Определение № 7547 от 15.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7547 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513595 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.5 и след. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№45247/11.10.2023г., подадена от „А. Е.Л.Х.“ ЕООД, с ЕИК *******, трето лице (недлъжник), засегнато от изпълнението по изпълнително дело №20189210401545 по описа на ЧСИ С.П., с рег. №921 при КЧСИ и район на действие СГС, срещу проведен въвод във владение на недвижим имот, представляващ ОФИС №7, находящ се в гр.София, район „Люлин“, ж.к.„*******“ /преди ул.*******етажна сграда, на ет.3, (кота + 9.25 м), със застроена площ на офиса 76.75 кв.м., съгласно съставен протокол за въвод във владение от 26.09.2023г..

В жалбата са изложени твърдения, че „А. Е.Л.Х.“ ЕООД упражнява фактическа власт и владение повече от 10 години досежно недвижимия имот, предмет на проведения въвод във владение, съгласно протокол за въвод във владение от 26.09.2023г., като осъществяваното владение през целия период, който е повече от десет години, е явно, непрекъснато и спокойно, поради което дружеството е станал собственик на недвижимия имот на основание давностно владение. Излага се още, че съдебният изпълнител в деня на въвода е бил уведомен, че „А. Е.Л.Х.” ЕООД, а не длъжника, е собственик на имота, срещу който е насочено изпълнението, и това дружество е упражнявало фактическата власт върху имота от месец април 2013 година, но въпреки това обстоятелството съдебният изпълнител незаконосъобразно е осъществил въвода във владение по извършената публична продан, като е бил въведен купувача в имота. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени незаконосъобразните действие на ЧСИ С.П., с рег. №921 при КЧСИ и район на действие СГС, по изпълнително дело №20189210401545, отнасящи се до проведения въвод във владение на недвижим имот, представляващ ОФИС №7, находящ се в гр.София, район "Люлин", ж.к. "******* /преди ул. "719-та"/ №56, в 4-етажна сграда, на ет.3, (кота + 9.25 м), със застроена площ на офиса 76.75 кв.м., съгласно съставен протокол за въвод във владение от 26.09.2023г..

1

Взискателят – "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД /частен правоприемник на "Кей Би Си Банк България" ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД/, с ЕИК *******, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. - изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Е. В.Н., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище, с което оспорва подадената жалба. Излага съображения в смисъл, че ако съдът приеме подадената жалба за допустима и я разгледа по същество, твърди, че същата е неоснователна. Поддържа се, че в конкретния случай проведеният въвод във владение е осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на имота и съгласно нормата на чл.498, ал.2 ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Следователно в случая третото лице - „А.

Е.Л.Х.“ ЕООД, което заявява самостоятелни права върху имота, не може да обжалва действията на съдебния изпълнител по проведения въвод във владение, а единствената защита, която процесуалния закон му предоставя, е чрез предявяване на иск за собственост. По тези аргументи се излага, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..

Присъединеният взискател – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, представлявано от А.А. - изпълнителен директор и

И.Е. - Председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител старши юрисконсулт М.П., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за недопустимост и при условията на евентуалност за неоснователност на подадената жалба. Подробно са изложени аргументи, че жалбоподателят -„А. Е.Л.Х.“ ЕООД, макар че е трето лице, което не е страна по процесното изпълнително дело, не разполага с процесуалната възможност за защита от незаконосъобразното принудително изпълнение чрез обжалване на проведения въвод във владение по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, тъй като този ред на защита третото лице разполага само в случаите, при което въводът се извършва в изпълнение на съдебно решение, с което длъжникът е осъден да предаде владението върху недвижимия имот на правоимащото лице. Сочи се, че в конкретния случай вземането по настоящото изпълнително дело е парично и с оглед удовлетворяването на взискателя е извършена публична продан на процесния недвижим имот, за който жалбоподателят твърди, че е придобил на основание давностно владение. В тази хипотеза след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота съдебният изпълнител е длъжен да въведе купувача в имота, като процесуалният ред за защита на заварените в имота лица не се реализира посредством жалба по чл.435 ГПК, а чрез предявяване на иск за собственост от лицето, което претендира, че притежава самостоятелни права, които твърди, че са накърнени от осъщественото принудително изпълнение. Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата в случай, че съда приеме същата за допустима и я разгледа по същество. Поддържа се, че от приложените доказателства не се установява по несъмнен начин правнорелевантният факт на упражняване на фактическата власт и владение от страна на жалбоподателя по отношение на процесния недвижим имот, предмет на проведения въвод във владение, съгласно протокол за въвод във владение от 26.09.2023г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без разглеждане като недопустима подадената жалба, а при условията на евентуалност – без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Присъединените взискатели – ТД - НАП- София и МДТ „Люлин“, не депозират 2 писмени отговори и не вземат становище по подадената жалба.

Купувачът - „Т.Л.“ ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя К.Д., депозира писмено становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи, че действията на съдебния изпълнител, отнасящи се до проведения въвод във владение, съгласно протокол за въвод във владение от 26.09.2023г., са законосъобразни, извършени са при с пазване на изискванията на закона и по-конкретно на императивната разпоредба на чл.498, ал.2 от ГПК, която постановява, че въводът във владение се извършва срещу всяко трето лице, което се намира във владение на имота и то може да се брани само с иск за собственост. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без разглеждане като недопустима подадената жалба, а при условията на евентуалност – без уважение като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител С.П., с рег.№921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал писмени обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4 от ГПК. Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на подадената жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20189210401545 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх. №23337/05.11.2018г. на взискателя - "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, срещу длъжниците – „Д.Е.Д. 08“ ЕООД и Д.Ц. И.А – солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.08.2018г. по ч.гр.д.№46483/2018г. по описа на СРС, I Г.О., 34 състав. В молбата за образуване взискателят е поискал да се проучи имущественото състояние на длъжника, да се наложи възбрана, да се извърши опис и да се проведе публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, представляващ ОФИС №7, находящ се в гр.София, район „Люлин“, ж.к.„*******“ /преди ул.*******-етажна сграда, на ет.3, (кота + 9.25 м), със застроена площ на офиса 76.75 кв.м.. С разпореждане съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимия имот, ипотекиран в полза на взискателя и собственост на длъжника - „Д.Е.Д. 08“ ЕООД, която да се проведе за периода от 24.02.2022г. до 24.03.2022г.. С протокол от 25.03.2022г. за купувач на процесния имот е обявен „Т.Л.“ ООД, с ЕИК*******, като изготвеното постановление за възлагане №471/30.03.2022г. е влязло в сила на 16.05.2023г.. Депозирана е молба вх.№39497/04.09.2023г. от купувача -„Т.Л.“ ООД, с която се представя на съдебния изпълнител вписано постановление за възлагане и се иска да бъде насрочена дата за въвод във владение в имота. Извършен е въвод във владение на купувача - „Т.Л.“ ООД по отношение на процесния недвижим имот на 26.09.2023г., за което е съставен протокол от съдебния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от трето лице -„А. Е.Л.Х.“ ЕООД (недлъжник), засегнато от изпълнението по процесното изпълнително дело, но е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати производството по делото. Съображенията за това са следните:

Съгласно мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. на ВКС по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК, въводът във владение е изпълнителен способ, чрез 3 който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. С оглед изложеното се налага извод, че жалба по чл.435, ал.5 от ГПК е допустима само в хипотези, при които извършеният въвод във владение е осъществен при принудителното изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота. В този случай издаденият изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява съдебният изпълнител да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Съгласно чл.498, ал.2 от ГПК лицето, което се намира в имота при въвод във владение, може да се брани само с иск за собственост, което изключва възможността за обжалване по реда на чл.435, ал.5 от ГПК. В конкретния случай, дори при наведените в жалбата твърдения от третото лице, че владее имота преди повече от 10 години, т.е. от преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, заповедта по която се изпълнява, разпоредбата на чл.435, ал.5 от ГПК е неприложима. Визираната норма се отнася до хипотези на предявен иск, решението по който се изпълнява след като е разрешен спорът с влязъл в сила акт, когато обаче този иск е с предмет самото предаване на имота, по отношение на който процесният въвод се извършва. В разглеждания случай с подадената жалба се атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан, в която хипотеза за третото лице липсва признато от закона процесуално право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител. Това следва от разпоредбата на чл.498, ал.2 от ГПК, уреждаща хипотеза на въвод във владение след публична продан, извършена за събиране на парично вземане /какъвто именно е разглежданият случай, тъй като изпълнителният лист на взискателя - "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД /частен правоприемник на "Кей Би Си Банк България" ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД/ удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане/. В определение №329/10.10.2013г. по ч.гр.дело №5204/2013г. на ВКС, Г.К., II Г.О. е прието, че на основание чл.498, ал.2 от ГПК всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. В същия смисъл е и решение №794/22.12.2010г., постановено по гр.дело №674/2010г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О, в което е посочено, че "постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл.435, ал.4 ГПК или чрез иск по реда на чл.440 ГПК. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на трето лице, е иск засобственост". Следователно настоящият състав при тълкуване на цитираните норми и при съобразяване с трайно установената съдебна практика обосновава извода, че нормата на чл.498, ал.2 ГПК е специална по отношение на чл.435, ал.5 от ГПК и разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК касае друг 4 случай, а именно влязло в сила решение на съда, по което има осъдителен диспозитив за предаване владение върху имота, а в случая въвода се извършва по молба на купувача на недвижимия имот, изнесен на публична продан и изпълнителното основание е влязлото в сила постановление за възлагане на имота при публична продан. В хипотеза на въвод след осъществена публична продан за събиране на парично вземане, за разлика от въвод, осъществен в изпълнение на съдебно решение, с което недвижимият имот е присъден, третите лица могат да се бранят само с иск за собственост, не и чрез жалба срещу въвода /чл.498, ал.2 от ГПК/. В производството по обжалване действия на ЧСИ не могат да бъдат разглеждани и решавани спорове за собственост между страните, тъй като в това производство съдът проверява единствено законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по принудително изпълнение. В този смисъл, неотносими и не следва да се обсъждат от съда доводите в жалбата, че третото лице - „А. Е.Л.Х.“ ЕООД, е упражнявало явно, непрекъснато и спокойно фактическа власт и владение повече от 10 години досежно недвижимия имот, предмет на проведения въвод във владение, поради което е станал собственик на недвижимия имот на основание давностно владение. Тези въпроси могат да бъдат разглеждани единствено в исково производство, но не и в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК.