Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 21.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 303/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
21.04.2022
В сила
21.04.2022
Състав
Васил Маринов Петков, Анита Христова Велева, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212300600303 по описа за 2021 година

С присъда № 260075/22.11.2021г. по НЧХД № 221/2021г. на РС-Ямбол въззивникът подсъдим Г. К. К. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в кметството на с. **** ********, общ.****** ол. *****, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. П. П. от с. **** ********, обл.*****, в негово присъствие, за което на основание чл.148, ал.3, вр.ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.2 НК е освободен от наказание. Със същата присъда въззивникът подсъдим К. И. К. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в кметството на с. **** ********, обл.***** е причинил на И. П. П. от с.**** ********, обл.

***** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляваща престъпление по чл.130, ал.1 НК, за което на основание чл.54 НК първоинстанционният съд му е наложил наказание пробация при условията на чл.42а, ал.1, т. 1 и т.2 НК, като е определил продължителността на пробационните мерки за срок от 8 месеца. Със същата присъда на РС-Ямбол въззивникът подсъдим К. И. К. е признат за виновен в извършване на престъпление спрямо честта и достойнството на И. П. П. от с. **** ********, обл.*****, съставомерно по см. на чл.148, ал.1, т.1 НК, за което на основание чл.54 НК съдът е индивидуализирал наказателно-правната санкция глоба в размер на 3000 лв., като в рамките на правомощията си по чл.23, ал.3 НК е присъединил същата към наложеното на този подсъдим наказание пробация. С атакуваната пред настоящата инстанция присъда РС-Ямбол е осъдил въззивника подсъдим Г. К. К. да заплати на частния тъжител И. П. П. сумата от 500 лв. -обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди като над присъдения размер до пълния претендиран размер от 1500 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С посочения съдебен акт първостепенният съд е осъдил въззивника подсъдим К. И. К. да заплати в полза на частния тъжител И. П. П. сумата от 1 500 лв. -обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 НК, и сумата от 750 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 НК, като исковите претенции за разликата до пълния им предявен размер съответно за сумата от 3000 лв. по първия иск и за 1

1500 лв. по втория иск са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В тежест на въззивниците подсъдими са възложени извършените от частния тъжител разноски за съдебното производство - в размер на 466 лв. за всеки от тях.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е присъдил в тежест на подсъдимия Г.

К. К. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв., а в тежест на подсъдимия К. И. К.- 100 лв. върху уважения размер на гражданските искове.

Релевираните в сезиращия настоящата инстанция документ възражения съставляват декларативно поднесени от защитника на подсъдимите - адв. М.Х. от АК***** оплаквания относно допуснати от първостепенния съд съществени съдопроизводствени нарушения и нарушения на материалния закон, които в развитие са довели до неправилно установяване на описаната в оспорения съдебен акт фактология и до превратно формиране на правните изводи. Краткият преглед на доводите в жалбата, обективиращи несъгласие с използвания от първата инстанция метод на индивудализация на наказанията по отношение подсъдимия К.

И. К.,неотчитащ чистото му съдебно минало, добросъвестно процесуално поведение, ненастъпването вредоносни последици, обосновава оплакване за явна несправедливост при определяне на заслужените от този подсъдим наказателни санкции. В този контекст се акцентира на предпоставките за индивидуализиране на наказателната му отговорност при условията на чл.55 НК. В жалбата се съдържат и общо отправени възражения за неправилност на присъдата в нейната гражданско-осъдителна част, с доводи за немотивираност на приетия правнооценъчен извод за доказаност на причинените неимуществени вреди на частния тъжител посредством засягане на неговата чест и достойнство. Развиват се аргументи за необноснованост на формираното вътрешно убеждение на съда във вр. с направения извод за несъмнена доказателствена установеност между конкретно проявено виновно поведение на въззивниците подсъдими и произтичащи от него в нематериалната сфера на тъжителя вредоносни последици. В срока по чл.320, ал.4 НПК е постъпило допълнително писмено изложение към съображенията във въззивната жалба, в което на вниманието на въззивната инстанция се поставя качествено различен доказателствен разбор от първоинстанционния с акцент върху гласните доказателствени средства от А.И. и И.И. /родственици на подсъдимия/, които според защитата установяват наличие на насрещно реализирано активно агресивно поведение от страна на частния тъжител спрямо подс. К.К., реализиращо признаците на лека телесна повреда и обосноваващо приложение на института на реторсията по чл.130, ал.3 НК.

В с.з. повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв.М.Б., изразява съображения за неоснователност на въззивната жалба с мотиви за правилност, обоснованост и законосъобразност на първоинстанционната присъда, почиваща на адекватна оценка събраните доказателствени материали, при индивидуализация на наказателноправните санкции в съотв. с принципа на законоустановеност на наказанието. Посочва, че първоинстанционният съд не е анализирал прецизно фактическата специфика на част от доказателствената информация, индицираща на предпоставките за квалифициране на деянието на К.К. по чл.148 НК като извършено при условията на продължавана престъпна дейност. Настоява за потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Частният тъжител И.П. се присъединява към заявеното от повереника му.

В съдебно заседание подсъдимитe се представляват от упълномощения си защитник адв. М.

Х., която поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда поради неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, изразими в нарушаване правата на гражданските ответници. Посочва, че гражданските искове не са докладвани и приети за разглеждане в наказателното производство, а гражданският ищец не е конституиран с нарочно определение. Посочва, че в разрез с измененията в разпоредбата на чл.252, ал.4 НПК за насрочване на делото за разглеждане с разпореждане, първоинстанционният съд незаконосъобразно е постановил определение, в което без присъствието на страните, без становище по гражданските искове е приел същите за съвместно разглеждане и е конституирал частния тъжител като граждански ищец. В тази връзка настоява за липсата на надлежно приети граждански искове, респ. за недопустимост на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Претендира, че независимо от липсата на 2 оформено в насрещна тъжба искане за разглеждане съставомерността на ответно извършеното деяние от частния тъжител, съдът е бил длъжен да я обсъди при събрани в тази фактическа насока данни. Изтъква неправилност в изводите на първата инстанция, мотивиращи отказа й да приложи чл.55 НК при индивидуализиране на наказанието на К. К., като в алтернативност се прави искане за прилагане на чл.78а НК по отношение деянието по чл.130, ал.1 НК. Реферира с възражения към останалата в първоинстанционната присъда неизясненост на фактическата последователност на извършените от подс. К.К. две деяния.

При упражненото право на лична защита подсъдимите К.К. и Г.К. са заявили, че се присъединяват към защитните съображения на адвоката си.

В последната си дума подсъдимите апелират пред съда да бъдат оправдани, като подс. К.К. допълва, че е невинен и трудно подвижен.

Ямболският окръжен съд, след като се запозна със събраната доказателствена съвкупност, прецени направените от страна на защитата оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в нормативно лимитираните предели на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – е неоснователна в аспекта на формулираните претенции за отмяна на първостепенната присъда, както в наказателната, така и в гражданскоосъдителните й части.

За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител И.П. и подсъдимите Г.К. и К.К.и развивали животновъдна дейност в с.

**** ********, обл. *****. П. М., който служел като пастир при сем. К., напуснал на **.**.**** г. и отишъл при тъжителя, като го помолил да го наеме на работа. Същият посочил, че не разполага с документи за самоличност и по тази причина др. пастир, ангажиран при частния тъжител- Б. Д., заедно с частния тъжител тръгнали с автомобил към кметството. По пътя по молба на св. Б.Д. спрели пред хранителен магазин, в който заварвайки дъщерята на подс. К.К.- А. И. св. Д. й съобщил, че доскорошният им пастир П.

М. ги е напуснал и възнамерява да започне работа при частния тъжител. Св. И. незабавно се прибрала в дома на баща си, който бил на 200 м.от магазина и го уведомила. Разгневен от вестта, че частният тъжител му отнема работника, подс. К.К., заедно със сина си И. И. тръгнали да се саморазправят с частния тъжител. Заварвайки го в автомобила пред магазина, И. К. и К.К. започнали да го ругаят, а К.К. с бастуна си ударил купето на автомобила на частния тъжител. И.П. паркирал пред кметството и влязъл в сградата, а св. Б. Д. останал да го чака в автомобила. Пред кметството спрял и автомобилът на К.К. и И.К., като последният оставил баща си и отишъл да търси пастира. През това време тъжителят бил посрещнат на втория етаж на кметството, в стаята, в която работи секретарката на кмета св. Т. Е., в която дошъл за разговор и кмета на с.**** ******** -Д. Д.. В този момент, докато тъжителят се намирал на стол, разположен до вратата на стаята, в коридора на втория етаж се качил подс.

К.К., отворил вратата и инициирайки вербална конфронтация с частния тъжител, му отправил непристойна реплика, словесно изразена с думите: "Да еба майка ти".

Адресираните към личността на частния тъжител обидни изрази били възприети и от присъстващите в стаята свидетели Д. и Е.. С последващ акт било предприето физическо нападение върху частния тъжител, който намирайки се на стола през открехнатата врата на стаята бил ударен с бастун по главата от подс. К.К.. В опит да продължи физическата агресия чрез нанасяне на удари с бастун, подсъдимият бил възпрян от св. Д., при което ударът с употребеното средство попаднал върху крака на свидетеля. Възприемайки упражняваното насилие от страна на подсъдимия К.К., и отворената кървяща рана на главата на частния тъжител, свидетелката Е., започнала да подканя и извежда всички от стаята. В този момент на втория етаж в кметството дошъл и подс. Г.К., който започнал директно словесно пререкание с частния тъжител, отправяйки му непристойни изрази, обхващащи във вербалното си съдържание вулгарни реплики, на които тъжителят отговорил по идентичен начин. Свидетелката Е. успяла да изведе двамата подсъдими зад металната решетка на етажа и да заключи, след което започнала да изтрива стичащата се кръв по 3 лицето на тъжителя. Направила му снимки с мобилен телефон, позвънила на тел.112 и поискала съдействие от органите на реда.

На място пристигнали свидетелите Д. Т. и С. П., които разговаряли първо с кмета на с. **** ******** и частния тъжител и установили фактите относно изявата на физическо насилие, развитието на словесния конфликт и неговата причина - преместването на работник при частния тъжител. След това свидетелят Д. Т. провел разговор с подс. К.К., който потвърдил за възникналия конфликт и наличието на вербална размяна на обидни реплики, но отричал да е нанасял удари на частния тъжител. Служителят съставил протокол за предупреждение на двамата подсъдими по реда на чл. 65 ЗМВР и докладна записка по случая.