Решение № 413 от 27.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110200834 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят И. В. П. е обжалвал НП № 25-1275-000330/19.03.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Чрез защитника си моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Заема се писмено становище за законосъобразност на наказателното постановление. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на **.**.**** г., около *** часа, в община ***, 1 на ПП ***, при км. ***, след разклон за гр. ***, жалбоподателят И. В. П., управляващ л.а. „***“ с рег. № ******** и движещ се в посока гр.***предприел изпреварване и изпреварил на прав пътен участък неустановено МПС без да се съобрази с наличието на пътна маркировка „М-1“ – единична непрекъсната линия. Изпреварването било извършено на около 100-ина метра преди разположен на отбивка на пътя след кръстовището за гр.

***полицейски патрул в състав – свидетелите А. А. И. и И. Б. И..

Полицейският патрул спрял жалбоподателя със стоп-палка по образец и му съставил АУАН.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни и взаимно допълващи се показания на полицейските служители – свидетелитеочевидци А. А. И. и И. Б. И. и от писмени такива – схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км ***, справка за нарушител.

Приетото за установено и доказано обосновава правен извод за обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение и субективно отношение към него, субсумиращо под нормата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка – единична непрекъсната линия "М-1", която съгласно нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП е забранено на ППС да я застъпват и пресичат. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 30 лева и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г. в сила от 07.09.2025 г., Новата редакция на санкционната норма е визирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер – 50 лева. Следователно с оглед на принципа за приложение на поблагоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се явява старата редакция на санкционната разпоредба, визирана в нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Съдът констатира и че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 2 от ЗАНН. Това е така, защото съдът приема, че мястото на нарушението е описано в АУАН и НП достатъчно подробно и ясно.

2

На следващо място, налице е съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. В АУАН и НП словесно ясно и точно е изписано, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с конкретна пътна маркировка – „М-1“ и пресичайки я е предприел маневрата изпреварване. Тоест спазени са изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН. Изписването в АУАН и НП на материалноправната бланкетна норма като чл. 6, т. 1 от ЗДвП без посочване и на нейното пр. 4 от ЗДвП, както и неизписване на горецитираната норма от ППЗДвП не съставлява нито формален порок по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито нарушава правото на защита на жалбоподателя. Допусната е единствено несъществена правна непрецизност при изписване на юридическата квалификация на извършеното. Това описание на нарушението и неговата юридическа квалификация в достатъчна степен дават възможност на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

Несподелим от настоящата съдебна инстанция е фактическият довод на защитата, а именно че жалбоподателят е предприел маневра „изпреварване“ в зоната на прекъсната линия, а я е завършил върху непрекъсната линия поради увеличаване скоростта на изпреварваното МПС. Тази защитна версия се явява голословна и неподкрепена с доказателства. Опровергава се както от показанията на полицейските служители, явяващи се свидетели-очевидци на деянието, така и от приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км ***. От тази доказателствена съвкупност се установява, че на посочения пътен участък – км ***маркировката не е била единствено тип „М-1“, а е имало разположена съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП и надлъжна маркировка тип „М-3“ – „единична прекъсната линия“, позволяваща изпреварване в посока на движение на жалбоподателя. Надлъжната маркировка „М-3“ е със зона на действие до горецитираното кръстовище. Но изпреварването е било осъществено изцяло в зоната на действие на пътна маркировка „М-1“, след това кръстовище.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Извършеното нарушение не представлява нито маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, нито явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. На първо място, видно от справката за нарушител жалбоподателят е бил наказван като водач на МПС с влезли в сила наказателни постановления и фишове общо 65 пъти, като 12 от тях са за различни хипотези на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На следващо място, касае се за формално нарушение, при което не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират деянието, предмет на настоящото производство, с обществена опасност, по-ниска от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е 3 определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 300 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № 25-1275-000330/19.03.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор "ПП"-***, с което на жалбоподателя И. В. П. за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя И.

В. П. за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4