Решение № 3402 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100509702 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №7091 от 24.06.2022г., постановено по гр.дело №67025/2021г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, ответникът „ЗД Д.з.“АД, ЕИК:**** е осъден да заплати на „ЗАД А.Б.”АД, ЕИК:****, на основание чл.411, изр.2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 3088,03 лева- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил „Форд Kyгa“, peг.№****, причинени от ПТП на 23.06.2017 г. в гр.София, бул.„Ломско шосе“ и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 25.11.2021 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 868,08 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2019 г. до 22.11.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 862,42 лева разноски по делото, като искът с правно основание чл.411 КЗ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3860,04 лева, а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1080,96 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника 64,78 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЗД Д.з.“АД.

Жалбоподателят поддържа, че не е установено безспорно противоправното поведение на застрахования при него водач. Твърди, че отговорността за процесното ПТП е изцяло на трето, неустановено по делото лице, което отнело предимството на водача на лекия 1 автомобил „Форд Фокус“ и за да избегне удар с него, при условията на крайна необходимост последният предприел маневрата, довела до процесното ПТП. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец „ЗАД А.Б.”АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ. Първоинстанционният съд е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства.

Ответникът, а не ищецът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за причиняване на вредоносния резултат изцяло от трето неизвестно по делото лице, при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да обори и законово установената презумпция относно вината за настъпване на процесното ПТП. В случая и настоящият състав достига до извода, че такова доказване не е проведено от ответника. Докато за водача на застрахования при ответника лек автомобил нарушаването на правилата за движения по пътищата е безспорно установено, по отношение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил се установява съпричиняване в приетия от първоинстанционни съд размер, предвид паркирането на лек автомобил „Форд Kyгa“ в кръстовището. Не се установява какво точно е участието на третото, неизвестно по делото лице, управлявания от него автомобил, скоростта и посоката му на движение. Липсват 2 доказателства за точната скорост на движение на лекия автомобил „Форд Фокус“ и съответно- опасната зона за спиране при внезапно възникнало препятствие на пътното платно. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетеля А. в тази връзка, тъй като по отношение на същия е приложима разпоредбата на чл.172 от ГПК, а тези показания са единствената индиция в подкрепа на тезата на ответника- жалбоподател. На тези показания се базира и допълнителното уточнение на вещото лице по АТЕ, дадено в откритото съдебно заседание при приемане на заключението му.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

В останалата (отхвърлителна) част решението е влязло в сила като необжалвано.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 1210,56 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Възражение относно размера не е направено.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7091 от 24.06.2022г., постановено по гр.дело №67025/2021г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ЗД Д.з.“АД, ЕИК:**** да заплати на „ЗАД А.Б.”АД, ЕИК:**** сумата от 1210,56 лв. (хиляда двеста и десет лева и 56 стотинки)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4