Решение № 6189 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6189 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20211100112566 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.

422 от ГПК.

Ищецът Р. А. П., претендира да установи съществуването на свое парично вземане, кореспондиращо със солидарно задължение на двамата ответници Е. И. М. и И. Д. М., за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.03.2021г. по ч.гр.д. № 14774/2021г. съгласно описа на СРС, 47 състав. Според твърдението на ищеца, вземането, чието съществуване той се домогва да установи, се основавало на ценна книга Запис на заповед от 11.04.2019 г., за сумата от 50 000 лева, за който се твърди да е издаден от ответника Е. И. М.. Привлечената като втори ответник И. Д.

М. /съпруга на Е. М./ поела менителнично поръчителство за изпълнение на паричното задължение на издателя по записа на заповед изцяло и при условията, при което същото е поето, полагайки подпис в качество на авалист. Записът на заповед бил формално редовен от външна страна, доколкото съдържал предвидените от чл.535 ТЗ реквизити. Падежът за плащане на паричното задължение бил на 11.08.2019 г., а мястото на плащане 1

- постоянният адрес на ищеца, а именно: гр. София, ул. „******* и доколкото, според твърденията на ищеца, вземането станало изискуемо но не било изпълнено - на 15.03.2021 г., в качеството на кредитор, ищецът подал пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с вх. № 23019529/15.03.2021г. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 14774/2021 г. съгласно описа на СРС, 47 състав, по което е издадена спомената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.03.2021 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 5766/21 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ. На 20.05.2021г. било подадено възражение от двамата длъжници, срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, а с оглед правните последици на своевременно подаденото възражение, районният съдия постановил Разпореждане от 13.09.2021 г. съдържащо указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Именно това мотивирало правния интерес на ищеца да установи съществуването на вземането си срещу двамата ответници. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 50 000 лева, по задължение, произтичащо от Запис на заповед от 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.03.2021 г. до деня на окончателното плащане, както и сумата от 2300 лева – разноски по делото. При уважаване на иска, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски, включително по заповедното производство пред Софийски районен съд.

Предявеният иск е оспорен от ответниците Е. И. М. и И. Д. М., които чрез процесуалния си представител поддържат тезата за несъществуване на процесното парично задължение, доколкото не са получили от него претендираните суми и фактичесдки липсва правно основание да бъде издаден процесния запис на заповед. Оспорват формалната редовност на представения запис на заповед. Релевират доводи, че не се установява и въз основа на какво конкретно каузално отношение е издаден процесния запис на заповед На отделно, самостоятелно основание - ответницата И. М. поддържа тезата, че не е поемала процесното менителнично задължение, в качеството на 2 авалист, тъй като не е подписвала ценната книга в това качество и вписаното в документа име и подпис не са автентични. Молят за отхвърляне на иска и претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с вх. № 23019529/15.03.2021г. на СРС било образувано ч.гр.д. № 14774/2021 г. по описа на СРС, 47 състав, в хода на което срещу двамата ответници в настоящия процес е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Документът по чл. 417 от ГПК представлява приет като доказателство Запис на заповед от 11.04.2019г., за сумата от 50 000 лева, за който се твърди да е издаден от ответника Е. И. М.. Върху съдържанието на документа е положен подпис срещу името на ответницата И. М., с отбелязване, че тя е поела изрично менителнично поръчителство за изпълнение на задължението.

Падежът на записа на заповед посочен на 11.08.2019 г., а мястото на плащане постоянният адрес на кредитора: гр. София, ул. „*******.

Въз основа на споменатата заповед за изпълнение, в същия ден на издаването й е бил издаден и изпълнителен лист срещу посочените в нея длъжници и за посочените суми. Срещу длъжниците е било образувано изп. дело № 5766/21 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ, но в срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, последвано от изрични указания на заповедния съд – към заявителя, относно необходимостта от предявяване на иск за установяване на на съществуване на вземането му срещу двамата ответници.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебнографическа експертиза, обосновава следните изводи, относно подлежащите на установяване факти: Ръкописните текстове „И. Д. М.“ в съдържанието на приетия като доказателство Запис на заповед от 11.04.2019г. не са написани от това лице и подписът, положен срещу името на лицето в качеството на „поръчител /авалист“ е неавтентичен.

3

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените срещу ответниците субективно съединени установителни искове, предявени в хипотезата на чл. 422 от ГПК са процесуално допустими – тъй като служебно извършената от съда проверка мотивира извода, че са налице предвидените в закона процесуални предпоставки за предявяването им – с цел да бъде установено съществуването на заявеното от ищеца и оспорено от ответниците парично задължение.

Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК, а документът е ценна книга - Запис на заповед от 11.04.2019г., за сумата от 50 000 лева, за който се твърди да е издаден от Е. М. и авалиран от И. М.. Самият ищец не посочва конкретен източник на заявените вземания, като не свързва издаването на процесния запис на заповед с възникването или съществуването на някакво конкретно облигационно правоотношение между него и двамата ответници.

В задължителната практиката на ВКС - т. 17 от Тълкувателно решение 4 от 2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето становището, че предметът на делото при иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от конкретно въведеното в исковата молба твърдение за съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, (впоследствие изменена чл. 417, т. 10 от ГПК ДВ бр. 102/2017 г.).

При твърдение за издадена на основание чл. 417, т. 10 от ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - предмет на делото е това вземане, което е възникнало въз основа редовен от външна страна менителничен ефект – конкретният случай, това е Запис на заповед от 11.04.2019г.

Тъй като записът на заповед е ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за съществуването на материализираното в нея вземане - при предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, доказателствената тежест за ищеца се изчерпва с доказване наличието на редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение.

4

При общо оспорване на записа на заповед, каквото са направили двамата ответници - ищецът никак не е длъжен да сочи основанието, на което е поето задължение по записа на заповед, нито е длъжен да доказва възникване и съществуване на задължение, основано на каузално правоотношение, по повод на което е бил издаден записа на заповед. Такова задължение за доказване би могло да възникне само в хипотезата, при която издателя или поемателя на записа на заповед релевират конкретни твърдения, за наличието на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е бил издаден записът на заповед.

Понеже релевираните от двамата ответници възражения срещу съществуването на задължението са общи по характер и не визират някакво конкретно правоотношение, което да е свързано с издаване на процесния запис на заповед - ответникът не е длъжен да сочи наличието на такова основание, за да установи съществуване на заявеното вземане. Както е известно, запис на заповед, който отговаря на формата и реквизитите, предвидени в чл. 535 вр. чл. 536 от ТЗ, представлява източник на вземане по абстрактна менителнична сделка и не е недействителен в хипотезата, когато издателят му не е задължено лице по някакво каузално правоотношение, в чиято връзка е издаден и не е поел гаранционно-обезпечителна отговорност по отношение на такова каузално правоотношение /виж в този смисъл Решение № 60061 от 27.07.2021 г. по т. д. № 232/2020 г., т. к., II т. о. на ВКС на РБ/. По тези съображения, общите възражения на ответниците, които са насочени срещу възникването, респ. срещу съществуване на процесното задължение, са напълно неоснователни.

Основателно обаче е възражението на ответницата И. М., че заявеното вземане не е породило задължения за нея, понеже тя лично не е поемала процесното менителнично поръчителство, в качеството на авалист.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- графическа експертиза категорично подкрепи основателността на тази теза, доколкото опроверга автентичността на записания саморъчен текст относно името и подписа върху авала, който е поставен на процесната ценна книга. При това положение, солидарната отговорност на ответницата И. М., в качеството на поръчител, не би могла да бъде ангажирана на основание заявеното основание- - поето от нея менителнично поръчителство.

5

Впрочем, само за пълнота на мотивите, трябва да се посочи, че солидарна отговорност на М. не би могла да бъде ангажирана дори и в хипотезата на чл. 32, ал.2 от СК /каквото основание не е било релевирано от ищеца/, тъй като абстрактния характер на менителничното задължение не позволяват да се изследва причината за поемане на процесното менителнично задължение.

По изложените съображения, предявеният установителен иск следва да бъде уважен само срещу ответника Е. М., като се отчита факта, изрично уговорения падеж на менителничното задължение е настъпил.

В заключение, специалният установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК следва да бъде уважен за сумите, които са били с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение само срещу ответника Е. М., а претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, по отношение на ответницата И. М..

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да уважена частично.

В този смисъл, общата сума на разноските, която следва да бъде присъдена на ищеца за настоящото исково производство, съобразно представяния списък на разноските, възлиза на сумата от 1450 лева пред Софийски градски съд и сумата от 1500 лева, представляваща съответната част от съдебните разноски за заповедното производство пред Софийски районен съд.