от Т. М. Г. и същата е насочена срещу постановеното отхвърляне на предявения от него срещу „Топлофикация София“ ЕАД насрещен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че Т. М. Г. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 10 000 лева, частично от сумата 21 173.03 лева, представляваща претендирана от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2009 г. до м.04.2014 г. и от 01.05.2015 г. до 19.12.2017 г. по партида за имот, находящ се в жк *******, абонатен № *******.

2

По повод тази въззивна жалба е постановено обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, посочена по- горе.

С първоинстанционното решение са възложени разноски по чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК в тежест на ищеца по насрещните искове Т. Г., който е осъден да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 300 лева- разноски по насрещните искове. Тъй като в частта, в която производството по единия от предявените от Т. Г. насрещни искове е прекратено от СРС, и това прекратително определение, обективирано в решението на СРС от 14.07.2021 г., е влязло в сила като необжалвано от Т. Г., не могат да бъдат предмет на осъществявания по настоящото дело инстанционен контрол и присъдените на основание чл.78, ал.4 ГПК на насрещната страна разноски, възлизащи на 150 лв. Останалите 150 лв., представляващи присъдени на топлопреносното предприятие разноски по чл.78, ал.3 ГПК, са именно разноските, за които е постановено обезсилване на първоинстанционното решение от СГС.

При това положение, тъй като не е налице несъответствие между формираната при постановяване на решенето воля на съда и нейното обективиране при изготвяне на писмения му текст, т.е. не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното на 1.08.2023 г. решение, молбата на въззивника Т. Г. по чл.247 ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.247 ГПК на Т. М. Г. /въззивник в настоящото производство/- чрез адв. Р. Д. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 1.08.2023 г. по гр. дело № 14178/ 2021 г. на СГС, ГК, ІV- Е въззивен състав решение, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.247, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3