Решение № 124 от 12.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Сливен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230102926 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжника депозирал възражение - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен между страните рамков договор № **** и приложения към него на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги, начислявани по партида с № ****.

Предоставяните услуги били комплексна мобилна телефонна услуга на № ****, мобилен интернет на № **********, мобилен интернет на № ****, фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на № **** и фиксирана услуга телевизия № ****.

Сочи, че по партидата, за периода от 29.12.2022г. до 24.07.2023г., ответникът натрупал и съответно не заплатил в срок сумата от 648,91 лв. за предоставени услуги. На 09.06.2023г. поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № **** бил прекратен по вина на ответника.

В тази връзка били начислени неустойки в общ размер на 932,94 лв. и така общо претендираната сума била в размер на 1581,85 лв. Тази сума била сбор 1 от следните суми: 648,91 лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени съобщителни услуги за период от 23.11.2022г. до 22.05.2023г. по следните фактури: № 460259287/29.12.2022г.- 131,10 лв.; фактура № 461767242/26.01.2023г.- с остатък 48,96 лева /след частично плащане/; фактура № 463371521/27.02.2023г.- с остатък 81,10 лв. /след частично плащане/; фактура № 465203594/29.03.2023г.- 168,61 лв.; фактура № 466721476/27.04.2023г.- 141,54 лв. и фактура № 468203362/26.05.2023г.- с остатък 77,60 лв. /по тази последна фактура било извършено кредитиране/ и 932,94 лв. - начислени неустойки по посочени първични документи за едностранно прекратяване на рамковия договор № **** за услугата по партида № ****, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора.

Твърди, че върху претендираната главница в размер на 1 581,85 лв. била начислена и мораторна лихва в общ размер на 211,46 лв., формирана, както следва: 95,36 лв. — мораторна лихва върху сумата от 648,91 лв., за периода от 29.01.2023г. до 19.09.2024г. и 116,10 лв. – мораторна лихва върху сумата от 932,94 лв. за периода 01.02.2023г.- 19.09.2024г.

Твърди, че за сумите било депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК и по чгд № 4928/2024г. на СлРС била издадена заповед за изпълнение на исковите суми, срещу която ответникът възразил.

Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 648,91 лв. – главница, представляваща стойност на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период 23.11.2022г. до 22.05.2023г. (период на изискуемост на задължението 29.12.2022г. до 24.07.2023г.), начислена съгласно условията на рамков договор № ****, приложенията към него и Общите условия по партида № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2024г. датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и 932,94 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № **** за услугите по партида № ****, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 ОУ, както и мораторна лихва в общ размер на 211,46 лв., формирана, както следва: 95,36 лв. — мораторна лихва върху сумата от 648,91 лв., за периода от 2

29.01.2023г. до 19.09.2024г. и 116,10 лв. – мораторна лихва върху сумата от 932,94 лв. за периода 01.02.2023г.- 19.09.2024г. Претендират се деловодни разноски в исковия процес и в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2017г. между страните бил сключен Договор № **** за доставка на електронни съобщителни услуги, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги се описвали в приложение към договора. Така последвало подписване на Приложение № 1 към договора на 17.06.2021г. за предоставени услуги, заедно с приемо предавателен протокол от същата дата, видно от който били предоставени крайни устройства за ползване на услугите.

Последвали подписване на Приложение 1 от 20.10.2021г.; Приложение 1 от 08.06.2022г., Приложение 3 от 08.06.2022г., както и няколко допълнителни приложения от 08.06.2022г., въз основа на които на ответницата били предоставени различни услуги- мобилни телефонни номера, телевизия, и интернет

В чл.54.12 ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи е предвидено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на доставчика на услугите, в случай, че забавата на плащането на дължимите от абоната суми продължила повече от 124 дни.

Издадени са от ищеца 6 бр. фактури за исковия период от време, които съдът не следва да анализира подробно, тъй като са били обект на изследване от експерт, изготвил съдебно икономическа експертиза по делото.

На 03.10.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответницата, съответно било образувано ч.гр.д. № 4928/2024г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение за исковите суми, срещу която ответницата депозирала възражение. Оплакването й било, че не била доволна от обслужването на ищцовото дружество, както и удължаването на договора, без нейно съгласие.

В хода на процеса е допусната, изготвена и изслушана съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че отчитането на трафичните данни се извършвало със специализиран софтуер, 3 посредством който се следи за загуба или дублиране на трафични данни при преноса им между мрежовите елементи. В билинг частта били разработени редица проверки на данните, с които се гарантирало правилността на информацията, която се включва в клиентските фактури. Процесът по трансферът на трафичните данни между елементите на мрежата от централите, до клиентските фактури бил обект на засилени регулярни проверки за пълнота и коректност, осъществяван от екип „Билинг контрол и обезпечаване на приходите.

Процесът по изработването фактурите, обхващал дейности по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури (билинг). Използвал се софтуер на трета, независима страна - Амдокс.

Софтуерът бил разработван от фирми които подлежали на строги проверки и били с международни сертификати, издадени от големи компании за проверка на трафичните данни, като вероятността за грешно отчетено потребление и трафични данни в така наречените билинг фактури била нулева.

Вещото лице посочило подробно по всичките предоставени 5 бр. абонатни номера за различните услуги- мобилни услуги, интернет и телевизия по дати кога са стартирали, кога са преустановени съответно прекратени тези услуги. На 0302.2023г. били преустановени изходящите усруги, на 05.04.2023г. задълженията били дадени за събиране на колектроска фирма, а на 09.06.2023г. рамковият договор бил прекратен с преустановяване на входящите услуги. Съответните услуги били предоставяни на ответницата в зависимост от договора, за който били сключени.

По делото е прието заключение и на вещо лице, изготвило съдебно икономическа експертиза. Вещото лице анализирало всяка една фактура за исковия период от време за предоставените услуги мобилна услуга, интернет, телевизия, като заключило, че задължението на ответницата по всичките издадени 6 бр. фактури е в размер на претендираната главница 648,91 лв., а размерът на дължимите неустойки 932,94 лв., т.е. че правилно са отчетени, оценени и тарифирани процесните услуги за исковия период от време.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

4

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, изготвили съдебно техническа и икономическа експертизи по делото, като неоспорени от страните и изготвени от лица, разполагащи със знания и опит в съответната област.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК са допустими - предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът ответник възразил.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между страните договор и приложения към него за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Установи се по делото сключен между страните рамков договор датиращ още от 19.04.2017г. и последващи подписани приложения към него за доставка на далекосъобщителни услуги – мобилни услуги, мобилен интернет и телевизия, както и предаване на крайни устройства за плозваните услуги.

Установи се, че действително услугите са предоставяни на ответницата за исковия период от време. Доказа се и издаване на фактури с начислените дължими суми и неустойка, които изчисления се потвърдиха като правилни от вещо лице икономист.

Възражението на ответницата, че договорът бил продължаван без нейно съгласие е неоснователно. Съгласно чл.5.2 от първия подписан договор за всяка услуга, предоставяна по договора и приложенията към него могат да се договорят и да се прилагат различни срокове. Договорът е в сила докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. Видно от Приложение 1 към договора т.6.5 може да се прекрати с едномесечно писмено предизвестие от абоната, а при липса на 5 такова ползването на услугите продължава след изтичане срока на договора за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойка. В случай на прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока за ползване се дължи неустойка от абоната в размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване, като при абонат физическа лице /какъвто е настоящия случай/ неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.

При това положение и съобразно постановките в договора, ответната страна е тази, която следва да установи, че на първо място е депозирала писмено предизвестие за прекратяване на договора, тъй като в противен случай, той продължава действието си при същите условия, както се посочи по-горе и би могъл да се прекрати по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. Ответницата не доказа, че е прекратила договора с едномесечно писмено предизвестие, а той бил прекратен поради вина на абоната, поради неплащане на задълженията.

Правилното изчисление на дължимите от ответницата суми се доказаха, посредством експерт икономист, поради което искът по реда на чл.422 ГПК се явява основателен и доказан в пълния предявен размер.

С оглед изхода на правия спор ответницата дължи на ищцовото дружество разноските, сторени в заповедното производство в размер на 43,90 евро, както и тези в исковото производство 427,36 евро, съобразно списък по чл.80 ГПК.